Шуменски край

Хан Крум

Според някои археолози на мястото на селото през ІV в. се е намирала столицата на остготите начело с Улфила или най-малко крупен техен център.

Виж на картата

Село в Североизточна България, област Шумен, община Велики Преслав. До 1878 г. се е наричало Чаталар, до 1899 г. – Чатали. Преименувано е на Цар Крум с указ №519 от 30.11.1899 г. и на Хан Крум с указ №1125 от 02.08.1977 г.

За Хан Крум
Образование
Читалище
Църква
Поминък
Забележителности
Личности

Trans Alps Adventure

Хан Крум

На картата

За Хан Крум

Намира се на 9 км североизточно от Велики Преслав и на около 10 км югозападно от Шумен. Разположено е край река Врана, близо до устието на река Камчия, южно от Шуменското плато на височина около 100 м. Характеризира се с умерено континентален климат. Тук се събират два пътя: единият от Плиска, а другият от Шумен по Калугер боаз, Омуртаговия мост на Камчия при аула и оттам за Ришкия и Герловския проход през Велики Преслав. Природните условия благоприятстват развитието на овощарството и лозарството.

Според някои археолози на мястото на селото през ІV в. се е намирала столицата на остготите начело с Улфила или най-малко крупен техен център, за което говорят откритите тук богати готски накити и други археологически находки. Разкопани са църкви от IV-V в. Лежи на равнище по терасите на река Камчия (Тича) и река Врана.

Според някои източници преди да се нарече Чаталар, се е наричало Чифлик, като се предполага, че възниква около чифлика от 5000 дка на Хасан бей от Шумен. Отначало тук са дошли три български семейства като работници в чифлика, харесало им и се заселили около чифлика и така се слага началото на селото.

След Освобождението на България 1878 г. селото има 42 къщи и вече се казва Чаталар. Името си получава заради разположението си на главния път Шумен – Преслав – Шумен – Осмар. Смята се, че оттам произхожда турското име Чаталар – „чаталест, раздвоен път”.

По-късно след откриването на Омуртаговия надпис върху мраморната плоча, която се намира в археологическия музей в София с наименование Чаталарски надпис, в който се величае могъществото на хан Крум, до 1940 г. селото се именува Крумово. През 1940 г. гарата и селото се именуват Цар Крум. През 1977 г. селото се преименува в с. Хан Крум.

Л. Милетич констатира тук старо, кореняшко население. Турско население винаги е имало, но малко. Има българи, преселници от Осмар, Миланово и Драгоево, от Еленско и от Герлово, след построяването на язовир „Тича”.

Според последното преброяване от 2011 г. населението е 369 души.

Традиционни за селото са празниците „Свети Дух” – Петдесетница и Еньовден.

Известни личности, родом от село Хан Крум, са писателят Крум Велков, художникът и скулптор Йордан Стоянов, лекоатлетът Ангел Кънчев.

Здравна служба

До построяването на сградата за здравеопазване и кметството, здравната служба се е помещавала в къщата на Минчо Доков.

От 1977-78 г. в с. Хан Крум има добре обзаведени лекарски и зъболекарски кабинет с лекар, зъболекар, сестра и акушерка. След реформите в здравеопазването през 2000 г., здравната служба е преименувана в Амбулатория за индивидуална първична медицинска помощ, обслужвана от лични лекари от гр. Велики Преслав и Шумен.

До 2007 г. сградата е изоставена, когато благодарение на дарители не само от частния бизнес, но и от лекарската колегия, тя е ремонтирана и обновена.

Специална благодарност обществеността и екипът на д-р Чолаков отправят към спонсорите. Това са Винарска изба „Хан Крум” АД, Анатоли Чернев – тренажорен цех, „Попов и сие” ООД (Илия Попов), „Строителни изделия” АД (Димитричка Недева), Тодор Александров – цех за стъклопакет в с. Хан Крум, Христо Христов (КОС – в с. Хан Крум, Борис Тодоров – „Билмат” ООД, Валентин Кънчев – „Виола” ЕООД, културно-просветна организация на ромите в Шумен, д-р Ивелина Коцовска – „Плантабул” ООД, Стоян Батов – кмет, клиника д-р Чолаков.

