През 1964 г. за децата на града са построени детска ясла, а по-късно и детска градина.
Велики Преслав
При Омуртаг е носил името Тича, при Симеон – Велики Преслав, а по времето на османското владичество Ески-Стамбол. Бил е столица на българската държава в периода от 893 до 972 г. – време на нейната най-голяма мощ и културен разцвет.
На картата
Велики Преслав
Display external content from OpenStreetMap.
Display external content from OpenStreetMap.
За Велики Преслав
Символ е на големите дела на Първото българско царство. Освен с покръстването се свързва и с разцвета на българската култура по времето на цар Симеон – държавник, войн и книжовник, успял да превърне града в дейно огнище на славянската писменост и култура. Тук са открити най-ранните паметници със славянско писмо.
През времето на византийското владичество градът е бил здраво укрепен и средище на голям гарнизон.
През епохата на Втората българска държава животът в Преслав се стеснил и протичал предимно в границите на Вътрешния град. Там е живял и оттеглилият се от престола Асенов брат Петър.
След падането на България под османско владичество градът постепенно запустява. Населението се заселило на север от стария град, който постепенно се превръщал в развалини, а разрушените дворци и крепости се ползвали за кариера за строителни материали и вар .
Новият Преслав бил малко село с две махали – турска и българска, а гробището било в двора на старото училище. Имало малка чаршия. Най-голямата сграда бил конакът. Главният поминък били земеделието и занаятчийството. Преслав бил освободен след решенията на Берлинския договор. През 1883 г. става град, с първи кмет Драгни Йовоглу.
След 1944 г. градът наброява 4127 души и е център на околията.
Днес е третият по големина административен център в област Шумен.
Велики Преслав
Читалище
Основано е през 1874 г. В библиотеката му са запазени старопечатни книги, подписани от дарители, с дати от 1889 г., от което става ясно, че читалището по това време се е наричало „Съгласие”.
По предложение на Георги Пенчев и Андрей Мануилов през 1890 г. получава името „Развитие”. За читалищно помещение се наема къщата на Иван Бояджиев. През 1933 г. започва градежът на собствена сграда. През 1934 г. тя е завършена и открита с постановката „Иванко” от В. Друмев.
Основна дейност на читалището е библиотечната. Читалищните дейци търсели различни начини за набавяне на пари за книги. Един от тях бил чрез изнасяне на сказки на различни тематики: за миналото на града, за земеделие, за култура и здравеопазване. Създали са неделни и вечерни курсове по граматика, смятане, ръкоделие и др. Увеличили се и приходите на читалището, а парите били използвани за закупуване на нови книги. Днес библиотеката разполага с фонд над 46 000 тома.
Театралното изкуство също има богати традиции. Още преди Освобождението е имало самодеен театрален колектив с участието на интелигенцията и учителството.
През годините самодейците са печелели награди на фестивали.
Развива се и музикалната самодейност. Към читалището се сформира хор ръководен от учителя Тонко Попов.
През 1939 г. по инициатива на д-р Борис Спиров, който участва повече от 30 години в управлението на читалището, е подета акция за закупуване на киноапарат. Крупно дарение е направил Ангел Момов. Апаратът е купен от Иван Патлеев от София. Първият филм, прожектиран в Преслав на 26.12.1939 г., е „По наклонената плоскост”.
Днес към читалището са изградени следните художествени колективи:
Група за стари градски песни „Патлейна”, Група за руски песни, Квартет „Преслава”, Фолклорна група „Здравец”, Група за художествено слово, Творчески клуб „Паралел 44”, Регионален клон „Традиция”, ДФ „Здравец”, ТФ „Болярче”, ТФ „Любе ле”
Велики Преслав
Училища
Началото на просветното дело се поставя през 1779 г. Пръв учител бил Господин Йовков, заселник от Котел и единствен грамотен човек в селището. По професия бил ковач. Работел и учел децата в своята къща. Обучението в Преслав се е водело по къщи и плевни. По-късно била построена една стая в двора на църквата. През 1829 г. градът е опожарен за втори път. Изгорели са църквата и училището. Училището било възстановено през 1830/31 г. През 1857 г. е построена нова училищна сграда. Учителят Стефан Ненков искал разрешение за това от султан Абдул Меджит.
