Златна Нива
Доказателство за съществуването на населено място на територията на Златна нива са намерените надгробни паметници от старобългарското гробище от 9 и 10 век в местността „Машатлък”.Намерени са останките от каменен калдъръм, вероятно търговски път от римско време и няколко ранно средновековни български архитектурни детайла, от които най-забележителен е мраморния капител с растителни орнаменти, намиращ се днес в резервата Плиска. В землището на селото са запазени мегалитни паметници – „девташлар”.
На картата
Златна Нива
Display external content from OpenStreetMap.
Display external content from OpenStreetMap.
За Златна Нива
Първоначално селото се е намирало в местността „Юртлук” на 1.5 км източно от днешното и северно от шосето за Плиска. На изток то е стигало до Върбянската река.Носело е името Салман. На север са били християнските гробища, останки от които се открити при селскостопанска работа през 60-те години на 20 в.. На юг са се намирали мюсюлманските гробища. И до днес местността носи името „Салман мезара”.
В миналото населението е било християнско, но по късно чрез асимилаторската политика водена от османската империя, преобладава мюсюлманското население.
През 1773-1774 г. селото е било опожарено. Една част от жителите се заселват в местността „Текер”, което означава „единствено място, неповторимо място” където се образува новото село наречено Текер. То бързо се развило и разрастанало.На юг от землището му се намирало малко езеро.В периода между 1870-1880 г. каптирали водата, отвели я и направили и до днес съществуващата голяма каменна чешма с 12 корита.
През 1828-1830 г. при обсадата на шуменската крепост селото отново е опожарено. Жителите му избягали в Балкана, където след тежка епидемии и мизерия повечето хора измират. След уталожването на положението останалите живи се завръщат и започват да строят жилища на около 500 метра по на югоизток, където се намира сега.
След Кримската война в селото се заселват татари. Строят в покрайнините къщи,които образуват дъга, която го обгражда. Къщите им били ниски, с две-три стаи, в които се влиза една в друга. Построяват си и джамия.
Идвайки тук татарите заварват няколко турски къщи, които с течение на времето се увеличават. Турците са били с добро финансово състояние. Повечето от тях са имали доста глави добитък, който е бил източник на добрите им доходи.В близост до чешмата строят още една джамия – турска.
След Освобождението тук се заселват и първите българи, купуват много декари земя и се занимават с отглеждането на животни. До 1950 следва интензивно заселване с българско население от всички крайща на страната.
Името Златна нива селото получава през 1934 г. при управлението на Кимон Георгиев.
Златна Нива
Училище и детска градина
Основано през 1912 г. и помещавало се от начало в една от стаите на къщата на Добри Великов, а също и в тази на Кръстю Тодоров. Първият учител е даскал Янко от Шумен. Имало е период в който децата се обучавали в постройка, намираща се в близост до дюкяна на селото. Сегашната сграда е построена през 1929 г. и носи името „Св. Климент Охридски”. Главен учител в нея е бил Стоян Петров. В периода 1932-1934 г. в училището е създадена паралека от пети прогимназиален клас, в която освен деца от селото са се обучавали деца и от съседни села. През 1948 г. към училището се организира курс по шев и готварство. Той е тримесечен и обучението се води от подготвени за целта преподаватели. Една от стаите на училището е пригодена за шивачница, а мазата за готварница. След завършването на курса се организира вечеринка, с изложба с приготвените от курсистите неща.
През 1976 г. в рамките на училищния двор се открива ЦДГ „Червената шапчица”. Тя е приемник на създадената 10 години по-рано полудневна детска градина, която от начало се помещава в сградата на кметството, а после в една от стаите на училището. Първата детска учителка е Цветанка Христова от Плиска.
Златна Нива
Читалище
През 1927 г. е създадено читалище „Васил Левски”, в стара сграда на центъра на селото, там където се издига сегашната сграда на читалището, построената през 1957 г. с доброволен труд и помощ от държавата. До построяването му културния живот на селото кипи в училищния салон, където до 1965 е имало сцена, на която поне два пъти в годината се изнасят представления, последвани от вечеринки. От тук тръгва пътя на известния музикант Тодор Прашанов. Той е солист в ансамбъл „Филип Кутев”, има множество записи на народна музика.На сцената на новото читалище се изявяват известни състави и изпънители, певчески групи, изяви на художествена самодейност. Прожектират се два пъти седмично фимли, в това число и широкоекранни. Към читалището е сформирана певческа група, която неведнъж е имала блестящи изяви в различни фестивали.
В библиотека на читалището днес се съхраняват над 6 000 тома литература. Към нея има и читалня. През 1975 г. е и построена банкетна зала, с доброволния труд на населението.
Златна Нива
Религиозни храмове
Построена е през 1937 г.и се намира в източната част на селото. Носи името „Света Петка”. Населението активно участва с дарения и труд, а по-късно помагат и за обзавеждането и. Камбаната е дарение от Кръстю Тодоров, целия иконостатс също е направен благодарение на жителите на селото.През 2000 г. отново с дарение са направени нужните ремонти. Дълги години в двора е имало пристройка в която най-напред е живял клисарят – дядо Владимир, а после друго семейство, грижещо се за нея.
В селото е имало две джамии – турска и татарска. Татарската е съборена през 1988 г. тъй като сградата става опасна. В двора на турската до 1958 г. е съществувало турско училище, но по-късно то се слива с началното училище в селото.
През 1947 г. се построява новата сграда на кметството. Тя придава нов, съвременен облик на центъра на селото. Първият кмет след Освобождението е А. Исмаилов.Пред сградата на кметството се оформя малък парк, в които жителите засаждат декоративни храсти и различни видове широколистни и иглолистни дървета.
През 1950-1951 селото е електрифицирано и започва усилено строителство на обществени сгради. Построява се търговски компкеск с два магазина, сладкарница и пивница. През 1977 е водоснабдено и близост до чешмата се съгражда и нова обществена баня, която дълго време обслужва населението.
Златна Нива
Мелница
Единствената масивна постройка в миналото населеното място е мелницата на Димитър Вергов и неговите съдружници, построена през 1924 г. и опожарена
умишлено през 1942 г. Въстановена още същата година и е модерно оборудвана. В двора и е имало обори, помещения за нощуване и баня, достъпна за хората от селото. До 1952 г. там е имало и цех за производство на безалкохолни напитки, който по-късно е изместен в центъра на селото. Днес мелницата е частна собственост и е модернизирана по европейски стандарти. Качеството на произведеното брашно е отлично и търсено на пазара.




















