полезна информация

Хан Крум

Образование

Още през 1873 г., по-будните селяни от село Крумово, Преславско с общи усилия успяват да открият българско училище. Занятията се водят по частни домове. Пръв учител е даскал Иван. След две години е построена класна стая с навес и канцелария. Тук учителстват Христо Йорданов, Миньо Маринчев, Марин Жеков, Анастас Стоянов, Димитър Хараланов, Станю Граматиков, Александър Чифликчиев и др. Първата жена учителка е Райна Костова, която работи до 1911 г. Училището продължава да се помещава в същата сграда, към която се пристроява нова стая.

През 1922 г. се открива непълен прогимназиален курс. Няколко години по-късно с активното съдействие на училищното настоятелство, чийто председател е Георги Алексиев е построена нова училищна сграда. По време на учителстването на Евтимия Стефанова от Джумая в двора са засадени цветя и овощни дръвчета. През 1924 г. при управлението на Цанков прогимназията е закрита. Остава да съществува само първоначалното училище.

Увеличаването на броя на децата налага нуждата от нова учебна сграда. Отново с доброволен труд започва приготвянето на строителни материали. За училището се определя място в северната част на селото. Строежът започва под ръководството на Симеон Пейчев, майстор-строител. Тук продължава да учителства Христинка Панайотова от Шумен. Класовете са слети, но обучението става сутрин и следобед. Дългогодишни учители са Симо Владимиров, Живка Семерджиева, Димитър Петров, Даринка Дончева, Тодор Кавръков (директор).

От 1939 г. с идването на учителя Симо Владимиров с помощта на родители и ученици училищният двор е засаден с овощни дръвчета.

През 1940 г. продължава засаждането на дръвчета на брой 120. Училищният двор се превръща в добре гледана овощна градина, радваща погледа на минувачите. „Пролетно време градината цъфтеше в бяло, а есенно време червените ябълки, събрали в себе си Крумовското слънце и аромата на земята, свеждаха чело. Междучасието дежурните ученици раздаваха на другарчетата си за закуска хрупкави, сочни ябълки”. Тези ябълки носеха и приходи за училището. От тези ябълки Симо Владимиров закупи за пръв път в с. Хан Крум радиоапарат и цяло село ходеше да слуша това чудо на техниката в училището и училищния двор”.

От 1 септември 1961 г. Хан Крумовското училище става филиал на училището в с. Троица.

През 1971-72 г. е открита занималня.

Цели 10 месеца учениците и учителите в с. Хан Крум се готвят да отпразнуват 100-годишният юбилей на училището. На 11 ноември 1973 г. училищната камбана призовава участниците в тържеството. С Указ на Държавния съвет училището е наградено с орден „Кирил и Методий” ІІ степен.

Поради липса на деца училището е закрито, но за щастие се стопанисва от местния пенсионерски клуб. Децата учат в съседните села.

Първото частно начално училище

Създадено е в село Хан Крум през 1998 г. със срок на обучение 4 години. Носи името „Паисий Хилендарски”. Самоиздържа се от продажбата на върбови клони за кошници, от наема на 108-те декара училищна земя, както и от спонсори от община Велики Преслав. Негов директор е Михаил Попзлатев. Той е и учител на смесената паралелка с деца от І до ІV клас.

Поради невъзможността да се осигури редовна финансова издръжка училището е закрито.

Шуменски край

Хан Крум

Читалище

Народно читалище „Съзнание – 1928”

През 1928 година група ентусиазирани прогресивни младежи под ръководството на Крум Велков, бащата на който е бил работник по жп линия, са сложили началото на читалището в селото с наименование „Съзнание „.