След килийното училище се открива първоначално училище, прогимназия, а в 1921 г. – непълна реална гимназия, която е съществувала до 1925 г. Гимназиалното училище е открито през 1945 г. с паралелки от 4 до 8 клас. Първоначално се помещава в болницата, а през 1951 г. се сдобива със собствена сграда. През 1962 г. прогимназията и гимназията се обединяват в средно училище „Черноризец Храбър”.
Селскостопанският техникум е открит през 1958 г. първоначално в сградата на гимназията, а от 1962/63 г. в своя собствена.
През същата година в града се открива трето средно училище за енергиен и промишлен монтаж, а от 1966 г. и четвърто профилирано за машинисти на строителни и пътни машини. Днес тези две училища са обединени в едно – Професионална техническа гимназия „Симеон Велики“.
Основно училище „Кирил и Методий”
Велики Преслав
Църкви
В центъра на града, под читалището се намира църквата „Св. Архангел Михаил”, напомняща по своята архитектура храм-паметника „Св. Александър Невски” в София. Строежът ѝ е започнал през 1908 г. По-късно е спрян поради липса на средства. С дарения и доброволен труд, жителите на Преслав успяват да го завършат чак през 1930 г., а през 1931 г. е осветен от митрополит Йосиф. Пълното изографисване на храма е завършено през 1951 г. През 1952 г. отново с дарения е направен иконостас с дърворезба от екипа на проф. Кушлев.
Манастир „Св. Пантелеймон“
Църква Св. Св. Кирил и Методий
Велики Преслав
Музей
Историко-археологически комплекс Велики Преслав
Първата археологическа копка в града е била направена през 1897 г. от В. Н. Златарски. За системни разкопки и проучвания може да се говори чак след 1944 г. Открити са над 50 архитектурни паметника, хвърлящи светлина за ранносредновековната българска култура и архитектура, богата на византийско влияние.
opoznai.bg
Велики Преслав
Промишленост
През 1948 г. започва да работи първото държавно промишлено предприятие в Преслав „Държавен спиртен монопол” с управител Ангел Момов, което прераства във винарско и конячно държавно стопанско предприятие „Преслав”, където се произвеждат коняците „Плиска” и „Преслав”. Днес – Винекс Преслав.
През същия период се създават благоприятни условия за развитие на занаятчийството, обединено в занаятчийски кооперации.Откриват се много малки и големи предприятия.
На 5 май 1887 г. е открита Пощенска станция Преслав. Помещава се в стая на бившия конак и се състои от началник и куриер. Едно писмо е стигало до получателя си за 10-15 дни.
През 1920 г. е открит първият телефонен пост в околийското управление, през 1950 г. започва да работи радиоуредба, през 1966 г. е построен телевизионен ретранслатор, а от 1968 г. има автоматична телефонна централа.
Автогарата в Преслав е открита през 1957 г. в началото само с две линии – Преслав – Шумен и Преслав – Смядово. Скоро след това се разраства. Пуснати са и линии на градския транспорт, които за съжаление вече са закрити.
Други забележителности
Природен резерват “Дервиша” е обявен като защитена територия на 20.10.1948г с Постановление и изискванията за категориите защитени територии. Обявен е за защитена територия за съхраняване и защита на единственото естествено находище на дървесния вид “конски кестен”,балкански ендемит в България, запазен остатък от някогашна обширна гора.
Резерватът се намира в Шуменски окръг. Разположен е по двата бряга на дерето на р. Дервишка като тясна успоредна на дерето ивица. Площта му е 11,2ха, надморска височина – 140-200м, намира се на 3км от гр. Велики Преслав по северния склон на Преславско – Драгоевската планина. На изток – югоизток проддържания резерват “Дервиша” граничи с път – останки от стар римски път.
Източник - opoznai.bg
Обявен е като резерват на 23 октомври 1948г. Целта на създаването му е опазването на единственото естествено находище на див рожков в България. Разположен е в област Шумен, община Велики Преслав, на 6км южно от Велики Преслав. Защитената територия представлява ивица гора намираща се отдясно на река Голяма Камчия, по северните склонове на Драгоевска планина.
Започва от Патлеинския манастир “Св. Пантелеймон” и достига до Омуртаг. Дължината му е 2,7км, а ширината — до 30-50м. В района се намират няколко исторически паметници – останки от манастирска църква и занаятчийски работилници от времето на Първото Българско царство – края на IXв и началото на Xв.
Източник - opoznai.bg






















































