Шуменски край

Градище

Градище е село в Североизточна България, Шуменска област. Разположено е на 15 км северозападно от Шумен, северно от Шуменското плато, в долината на р. Пакуша.

Виж на картата

През селото са минавали оживени пътища и по всяка вероятност е възникнало като станция на пътя Одесос – Никополис – Иструм. Данни за това дават следите от антично селище северно от селото. Останки от градежи има и в местността Карачалък и в местността Кою-пунар.

За Градище
История
Читалище
Образование
Културно-исторически паметници
Традиции

Trans Alps Adventure

Градище

На картата

За Градище

Кога се е преместило селото на днешното си място, не се знае със сигурност. Най – ранните писмени сведения за селото датират от 15 век. Записано е на османотурски като Градище или Карадище, което е несъмнено изопачена форма на бълг. „градище”. Любопитно е, че и сам Каниц, минавайки по тези места, го нарича Градец, а и Градище. Това име на селото може да е във връзка с развалини от крепост, каквато по всяка вероятност е имало наблизо. В исторически източници е посочено, че жителите на селото са дошли всъщност от село Малък Дългач. Трудно могат да се намерят стари кореняшки родове в селото днес. Хората му са повече преселници – турци от околните села, а българите са главно от Севлиевско и Троянско, няколко семейства тракийци и др. В началото на 19 век започва заселване на българско население. Преселниците били привлечени най-вече от широките полски и горски пасища. Пръв преселник е Димитър Щерев от Шумен, дошъл през 1892 г., купил имот от изселник, но след известно време препродава имота и се връща в града.

Едва през 1906 г. се заселват българи, които остават завинаги в селото.

Не са известни никакви останки от християнско население от минали времена – гробища, църкви и др. Всички названия на местности в землището на селото са от турски произход, съобразно теренните особености, водоизточници, растителност и т.н. – Съртлар /равен гребен/ произхожда от плоския хребет, какъвто представлява местността; Коджу кору /голяма гора/, част от която все още съществува, а в миналото е била огромна, дъбова; Кечи орман /козя гора/ преди години е била келява гора, из която са пасли селските кози; Баба армут, Куй пунар, Дъсфъндък, Ара чалък, Ташюг….

След 1989 г. се построява нова читалищна сграда със салон за 300 места, библиотека, читалня, училище, ЦДГ с две групи.

Жители на с. Градище – 987 души със смесен етнически състав.

Село Градище е благоустроено – има модерна поща, здравна служба, където работят двама лични лекари, читалище, функционална административна сграда, двуетажна целодневна детска градина, средищно училище, в което се обучават децата от съседни села.

Основни производствени отрасли за селото са : животновъдство, земеделие, пчеларство, билкарство.

В селото има действаща джамия, построена през 19 век.

полезна информация

Градище

Читалище

Основано е на 3 окт. 1931 г. На същата дата е проведено и първото учредително събрание на което 37 по-будни селяни стават неговите първи членове. Избира се читалищно настоятелство от 5 души. Първият председател на читалище „Отец Паисий” е Първан Иванов, а секретар е Павел Минчев. Григор Иванов е касиер, а Горан Филипов и Петя Василева са членове.

Читалището първоначално се помещава в дома на Христо Петков, където се четат книги, слуша се радио, организират се вечеринки. Закупени са 150 тома литература, с които се полага началото на библиотечната дейност. Основават се танцов състав, женска фолклорна група и театрален състав, който поставя много пиеси между които „Татул”, „Зидари” и др.

През 1965 г. е построена сегашната сграда на читалището с площ 460 кв.м. Читалището разполага със салон от 250 места, лекционна зала с 50 места и библиотечна зала.

Признати са заслугите на Илия Павлов – строител на читалището и тогавашен кмет на селото.

След построяването на новата читалищна сграда започват ежедневни кинопрожекции, провеждани от щатни кинооператори.

Библиотеката на читалището към днешна дата притежава 6962 тома.

За активна културно-просветна дейност и във връзка с 50 години от създаването му, читалището е наградено с орден Кирил и Методий Втора степен, съгласно указ на тогавашния държавен съвет № 835 от 19.05. 1981 г. Наградени са Първан Иванов и Тодор Керяков – председатели на читалището и много читалищни дейци.

Председатели на читалището са били : Първан Иванов, Недялко Ботев – бивш учител и директор на училището в селото, Тодор Керяков – също учител, Ибрям Тефиков – бивш учител, Марин Крайчев – също бивш учител и директор в училището,, Мария Апостолова – учител също, Хатидже Хюсмян.