Първи председател е Зори Митев Атанасов. Започва се активна дейност за набиране на членов, изнасяне на вечеринки, пиеси, коледуване. Започва събиране на средства за закупуване на книги. Закупуват се книги, шкаф една маса и няколко стола и така се слага началото на читалищната библиотека. През 1933 г. читалището е узаконено с 25 дка земя. От обработването й читалището набира средства за издръжката си и разширяване на културно-просветната си дейност. Специална читалищна сграда все още не е имало. През 1936 е открито новото училище с две класни стаи, от които едната се приспособява за читалищен салон със специално направена неподвижна сцена. Изработват се декори. Вече има и завеса с изрисуван ликът на Хр. Ботев. Закупени са и 100 бр. столове. През 1944 г. се наема стаята на Димитър Костов за читалище, като там се слага библиотеката на читалището и се открива като кафене с отговорник Съби Арнаудов. През деня продава чай, кафе, сладкиши, а вечер се ползва като народен университет. Всяка вечер се изнасят беседи.

С голяма борба от страна на населението през 1945 г. читалището се сдобива със собствено дворно място за постройка на читалищна сграда. През 1957 г. започва строителството на читалището с неимоверен труд.

На 9 септ. 1962 г е открита новата читалищна сграда.

Започва нова ера в живота на новото читалище.

Читалище „Съзнание” става център на обществено-политическия и културен живот на селото!

На 10 септ. е изиграна първата театрална постановка“Сребърния пръстен“ от Иван Дончев играна от местния театрален колектив.

На 9 декември 1978 г. се чества 50 годишен юбилей на читалището, което е наградено с орден „Кирил и Методий” ІІ ст. С промените през 1989 г. читалище „Съзнание-1928” прекрати богатата си дейност. При сегашните условия читалището се насочи към художествената самодейност.

Към читалището са основани:

Женска фолклорна група „Ханкрумски славей”, с ръководител Стоян Борисов;

Кулинарна група „Ханкрумски кулинарки”.

Към пенсионерски клуб „Детелина” е основана Група за автентичен фолклор, създадена през 2003 г. В него се пресъздават обичаите „Трошанка” и „Седянка”, характерни за селото.

Шуменски край

Хан Крум

Църква

Църква „Света Троица”

Историята на църковното дело в с. Хан Крум не е богата. В селото не е имало църква. Възрастните хора разказват, че са ползвали класната стая в училището в къщата на Ганчоолу, а при по-големи празници богомолците от селото са ходили на църква в с. Осмар. По-късно за църква започват да ползват училището в двора на Кольо Димитров – старото училище, а след построяването на новото – една от стаите му.

С нарастване броя на населението, нараствала и необходимостта от строеж на цъква.

Строежът започва през пролетта на 1938 г. по време на кмета Зори Митев. Главен майстор бил бай Донко от Дряновския край, а първият камък в основите положен от Богомил Симеонов Недев, общ работник с богомолско име „Богомил” (съгласно традицията). Цялото население от селото взема активно участие без насилие, с ентусиазъм в това полезно за тях дело – кой с каквото може. Средствата от вечеринките, лазаруване и коледуване отивали за строежа. Направили са дарение (пари) и тогавашните богаташи Георги Вълчев и Костадин Бенев. Йордан Славов набавя и подарява всички строителни материали – тухли, цигли, дървен материал и др. Обикновените ханкрумовчани помагат с труд и безплатни превози. Църквата тържествено се освещава през 1947 г. на Хан Крумовския сбор „Свети дух”. Наричат я „Света Троица”.

Но пред миряните на селото предстояла още много работа – външна мазилка, трънения плет трябвало да се замени със солидна ограда както прилича, дъсчените порти – да се заменят с железни.

Няколко пъти храмът е ремонтиран.

През 1968 г.инициативния комитет е оглавяван от Димитър Зорев .

