Ивански

Най – старото училище в селото е построено през 1857-1858 г. Имало е три  стаи и се е намирало в двора на сегашната детска градина. С нарастване на населението, расте и броят на учениците. През 1880 – 1882 г., започва изграждането на ново училище – с 4 класни стаи. С много доброволен труд и с помощта на Общината, която продава собствената си воденица и дарява парите за построяването,  новото училище е вече факт. През 1895 г в селото има 136 грамотни селяни. А през 1888-99 г., училището има 8 паралелки, като са разкрити пети и шести класове ( първи и втори клас над отделенията).

През 1923 година е решено от училищното настоятелство и общината да се изгради ново училище. На 1 май 1923 година са положени основите на новото училище, което отваря врати на 15 септември 1924 година.

Започва да функционира като начално училище с главен учител – Владимир Шейтанов и учители : Бойка Шейтанова, Веле Тенева, Мара Герова, Стоянка Златева. В него учат и ученици от I и  II прогимназиален ( сегашни 5 и 6 ) клас.

Селото расте и нуждата от второ училище, става все по- осезаема. По решение на училищното настоятелство и Общинския съвет се взема решение за построяването на училище с 4 класни стаи. Новата постройка е завършена през 1933 година. Носи името на Пейо Яворов. През 1950г., с решение на Общинския съвет, начална и прогимназиална степен започват да учат в една сграда, като училището става основно. За директор е назначен Йордан Геров Косев.

През 1972 година двете училищни сгради са обединени с името „Христо Ботев“.

В своята 160 – годишна история училището е дало много учители, лекари, учени, строители, инженери. Много от учителите, работили в училището, си спомнят трудното, но интересно училищно ежедневие.

Това ежедневие продължава и днес. В училището учат 150 ученици, предимно от ромски произход, обединени в 7 класа: 4 класа  – в начален етап и 3 класа  – в   прогимназиален етап. До учебната 2016 / 2017 в училището има и 8 клас.

Храмовият празник на църквата в село Ивански е на Петковден.

За храма и за миряните  над 40 години се грижи отец Никола  и благодарение на неговите усилия, вековната сграда е спасена от разруха.  След продължили почти 4 години ремонти, иконописите са изцяло подменени – иконите, позлатения иконостас и ново позлатения  владически стол са дело на трима великотърновски художници.

Обслужвана от гръцки свещеници по данни от гръцки преписки от стари богослужебни книги.

Пръв български свещеник е поп Константин, а от 1848 г.- свещеник Тодор Кибрита. През 1876/1877 г. свещеник е Кольо Малев от с. Драгоево. Той служи дълго време в с. Кюлевча като дейно участва в борбите срещу турците. Заподозрян и заловен от тях, а впоследствие освободен заради ходатайството на богати българи, пристига  в с. Злокучене.

От 1877 г.  до 1901 г. свещеник е Илия Халачев.

Добре развито в селото е билкосъбирането. Търговски фирми с дългогодишен опит в изучаването на билките и в прилагането им като метод за лечение успешно функционират в с. Ивански.

През лятото на 2010 г. ловно-рибарското дружество „Сокол“ открива своя волиера в с. Ивански. Развъдникът е оборудван и е с първоначална заявка за над 4000 яребици. За 2022 г. ловните дружини от ЛРД „Сокол“ разселват общо над  1900 фазана, яребици и патици.

За 12 години от създаването на волиерата край Ивански там са отгледани и пуснати в природата близо 23 000 птици от Ловно-рибарско дружество “Сокол”.