Към днешна дата председател на читалище ”Отец Паисий” е Румяна Маринова Панайотова, а секретар Юке Бейти Хюсеин.

Певческа група „Макове” с ръководител г-жа Румяна Керякова успешно популялизира името на читалището и на селото с многобройните си участия във фестивали и събори. Също така към читалището има и група за турски песни с ръководител Юке Бейти.

Читалище „Отец Паисий” е организатор на Дните на моето село, провеждани на 23 и 24 май ежегодно; редовни участия в редица културни мероприятия, организирани от Община Шумен и съседни села.

Шуменски край

Градище

Образование

МИНАЛО

През есента на 1912 г. в село Градище се отваря частно училище. През 1915 г., поради участие на България в Първата Световна война, учебният процес в селото е спрян и децата ходят на училище в съседните села.Това продължава около две години и през есента на 1917 г. училището се разкрива отново като частно. За помещение служи крайно неподходящата сграда кафене на Мехмед Палазов и изоставената къща на Мехмед Чаушев.

Едва през 1919 г., малкото българи заселници се сплотяват и със собствени средства и труд изграждат училищна сграда от една стая и канцелария.Така децата от 4 класа получават образование, като вън от училище не остава нито едно дете.

Турското население, следвайки примера на българите, се заема и построява училищна сграда с две класни стаи – така се създава първото частно турско училище в селото.

След сливането на двете училища -турско и българско – училището е вече основно.Директор на училището е Марин Николов Крайчев. Млад и амбициозен, той се стреми да усъвършенства учебния процес; също така се заема с надстрояването на училищната сграда. С много усилия, сегашната сграда на училището е построена през 1968 г. През този период децата като брой учащи се, достигат максимум от 240 .

Училището в с. Градище е първото училище в областта с целодневна форма на обучение.

НАСТОЯЩЕ

Основно училище „Васил Левски” в село Градище, е създадено в резултат на сливането на съществуващите дотогава турско основно училище „Руждие” и българско класно училище „Братя Миладинови” през 1959 г. Училището е общообразователно, подготвя ученици от 1 до 8 клас.

ОУ „Васил Левски”, с. Градище посещават освен местните деца и децата от затворените вече училища в селата: Панайот Волов, Белокопитово, Струйно, Новосел, Черенча и Средня. Директор на училището – Румяна Панайотова.

„Осми март” е целодневна детска градина с общинско финансиране.

ачалото на предучилищното възпитание в село Градище е поставено през 1959 г. под формата на предучилищната група към основно училище „Васил Левски”.

На 1 март 1970 г. се открива целодневна детска градина в сградата на старото училище директор Румяна Керякова. През 1975 г. в селото за детска градина е построена нова сграда, носеща името „Осми март”. От 1989 г. в центъра на селото със съдействието на тогавашния кмет Петър Крумов, детската градина се премества в още по-съвременна двуетажна сграда с всички удобства за децата.

През периода 1984-2007 за директор е назначена Кръстинка Йорданова.

Към настоящия момент градината е едногрупна със смесен етнически състав.

Шуменски край

Културно-исторически паметници

Паметник на загиналите пет души руски разузнавачи

С активното съдействие на Вл. Заимов, до 1908 г. е извършена работа по събирането на доброволни помощи за строителството на паметници, мавзолеи, къщи музеи и по обезпечаването на експонатите за тях. Постепенно се реализира идеята за увековечаване освободителната мисия на руските войски по време на войната от 1877-1878 г., спонтанно породена в хода на военните действия сред самите офицери и войници. През 1879 г. приключва строителството на паметниците с типичната за времето си символика. В статистическите данни за това време за Шуменско се сочат два завършени паметника: при с. Градище – на 11 Улански Чугуевски полк и в Шумен – на 47 – и пехотен Украински полк.

На паметника край с. Градище се чете следния надпис:

„Здесь покоятся 11-и Уланского Чугуевского полка

Взводнъй вахмистеръ

И 4 – ти нижних чинов,

Убитъе 22 января 1878 г.

Под Шумною”

На 31 ян. 1878 г., денят, в който се подписва примирието между Русия и Турция, руските войски се намират на 35-40 км. от Шумен. Те продължават действията си до 3 февр., за да разузнаят разположението на крепостния гарнизон. Подлъгани от срещнатите бежанци, че няма наблизо турски войски, малкият отряд руски войници се насочва към покрайнините на с. Градище в посока село Лозево. Неочаквано там се натъкват на голям турски лагер. Руските войници отбиват няколко конни атаки, но силният огън на дългобойната артилерия от Чакмаклъ табия ги принуждава да отстъпят. От руския отряд в сражението са убити 5 души, ранени са 5 офицери, и 5 конници.