През 1996 г., по инициатива на тогавашния кмет на селото Банчо Чернев, се създава организационен комитет за ремонтирането на святата сграда, чийто дървен покрив бил разрушен. С помощта на много спомоществователи днес църквата е с бетонов покрив и витражи. Средства за ремонта отпуснали „Автомагистрали Черно море”, „Водно стопанство”, „Тютюнева промишленост”, президентът на фирма „Елит” Илия Попов, Боян и Димитър Савови, както и много други благодетелни християни.

Шуменски край

Хан Крум

Поминък

ЖП гара Хан Крум

Селото има железопътна гара на линията София-Варна. Тя е строена от италиански пленници, под ръководството на италиански инженери. В строителството вземат участие и жители на околните села. Жители на Чаталар са чували, че през свободното си време италианските пленници са ползвани за обработването на лозята на войнишки вдовици.

Скоростта на влака тогава била едва 15 км. в час. И започват да се движат пътнически и товарни влакове – увеличила се и скоростта им на движение. Наред с кръстопътното място и ж.п. линията става привлекателна и притегателна сила на българи от близки и далечни краища на България да се заселят тук.

През 1921 се поставя основния камък на жп линията Хан Крум – Преслав, която в момента не се обслужва.

Железопътната линия минавала покрай малкото селце Чаталар с малка ж.п. гара. Пръв пътник при откриването на линията София-Варна при с. Чаталар през пролетта на 1899 г. бил цар Фердинант, посрещнат тържествено от населението.

Регионален център за научно-приложно обслужване – бившата КОС (Комплексна опитна станция)

Отначало е създадена като опитна станция по тютюна през 1955 г. и се е намирала в околностите на гр. Горна Оряховица. След създаването на тютюнев монопол изниква нужда от големи количества тютюнева суровина. Това налага да се започне развитието на тютюнопроизводството и в Северна България. Така опитната станция се премества в с. Хан Крум – създадена е на 15.10.1957 г. на площ от 170 дка като опитна станция по тютюна. Съображенията за създаването й са, че за работа ще могат да се използват четири почвени типа, наличието в селото на сушилня тип „Ханза”, на удобен шосеен и железопътен транспорт, а така също и близостта на селото с гр. Шумен.

Първият научен сътрудник дошъл в опитната станция в село Хан Крум е Никола Начев. Първият директор на опитната станция е н.с. Ангел Марков.

В района на станцията със стари традиции са лозарството и овощарството. През 1958 г. се разкрива място за научен сътрудник по овощарство, а през 1962 г. – по лозарство. През 1962 г. Академията на селскостопанските науки обявява станцията за комплексна в три секции – по тютюна, по овощарство и по лозарство. Това дава нов тласък в развитието на станцията.

За тези години опитната станция е извървяла нелек път в своето развитие. През годините в трите секции са работили научни сътрудници, кандидати на науката, технически помощници, химици и лаборанти. Обработваемата земя достига 2000 дка.

Библиотеката на опитната станция разполага с 6727 тома специална научна литература, от които половината са на чужди езици. Ежегодно тук се получават над 100 заглавия списания и научни сборници на български и чужди езици.

В края на 1960 г. на опитната станция е предаден филиалът на ДЗС „Васил Коларов” в с. Троица, заедно със земята и имуществото. Създава се връзка между наука и производство за предварително експериментиране.

Присъединена е към Земеделския институт през 2000 г.

През март 2001 г. в Държавната сортова комисия са представени два нови сорта за изпитание – „Тича 177” и „Хански 277” – ориенталски тютюни с изключително добри технологически качества.

Добрите резултати в експерименталната база се дължат на подобрената организация на труда и материално-техническата база и най-вече на научните работници и специалисти от трите секции.

За високи научни и производствени постижения комплексната опитна станция в с. Хан Крум е наградена с Орден на труда – златен, орден „Кирил и Методий” – І степен, юбилейни грамоти и медали.

Винарска изба

Традиционно за региона е производството на вино и ракия. Затова и в село Хан Крум, както и в останалите населени места в околността, има Винзавод и Спиртоварна, където се произвеждат висококачествени напитки.

