Салманово

Още през 1908 г., археологът Рафаил Попов пише в статията си „Принос към предисторията на България”: „…околността е обсипана с могили, произходът на които е от различни времена. По-голяма част от тях са предисторични (неолитични). В землището на Салманово има около 35 могили, различни по форма и големина. От тях 8 носят следните названия: „Голямата могила”, „Голата могила”, „Чалък могила”, „Ченгене-алан могила”, „Куру-Гергевата могила”, „Песу-кузу могила”, „Чадър-ери могила” и „Бакаджи могила”.

На два пъти, през 1906 и 1912 г. проф. Рафаил Попов провежда археологически проучвания на Бакаджик могила. Изследователят нарича могилата Денева, затова и до днес това име става популярно. Думата „бакаджик” е турска и означава „виждам”, „гледам”. Смята се, че някога се е използвала като наблюдателница, за да бъде наблюдаван главния път, който минавал недалеч от нея. Изследователят на могилата Рафаил Попов и дава едно по-описателно значение „място, откъдето се открива широк хоризонт”.

През годините, някои от могилите са били разорани, а други подложени на масово разкопаване от иманяри. В този район иманярството съществува още от XVIII век.

По-масово съсредоточаване на българското християнско население в Салманово започва края на XVIII век. Тогава, около Руско-турските войни в селото се установяват цели български родове от Търновско, Котленско, Одринска Тракия и от други краища на България.

По време на войните Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война Салманово е едно от селата в  региона с най-много загинали през войните – 46  млади, трудоспособни мъже. Други участници във войните прекарали  известно време в плен. Това положение оказало влияние върху стопанската дейност в селото. Училищата почти не функционирали, тъй като не достигали учители, читалищната дейност замряла.

В тяхна памет е издигната паметна плоча на загиналите салмановци през войните 1912/13 и 1915/18 година.

През 2018 г. в центъра на селото е открит и Паметник на поборниците, посветили живота си на борбата за освобождението на България. Паметникът представлява металната пластика, композиция от полуарка, кръст и паметна плоча. Проектът за паметника е дарен от художника Пламен Петков, а инициативата е осъществена със съдействието на кмета на селото Йордан Киров. Идеята за изграждане на паметната плоча е на Инициативен комитет с председател д-р Драган Нонев от Шумен, който дарява средствата за неговото изграждане.

В своята „Кратка история на училището в Салманово” (1927 г.) Тодор Енев – дългогодишен главен учител и директор на първоначалното училище „Св. Св. Кирил и Методий” не посочва година на основаване на училище, той пише: „Училище съществувало в село Салманово още през време на турското владичество, не се знае  годината на откриването му. Първоначално децата се учели из махалите в частни къщи…”

През 1874 г. в двора на черквата, източно от нея, е построена нова, просторна стая, обособена за училище. Скоро тя се оказва тясна за нарасналия брой ученици. Затова през 1878 г. в същия двор, на югозапад от черквата, е построена още една  училищна сграда с две класни стаи и учителска стая. По-късно, когато в Салманово се обособяват две училища – първоначално и прогимназия, в нея се настанява прогимназията.

Поради многото деца и желанието на родителите децата им да продължат образованието си  и след IV отделение се създали условия за откриване и на прогимназия. Затова било взето решение да се построи нова училищна сграда.

Войните забавят построяването на ново учебно заведение. Въпреки това през 1914 г. започва нейния строеж на мястото на училищната стая в черковния двор. Построява се ново училище, което наричат „Св. Св. Кирил и Методий”. Откриването му било в началото на учебната 1915/1916 г. Тогава първоначалното училище се настанява в новата сграда, а прогимназията в старата. Така в Салманово функционирали две училищните сгради, но по същество става дума за едно училище от I отделение до III прогимназиален клас, тъй като се получавала приемственост на учениците от едното училище в другото. Учителският съвет, училищното настоятелство и училищните форми за извънкласна дейност били съвместни.

Към средата на века и по-късно, когато започва усиленото развитие на търговията и занаятчийството в страната, започва борбата за самостоятелна църква и национално-освободително движение. Всичко това оказва влияние и върху българското население в Салманово.

От летописните бележки за училищната дейност на Тодор Енев, дългогодишен главен учител на първоначалното училище в Салманово, става ясно, че старата черква „Свети Димитър” е построена през 1860 г., тъй като заедно с нея в двора са изградили и стая за училище. Черковната сграда била примитивна с характерната за XIX в. – дървена конструкция със стени от плетени пръти, измазани с глина.

През първата четвърт на XIX в. в селото вече има постоянно свещеник – поп Костадин, който в същото време бил и учител в едно от махленските училища. През 1867 г. свещеничеството приел и поп Русин, който остава да служи в селото  до 1871 г., като едновременно с това е и учител.

По време на Балканската и Първата световна война дейността на читалището замира. След войните то пак подновява дейността си. Тогава се взема решение да се построи Читалище – Дом на загиналите във войните. Но това решение не се осъществява.

През 1926 г. по настояване на учителите Дяко Драганов и Тодор Янев се провежда събрание за дейността на читалището. Избира се ново ръководство и секретар – Васил Русев, който остава такъв до назначаването на платен читалищен секретар.

През 1931 г. читалището бива оземлено с 50 дка земя, а през 1941 г. с още 100 дка, с което се подобрява материалното състояние на читалището. Работата на читалищното настоятелство става по-активна след 1935 г., когато се захваща  и с нелеката задача – да се построи нова читалищна сграда. Първоначално средствата, с които разполагат са крайно недостатъчни и затова се решава строежът да се осъществи на два етапа. Първо да се построи читалищния салон със сцената и стаи за артистите, а на втори етап да се построи вестибюла и читалищната библиотека.

През 1940 г. читалището се мести в една от стаите на новопостроената сграда на кооперацията, където престоява до 1945 г., когато е построена читалищната сграда.

След много финансови трудности, с помощта на дарители и доброволния труд на салмановчани, сградата е завършена през 1942 г., но поради военните действия през тези години е открита през 1945 г.

В миналото добре развито е животновъдството – овцевъдство и козарство, което задоволявало не само битовите нужди на населението, но и на пазара.

След 9 септември 1944 г. започва създаване на ТКЗС. То се учредява през декември 1948 г. Още с учредяването на земеделската кооперация се възприема бригадната организация на трудовия процес. След масовото навлизане на салмановчани в кооператива през 50-те години се създават полевъдни, градинарски бригади и една лозарска бригада. Обхванати били над 700 работоспособни кооператори, заети и в животновъдните ферми. В самото начало липсата на материална база – машини и стопански сгради създавало огромни трудности. Тя се състояла основно от скромния инвентар, внесен от кооператорите.

През 1958 г. се провежда Общо събрание, на което се взема решение за присъединяването на стопанството към ТКЗС – с. Дивдядово, заедно с кооператива в село Мараш. От 1959 г. ТКЗС село Салманово се води като Смесена растително-животновъдна бригада към ТКЗС – село Дивдядово.

През януари 1990 г., след политическите промени, Смесена растително-животновъдна бригада в Салманово се обособява като ТКЗС „Равна Камчия”. След като просъществува две години се преобразува в Земеделска кооперация „Равна Камчия”. След приемането на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, кооперацията прекратява дейността си през 1992 г. и е обявена в ликвидация.