Шуменски край

Градище

Традиции

В село Градище по инициатива на г-жа Юке Хюсеин – секретар на читалище „Отец Паисий-1931“ се провежда Фестивал на гюзлемето. Първият фестивал на гюзлемето в с. Градище стартира на 5 октомври 2013 г. Идеята за провеждането на фестивала е възникнала по време на участие на самодейци от с. Градище в кулинарните изложби на „Карнавал на плодородието“ в Шумен, където местни жители проявяват голям интерес към този вид баница . Около 20 жени демонстрират своите умения да правят на живо гюзлеми. Целта на фестивала е да се запазят и съхранят традициите от поколенията. В рамките на фестивала се открива и кулинарна изложба с участието на майстори от съседните села.

Фестивалът е вече ежегоден и от година на година с участието на все повече самодейни състави.

Шуменски край

Стопанство
Личности
Забележителности

През 1948 г. в село Градище започва усилена подготовка за образуване на трудово кооперативно земеделско стопанство. След упорита и дълготрайна разяснителна дейност с активното участие на Минко Христов – инструктор в Общия земеделски професионален съюз, на 7 февруари 1949 г. в българското училище в с. Градище се провежда първото учредително събрание. Стопанството е образувано и е избран първият управителен съвет в състав : председател Стефан Тотев, зам.-председател Ахмед Ибрямов Яламов, членове Пеньо Христов Наумов, Тотьо Митев Тотев и Хасан Хасанов. ТКЗС започва дейност с 33 домакинства и домакинства и 63 работоспособни кооператори, 964 дка собствена и 850 дка фондова земя.

Към днешна дата, ТКСЗ не съществува. ППК „Балкан” е съвременната форма на производителните кооперации от този тип.

Мини каньон в местността Бялата вода;
Божица – възвишение пред Шуменското плато, в което има редки растения и билки;
Масата – местност със скални образувания и люлякови храсти;
Църквето – местност подобна на Аладжа манастир край гр. Варна, с интересно пещерно образувание с изсечени дървени стълби (в момента липсват, слиза се с въже);
Сухия язовир в местността Пропадналата вода (гората Коджа куру);
Пунарджик – местност със останки от тракийски и прабългарски селища;
Тракийски могили;
Действаща джамия, строена в края на 19 в.

Борислав Геронтиев Ботев

Роден е на 12 август 1943 г. в село Градище, Шуменско. Завършва българска филология в Софийския университет. Трудовата му биография започва през 1963 г. като стругар в завода за товарни автомобили „Мадара“ в Шумен. Година по-късно започва работа като журналист във в. „Шуменска заря“. През 1969 г. става редактор в Националното радио. Професионалното му развитие продължава във в. „Студентска трибуна“, където преминава през постовете Завеждащ отдел, Заместник-главен и главен редактор от 1970 до 1978 г. В продължение на дванайсет години е и зам.-главен и главен редактор на младежкия вестник за литература и изкуство „Пулс“. През 1990 г. той става директор на програма „Христо Ботев“ в БНР, а година по-късно оглавява магазинното списание „Модева“.

Геронтиев е на работа в БНТ от 1995 г. като ръководител на направления „Художествени програми“, „Фолклор“ и „Култура“. Програмен директор (2004-2011).

Автор и водещ на предаване в поп фолк радиото на Кеворк Кеворкян „Сигнал плюс“. Прави предаване и в музикалната телевизия „Планета“, за което през 2004 медията го награждава. Той е и член на журитата на много от поп фолк фестивалите, организирани от компанията „Пайнер мюзик“.

Изпълнителен директор на Националния фонд „Култура“ към Министерството на културата.

Книги : „Име на песен”, „Обреден хляб”, „Спомни си вино”, „Кладенец в двора” и др.

Недялко Ботев Геронтиев

Роден на 20 ян.1912 г. в с. Градище в бедно семейство. Родителите му са били градинари. Основното си образование завършва в с. Средня., след което продължава да учи в мъжката гимназия в гр. Шумен, където завършва средно образование.

Трудовата му дейност започва като учител в с. Асеново, обл. Велико Търново. След това заминава за Македония, връща се и учителства в с. Средня и накрая в родното си село Градище.

Той е активист, един от дейните създатели на ТКЗС и читалището в село Градище.Участник във Втората Световна война. За проявена храброст и мъжество е награждаван с ордени и медали.

Недялко Ботев умира на 27 януари 1970 г

Шуменски край