Винарска изба „Хан Крум“ води началото си от далечната 1939 година. Основана е от собствениците на лозя в селото, които основават своя лозаровинарска кооперация. Тя е построена върху площ от 30 дка от класически тип с бетонни резервоари.

Новата сграда е построена през 1962 г. През 1976 започва реконструкцията на винарската изба, включваща технологична линия за висококачествени вина , бутилираща линия и отделение за стабилизация на вино. Оборудвана е от френски и италиански фирми. Произвежда маркови бели вина от серията „Тракия Шардоне”, „Блан дьо Блан”, „Траминер”, „Шардоне хан Крум” и други, на които са присъдени много златни медали. С инвестиция от 500 000 евро се извършва обновление на бутилиращата линия, която изцяло е преместена от „Винекс Преслав” в село Хан Крум.

Отглеждане на културна върба (ракита)

Преславското село хан Крум е един от малкото райони в България с добри условия за отглеждане на ракита – върба, от която се изработват плетени мебели. Един от първите производители на тази култура в селото е Георги Вълчев. Отглеждането на тази нова земеделска култура носи добри доходи, затова много домакинства, които притежават благоприятни условия за отглеждането й започват да се занимават с това.

През 1949 г. Димитър Зорев (бивш началник на Държавен технически надзор при Окръжен съвет в Шумен) също засажда един декар ракита в землището на с. Хан Крум. Той става и най-големият производител на ракита в България. Сега в Хан Крум има няколко крупни производители, което означава стопанства с по 30 дка върба. По-малките отглеждат по 2-3 до 7-8 дка. Един от местните върбови производители е затворил цикъла на производство с цех за мебели в Дивдядово. Бившето предприятие „Камъшит” в Силистра изкупува суровината на производителите, а от България се изнасят готови мебели.

Фирма за месо и месни заготовки „Чернев ЕООД”

В село Хан Крум работи една от малкото фирми за производство на мляко, месо и месни заготовки. Производството е напълно съобразено с изискванията на европейските стандарти. Президентът на фирмата Анатолий Чернев се занимава с производство на кайма и продукти от мляно месо от 1996 г. В началото на 2003 г. той прави инвестиции за 450 хил. лв. и не само разширява и модернизира цеха, а го прави малко европейско предприятие, в което всеки възел е компютъризиран и снабден с камери и записващи устройства. Мощна климатична система поддържа температура от 12 градуса, ръчният труд е сведен до минимум. За нуждите на предприятието се закупуват крави, телета и свине. Всеки ден от цеха излизат по 1500 кг кайма-смес. Фирмата има още един цех в село Троица, където се пекат и вакуумират кюфтета и кебапчета. Около 400 броя тръгват ежегодно към търговската мрежа. В предприятието има добра дистрибуторска мрежа в Шуменско и в съседните области: Търговище, Разград, Силистра, собствен склад във Варна и Бургас за снабдяване на черноморските курорти.

„Тодор Александров” АД

Започва с малка база в селото и с времето постепенно създава модерно обзаведени с техника цехове като един малък стъкларски завод.

Вагоно-ремонтен завод „Хан Крум” АД – изпълнителен директор Тодор Данчев

„Хан Крум“ АД е учредено на 17.09.1999г. със статут на частна собственост и е правоприемник на Завода за ремонт на вагони и железопътна техника – гара Хан Крум. Предмет на основната им дейност е ремонт на пътнически и товарни вагони.

На 22 януари 2015 г. ИА „Железопътна администрация” връчва на „Хан Крум“ АД сертификат за функция по поддържане на ЖП превозни средства (пътнически вагони) по изискванията на Наредба №59 и сертификат за функция по поддръжка на товарни вагони, потвърждаващ приемането на територията на Европейския съюз на система за поддръжка в съответствие с Директива 2004/49/ЕО и Регламент (ЕС) № 445/2011.

Илия Попов

Започва бизнес в шивашката промишленост със стоки за вътрешния и външния пазар с база в град Шумен. Набира постепенно скорост и в последствие в землището между Хан Крум и Троица прави насаждения от орехи и лозя и се подготвя за производител в тази посока. С това той създава работа за много нашенци, които за сега не могат да започнат бизнес.

