Макак
Землището на Макак заема пространството между Бяла река (Теке дере) и Макашката река (Стражка), където се издигат външните и най-яки табии на Шуменска крепост, и е част от Плисковското поле.
Името „Макаклар” е множествено число на турската дума „макак”, която има значения: „патерица”, „малък заек”, „жаба”, „колянна кост на човек”.
В средата на 19 век селото вече носи името Макак. В старата летописна книга на местното училище кратко е записано: „Село Макак си носи името от патерицата на един куц турчин, който живял някога в това село”. Населението на селището е било смесено, предимно турско.
На картата
Макак
Display external content from OpenStreetMap.
Display external content from OpenStreetMap.
За Макак
Преди да се установи на сегашното си място селото е местено два пъти. Около Руско-турската война през 1828-1829 г. то е напълно унищожено. Отново е опожарено около 1862-1865 г.
Поради промените в състава на населението Макак е в едно непрекъснато обновление. Още при първото административно разпределение на страната през 1880 г. селото влиза в състава на община Царев брод.
В края на 19 век и първите няколко години на 20 век по територия то е едва наполовина от днешните си очертания и наброява 70-80 домакинства.
Центърът се оформя около джамията, построена от татарското население на селото. Към настоящия момент от нея не е останало нищо, но наличието й е оказало силно влияние върху духовния живот на татарите. Те се събирали в храма, за да честват своите празници и обичаи. За духовен наставник е бил избиран най-ученият човек.
Съвсем близо до джамията е било и татарското училище. Не е известно кога е създадено. Отначало може би се е помещавало в стая към джамията, а отделна сграда за него е открита през 1911 г. по инициатива на хаджи Илияз хаджи Саидов. Първият учител е Афуз Зекеря. Училището е било частно, изцяло издържано от населението, а по-късно и от придобита земя. Интересен факт е, че в четвърто отделение, наред с другите предмети се е изучавал и старотурски език и Коран. Училището е закрито през 1930 г.
След 1919 г. в Макак започват масови заселвания, основно на българско население. За кметски наместник е избран Тенчо Тодинов. През 1934 г. селото наброява 963 жители.
От 01.01.1978 г. Макак става квартал на Шумен и е заличен от списъка на населените места. Разположен е на север от основната част на града, в посока към село Царев брод. В близост се намира конезавод „Кабиюк“, който е най-старият в България, както и местността „Беш – тепе табия”.
Строежът на табията започва през 1869 г. и е завършен през 1877-1878 г. като форт (сравнително голямо укрепление и принадлежащ гарнизон с постоянен или временен характер). В землището се намира и друг военен обект, познат като „Кремекли табия” или „Чакмаклъ табия”, отстоящ западно от селото с формата на полумесец.
Макак
Училище
Училището в Макак е отворено на 16.09.1908 г. по инициатива на майор Павел Попов. Посещавано е от шестнадесет ученика. Първата учителка е Мария Мирчева от Габрово. През следващата учебна година занятията започват с нова учителка. През първата учебна година училището е основано като частно, а на следващата става обществено. Посещават го 12 ученика. Поради малкия брой деца и изселване на населението, след втората година училището затваря.
През 1911 г. отново отваря врати, за съжаление пак само за година, като частно. През 1913 г. вече става държавно и получава 100 декара ниви, за да може да посреща нуждите си. Броят на учениците се увеличава, назначава се втори учител, но все още липсва сграда. Няколко години по-късно, през 1920 г., с решение на общинския съвет е отредено място за строеж на училищна сграда. Отпуснати са още държавни земи, както на българското училище, така и на татарското. Сградата е осветена през 1922 г., а училището е открито и наречено „Св. Кирил”. През следващите години в класните стаи са въведени гипсови черни дъски, подредени са кътове – религиозни и светски, провеждат се и различни курсове целящи да ограмотят населението с „познания по смятане и история”.
През 1962 г. се построява още една сграда, в която се помещават работилница, физкултурен салон и столова с кухня. Освен изучаване на задължителните предмети, в училището се развива и богата извънкласна дейност.