Най-плодотворна е дейността на читалището след 1896 г., когато то приема името „Златен извор”. Първите стъпки на читалището са съпроводени с четения на книги и вестници. Разбирайки ползата от читалището, хората доброволно започват да събират пари  за книги, инвентар и пособия. Духовният прелом, който настъпва в селото е благодарение на учителите Дани Ковачев, Недялко Димитров, Иван Златев, Панайот Каменаров. Особено активна става читалищната управа когато начело застава  учителят Атанас Минев, който е председател на читалището до 1934 г. Читалището е приютено в сградата на училището. Библиотеката на читалището се помещава с училищната в една стая. Касиер на читалището е Тодор Демиров. В периода 1902-1912 г. под ръководството на Атанас Минев и други ентусиасти се поставят много пиеси – „Русалка”1 „Иванко, убиецът на Асеня”, „Злочеста Кръстинка” и др. Условията за осъществяване на активна селска самодейност  са съвсем примитивни. Няма широко помещение, няма декори, няма сцена. Зрителите сами си носят столове от дома, черги за фон и декори.

През следващите години  се увеличават посетителите  на читалището. Сградата се оказва тясна да побере многобройните зрители на представления, участници в конференции и т.н. Инициира се изграждането на по-голяма функционална сграда. Основният камък на днешната масивна сграда на читалището е положен на 1 август 1962. Ръководител на строежа става Стойчо Николов Бобчев. Новата сграда на читалището е открита на 27 октомври 1965 г. Тя е с просторен салон, обзаведени гримьорни, репетиционна зала, зала за музейна експозиция.

Председател на читалището към днешна дата е Теменужка Янкова Симеонова, а секретар Соня Руменова Йорданова .

Към читалището функционират: група за автентичен фолклор „Росен здравец” и  коледарски групи. Библиотечният  фонд съдържа над 18000 тома литература.

Първата от тях е напълно съхранена. Изградена е от варовикови блокове без спойка, с две помещения – гробна камера и предверие. Известно е , че по пътя към отвъдното велможите вземат всичко свое любимо – колесниците и впряговете, съдове за храна и благовония, одеждите и накитите, домашните любимци, понякога слугите, но винаги любимата съпруга. В предверието със сигурност е конят, от който е останала богатата златна гарнитура за конска юзда – 42 елемента великолепни произведения на тракийското изкуство. Предметите са масивни, вероятно местно производство. В гробната камера и до днес може да бъде видяна каменна лежанка, по която има уникална украса. На нея траките са полагало урната в праха на аристократа и много дарове към боговете. От тях днес са останали само следи върху студения камък. Гробницата има много представителна фасада, която показва, че мястото се е използвало като храм. Тук са правени жертвоприношения, игри и състезания, които са били съпроводени от интересни погребални обреди и обичаи. За извършваните с вино приношения свидетелстват множеството намерени около обекта парчета от амфори.

Паметник на Иван Кр. Ивански

Иван Кр. Ивански  е роден на 31 март 1913 г. в с. Злокучен , Шуменско, което сега носи неговото име – Ивански. Прогимназия завършва в родното си село. През 1927 г. започва да учи в Шумен, но през 1932 г. е изключен за една година заради политическа дейност – в центъра е на  нелегални кръжоци на РМС, стачките на учениците през 1931 и 1932 г. в подкрепа на студентските стачки в София, както и против високите училищни такси. След завършване на гимназия през 1934 г. , постъпва като учител в турското училище в с. Манастирица, Провадийско.

През 1937 г. е студент в Софийския университет, специалност „Право”. Активно се включва в работата на РМС, като по-късно е привлечен и като деловодител там. През 1940 г. полицията прави обиск на квартирата на Ивански. Макар да не укрива нелегални материали, той е арестуван, заради намерени „улики”. Изпратен е за 6 месеца в концлагер в Рибарица, съгласно издадената присъда.

Изпратен като пълномощник на ЦК на РМС в Плевенска област. Ивански е заловен от полицията и след жестоки изтезания е осъден на смърт и обесен в плевенския затвор на 24 юли 1942 г. Признателните съселяни са му издигнали бюст – паметник  в парка в центъра на селото.

В центъра на селото се намира и паметник, увековечаващ паметта на загиналите борци против фашизма, върху който са издълбани имената на падналите антифашисти от селото.