Шуменски край

Хан Крум

Забележителности

Аулът на хан Омуртаг

Край селото е открит прабългарски дворец (Аул на Хан Омуртаг), чието построяване се отнася към строителната дейност на хан Омуртаг, въз основа на Чаталарския надпис. От надписите върху т.н. Чаталарска колона, намерена през 1905 г. при гара Хан Крум, учените за първи път научават за съществуването на Омуртаговия аул. Останките му обаче са открити едва през 50-те години на XX в. Аулът е разположен в местността „Хисар кале“, в землището на община Велики Преслав на около 2 км южно от село Хан Крум и река Камчия и на около 10 км от градовете Шумен и Велики Преслав.

Аулът е изграден през 822 г. по време на управлението на хан Омуртаг. Построен по модела на столицата на първата българска държава Плиска, аулът е архитектурно произведение на Плисковско-Преславската култура.

Аулът бил построен върху наклонена тераса на неколкостотин метра от десния бряг на река Тича (днес Камчия) и на стотина метра от славянско поселение, възникнало върху развалините на ранновизантийски култов център. Аулът бил укрепен от ров и землен вал. В средата била издигната вътрешна крепостна стена от дялани каменни блокове. Каменната крепост имала една главна и една второстепенна порта, но без кули по ъглите и стените, както другите прабългарски крепости. Подобно по план е само укреплението на дворцовия комплекс (цитаделата) в Плиска. В Омуртаговия аул, както в Цитаделата в Плиска имало малък дворец с баня, но тук били построени и казармени помещения за многобройната охрана на хана. Каменният надпис върху Чаталарската колона сочи, че това укрепление е било предназначено за дислоциране на военни отряди „срещу гърците и славяните”. Вероятно става дума за нахлуване във Византия във връзка с намесата на хан Омуртаг в гражданската война между император Михаил ІІ и Тома Славянина.

Раннохристиянски църкви край гара Хан Крум

Датирането на готското присъствие в района се дължи на н.с. Тодор Балабанов. До момента в района са разкрити пет църкви. Проучванията показват, че това е готски ариански епископски център. Под могила е открита голяма епископска църква. В близост до могилата има и друга готска църква датирана също от IV век. В нея са открити и най-ранните християнски стенописи в България. Смята се, че тази църква е лична и вероятно е била на готския епископ Вулфила, създал древногерманската азбука и превел Библията на готски. Тук са открити следи от селище, готска и тракийска керамика. Разкрити са и гробове с козметично-медицински комплекти (пинсети, лъжичка и кюрета), токи от колани, златни готски накити и фибули в тях. В един от гробовете е погребана жена с характерна изкуствена деформация на черепа, показващ благороден произход. Смята се, че районът е плячкосан и разрушен в резултат на хунските нашествия в края на V век.

Хан Крумов скален манастир

В западния склон на Калугер боаз (Калугерската скала, Калугер-канара-дюзю) се намира скален манастир, известен като „Хан Крумовия скален манастир” (Калугерската пещера, Стълбената пещера, Мердевенли маара, Запетайката). Калугеровата пещера образува основната част от комплекса над Хан Крум. До манастира отвеждат стръмни стъпала, изсечени в скалата. Поради тази си особеност още се нарича и Стълбената пещера.

Използвана е естествена пещера, която е била допълнително пригодена и дообработена през XII-XIV в. от отшелници монаси. Храмът е изкусно и прецизно изсечен направо в скалата. Входът на пещерата е с южно изложение. От него се попада в обширна пещера. В нея са обособени три помещения, едното от които е скална църква с добре оформен олтар. Местните жители са поставили икони и нишите са покрити с кърпи.