Макак
Читалище
Читалището е основано през 1926 г. от група будни младежи. За председател е избран Кули Бешевлиев. Наречено е „Просвета” и се помещава в стая на училищната сграда. През 1927 г. е отворена читалня към библиотеката, която наброява 100 тома литература. През същата година на годишното отчетно събрание се избира ново настоятелство с председател Стайко Кулаксъзов, който организира и първото театрално представление през 1928 г. „Службогонци”. Представленията на местното „театро” се очакват като голямо и вълнуващо събитие в културния живот на селото. Читалището намира начин за набиране на средства като предоставя читалнята си за събрания на различни организации срещу наем, а също и чрез сдобиването със земя и имоти, които отдава под наем.
През 1937 г. настоятелството решава да довърши за своя сметка един незавършен строеж и от пролетта на 1938 г. за пръв път читалището разполага с обширно и светло помещение, в което да провежда мероприятията си. През 1963 г. се мести в нова сграда, където се намира и в момента. И днес то продължава да развива разнообразна дейност, а библиотеката разполага с над 7 000 тома.
Макак
Църква
Идеята да се изгради църква в селото възниква през 1922 г., но първоначално няма събрани средства. Първата вещ на непостроения още храм е желязно клепало, за което архиерейският наместник в Шумен с писмо от 19.03.1924 г. известява, че митрополията във Варна е утвърдила протокола, с който църковното настоятелство в село Дибич го подарява на тукашното. За място на бъдещата църква е избран дворът срещу училището, който от 1926 г. става църковна собственост.
Първият свещеник в енорията е Антонин Харченко, украинец, живеещ в Царев брод. От септември 1927 г. комисия от шест души, заедно с членовете на църковното настоятелство започва събирането на средства за строеж на сграда. Планът й е изработен безплатно от архитект Заяков от Шуменската постоянна комисия. Основният камък е положен през май 1934 г. Първата литургия е отслужена през 1940 г. от новия енорийски свещеник отец Стоил Миленков. Създадено е и ученическо православно дружество с ръководител Петрана Богословова, а отец Миленков урежда енорийско църковно училище в една от стаите на селското училище. През 1946 г. храмът е осветен и вече носи името „Св. Успение Пресвета Богородица”.
Макак
Кукери
Кукеруването в Макак, наречено още Арапи, има своето начало през 1927 г., когато група заселници от западна България, извършва обичай характерен за техния край. Местното население го харесва и в следващите години го включва в своя празничен календар, като добавя елементи присъщи за региона.
През 2002 г. към Народно читалище „Просвета – 1926”, е сформирана група, която носи името на обичая „Арапи”. Групата е съставена от 35 човека, като 18 от тях са облечени в кожени дрехи с чанове и хлопки, с много пъстри маски, а останалите оформят артистичния състав. Костюмите им са от овчи, говежди или кози кожи характеризиращи старинния трудов бит на българина, а хлопките и страшните ликове целят да прогонят злите духове от сърцата, домовете и стопанствата на хората. Артистичният състав е от: баба и дядо – стопаните на дома; младоженец и младоженка, свещеник, лекар, мечкар с мече, циганка с циганче, сурвакарче, тъпанджия и байрактар. Те носят благопожелания за дома и неговите обитатели за здраве, щастие и плодородие. В групата има и дявол и демон, които олицетворяват злите сили.
Първата изява на „Арапите” пред публика е в град Шумен през 2002 г. на „Карнавала на плодородието”, след което следват многобройни участия в цяла България и чужбина.
Група „Арапи” има отличия от международни и национални фестивали, а през 2008 г., за своите високи постижения и маскарадно майсторство, им е присъдена Първа „А” категория от Международната организация за народно изкуство със седалище в град Виена (Австрия) и българската му секция „Общество за фолклор”. През 2011 г. от същата организация им е присъден и сертификат за представителна група.
От 13.05.2013 г. в Макак е създадена танцова група „Марги Денс“ с ръководител Маргарита Стоянова. За краткото си съществуване до сега групата има участия и награди в престижни конкурси и събори за народно творчество.




