Първият проучвател на Калугерската пещера е чешкият изследовател Карел Шкорпил (1895-1944). Той прави и първата скица на пещерата. Според него Хан Крумовия скален манастир е свързан с развитието на исихазма, религиозно учение, което проповядва чисто „християнство”, необходимост от единение между човека и бога в отшелничество и мълчание.

„Килията” (Селитрата, Иласала маара, Леса маара)

Скалният манастир „Килията” е разположен северно от село Хан Крум в местността Калугер боаз. Коларски път отвежда на север до долната южна граница на Калугер боаз в местността Калугер чешма (между с. Хан Крум и с. Троица). По маркиран горски път може да се стигне до Калугерската пещера. След достигане до местността Орта Бурун пътят се раздвоява, вдясно се отклонява за Калугерската пещера, а вляво за скалния манастир „Килията”.

Тази скална обител е разположена в силно издаден скален масив, наречен Аджемоглу канара. Във вътрешността му има голяма суха пещера Иласа маара или Леса маара, в която е вграден манастирът. Килията има оригинална и интересна вътрешна архитектура. В средата й се издига плътна скална маса с гладки стени, наподобяваща колона, която условно разделя вътрешното пространство на няколко отделения: триделна църква, иконостас, олтарна част на църквата, складово помещение.

Сведения за „Килията” дава чешкият изследовател Карел Шкорпил.

„Токмак Хасан маара”

Сведения за пещерата са получени от местни хора. Тя е показана от Ахмед Осман от село Троица, който разказва, че пещерата в миналото е била използвана за скривалище на местни обирджии, които след като направили редица грабежи са се укривали доста дълго в нея, преди да бъдат заловени.

Пещерата е разположена северозападно от село Хан Крум в т.н. Калугер боаз (Манастирски дол). Тя попада в южната периферна част на Шуменското плато. До нея може да се стигне по два пътя. Единият е без пътека, ако се предприеме изкачване от района на Калугер чешма, по стръмен склон. Другият, като се тръгне в северна посока по черен път, който достига Калугерската чешма в началото на Калугерския дол. От там се върви по широк черен път, който постепенно се изкачва към платото. Пещерата има два входа. Единият е обширен и през него се влиза в нея, другият е недостъпен отвън и отстои на около 5 м от основата на скалния венец. Главният вход е разположен на скална тераса и не се вижда от пътеката под венците. До него се достига по изсечено каменно стълбище.

„Цепката”, м. Калугер боаз (Калугерска скала, Калугер-канара-дюзю)

Цепката е разположена северно от село Хан Крум в т.н. Калугер боаз (Манастирски дол). В горната част на стръмния склон, ограждащ боаза от изток се намира обширен скален венец. Той е известен под името „Калугерска скала” (Калугер-канара-дюзю). В източната част на венеца е разположен входът на пещера Цепката.

Подходът към Калугер боаз е най-лесен откъм юг. При движение по асфалтовия път от село Хан Крум към село Троица има възможност за отклонение вдясно, след края на овощната градина по коларски път. Тръгва се на север по маркиран горски път, по който се достига до местността Орта бунур. Оттук се тръгва надясно по маркирана пътека и при достигане на венеца пътеката се изоставя и се тръгва направо през гората. Входът е забележим, обърнат е на югоизток. Пещерата е едноетажна, неразклонена, суха. Подът е постлан с пръст и скални отломъци. Единствените образувания са дендрити по стените. На входа расте дърво.

Паметни плочи

Паметна плоча с барелеф на Крум Велков, основател на читалището (автор на „Село Борово”) поставена на 30 май 1945 г. до входа на читалището.

Шуменски край

Български писател, роден на 16 декември 1902 г. в Перник.

Изключен от Шуменската гимназия за комсомолска дейност, той става работник. Огняр, шлосер и машинист по професия, Велков организира стачки и участва в Септемврийското въстание. През 1928 година заедно с група ентусиазирани прогресивни младежи под ръководството на Крум Велков слагат началото на читалището в селото с наименование „Съзнание”.

След разгрома на Септемврийското въстание изпълнява важни партийни поръчения. През 1930 г. заедно с Петър Пергелов организират нелегална печатница № 1 на ЦК на БКП, в която се печата „Работнически вестник“, чийто последен брой е от юни 1935 г. В печатницата е печатан и в. „Червено знаме”, орган на ЦК на БКМС, издавани са много позиви и други партийни материали.

Арестуван от полицията за партийна дейност, той е интерниран като комунист в концлагера „Еникьой“. След победата на социалистическата революция е кмет на гара Белово, по-късно — отговорен секретар на Славянския комитет в България.

Член е на БКП и на Съюза на българските писатели.

Главната тема, с която Крум Велков влиза и остава в българската литература, е Септемврийското въстание. На него са посветени първите разкази на писателя — „Мъка“ и „Смях“, печатани под псевдонима Кешиш Първан през 1924 година в редактираното от Георги Бакалов списание „Нов път“. Осем години по-късно Крум Велков отново се връща към септемврийската тема, този път с романа „Село Борово“ — реалистична картина на класовите стълкновения у нас през двадесетте години и на Септемврийското антифашистко въстание от 1923 година.

През 1950 г. Крум Велков е удостоен за романа си „Село Борово“ с Димитровска награда.

Последният роман на Крум Велков — „Жезълът“ — остава незавършен.

Писателят умира на 18 април 1960 година, в Белово.

(12.04.1946 г.), художник – керамика, скулптура, дизайн – живее в София, роден в с. Хан Крум.

Завършва керамика и порцелан в Прага при проф. Ото Екерт. Художник на свободна практика (1977-1980). Дизайнер в завод „Хан Аспарух” в Исперих (1980-1987) и в Института по стъкло и фина керамика – София (1990). Преподавател в Художествената академия (1991). Носител на награда от V нац. Младежка изложба за кристални символи на СУ, за модулни пана от конкурса по керамика във Валенсия, Испания.

директор на КОС в с. Хан Крум, лауреат на Димитровска награда

Роден на 10 март 1930 г. в с. Калугерица, Шуменска област – агроном. Завършва ВСИ в Пловдив (1954). Агроном в с. Стожер, Варненско (1954-1956). Научен помощник в ИСП в Генерал Тошево (1956-1958). Агроном в НИИ по животновъдство в Шумен (1958-1960). Н.с. (1956), ст.н.с. (1986) и директор на КОС в с. Хан Крум. Член на Съюза на тютюнопроизводителите. Лауреат на Димитровска награда (1974). Орден „Георги Димитров” (1986).

Маратонецът Ангел Кънчев от с. Хан Крум

Роден на 31 януари 1935 г. и повече от 60 години е свързан със спорта.

Първият си успех от републикански мащаб постига като ученик в Павликени през 1952 г. През 1953 г. е окръжен първенец на 3000 и 5000 м. Участник в първия след Втората световна война класически маратон на Балканиадата по лека атлетика в Атина през 1957 г. По класическия маршрут бяга с „маратонки”, изработени от обущар в Шумен. „Подметките бяха от кече за конска амуниция, носовете – от кожичка, отстрани – брезент. Бяха много леки”. Завършва пети.

Номиниран за десетте най-добри лекоатлети на шестдесетилетието и седемдесетилетието на Шуменски окръг през ХХ век. „Заслужил деятел на физическата култура и спорта” през 1976 г. Медал от олимпиадата в Москва през 1980 г.Часовник от ЦК на ДКМС, през 1976 г. за най-много обучени плувци в България, както и грамота и знаков медал „1100 години Велики Преслав”. Селекционер на окръжния отбор по лека атлетика на селската младеж.

От 1940 г. свързан с дейността на читалището в Хан Крум. През 1949 г. е от организаторите на първата бригада, за да строят читалище.

През 2003 г. е удостоен с награда на Община Велики Преслав „Златен век” за стойностни заслуги в областта на културата, образованието, обществената дейност и спорта.

Приема отличието с поклон и с нова амбиция за народополезна дейност!

Шуменски край