Шуменски край

Черенча

Миналото на това село е съвсем малко познато. В местността Хисарлъка, северно от Фисек-баир има съвсем сигурни останки от трако-римската и раннохристиянската, българска епоха.

Виж на картата

Село Черенча е разположено в подножието на най-високия хълм в Североизточна България – 501м, в западната част на Шуменското плато. Намира се на 18 км северозападно от Шумен, в прехода между два от дяловете на шуменските височини. Източно от селото се извисява Новоселската планина, а хълмът Фисек, явяващ се най-западната част на Шуменското плато, отстои на запад от него.

В близост до селото се намират скални масиви с историческо значение.

За Черенча
Читалище
Образование
Забележителности
Стопанство

Trans Alps Adventure

Черенча

На картата

За Черенча

Миналото на това село е съвсем малко познато. В местността Хисарлъка, северно от Фисек-баир има съвсем сигурни останки от трако-римската и раннохристиянската, българска епоха. Следи от старо селище данните сочат в м. Баблец, в Йенидже-Кьой, в м.Кьой – дереси под Фисер – баир. Любопитно е да се знае, че на това характерно възвишение турците казват „хюсек”, което значи „висок”, а българите казват „Фисек” или „Високо”- име, което стои несъмнено във връзка с това изчезнало селище. Но това име скоро е изчезнало, тъй като след едно столетие в турския кадастър стои записано село Чиранджу, а в по-късните документи то е Чурундже, става Черенче или Черенча и др.Това име се тълкува по различен начин. В народната етимология то е от череша, а турците го извеждат от арабски „череча” в смисъл на мера, пасище. Времето, което е отминало, не е оставило много сведения за това село. Старото кореняшко население тук отдавна е изчезнало и хората му повечето са преселници.

Село Черенча е основано през 764 г. Намерените находки свидетелстват за наличието на стара култура в землището му. Археолози откриват средновековна крепост в местността Хисарлъка, северозападно от ската „Фисек баир”. Основите на крепостните зидове, запазени и до днес, говорят за живота на хората през няколко епохи – от най-ранния 4 век пр.н.е. до втората българска държава през 19 век.

До Освобождението в с. Черенча е имало 100-110 къщи и населението е било мюсюлманско.

След Освобождението започнала бавна, но сигурна емиграция на мюсюлманите – настъпила съществена промяна в демографския облик на селото.

Днешното село е възникнало вероятно със заселване на турските колониалисти. През 1901г. тук се установява първият българин Димитър Колисолу. В периода до 1910 г. идват и много семейства от Кюстендилско, привлечени от доброто географско положение и благоприятния климат за развитие на основния поминък – земеделие и животновъдство. През 1946 г. се каптира водата и се създава водопроводна мрежа, а през 1950-1951 г. селото се електрифицира. Построява се мост между селата Черенча и Средня. Строителството му трае три години – 1941-1943 г. Строежът се е ръководел от инж. Коеджиков.

Истинското обновление на селото настъпва през 1970 г. – с построяването на новата и красива търговска сграда, съвместно с промишлен комбинат за битови услуги, читалище, здравна служба и съвременен площад с булевардна улица. Селото е напълно електрифицирано и водоснабдено. Построена е голяма детска градина с 80 легла.

полезна информация

Черенча

Читалище

Читалище „Паисий Хилендарски – 1927”- с. Черенча, е създадено на 27 февр. 1927 г. от тридесетина будни българи.

За пръв председател е избран Димитър Стоянов – пощальон в селото, секретар е Василка Рангелова- учителка, библиотекар е Димо Петров – учител, а Нона Стефанова-домакин. Първите книги за библиотеката, предимно селскостопанска литература, купува Димо Петров.

Независимо от оскъдната материална база, Владимир Миланов, Милка Петрова, Никола Димитров и Димо Петров, със съдействието на местни учители, поставят битовата пиеса „Сватба”. По-късно жителите на селото гледат и постановките „Хайдути”, „Боряна”, ”Обесването на Левски”, ”Зла свекърва”. През годините укрепва театралният състав, който дори през зимата пътува на гастроли в околните села. Читалищното ръководство създава фонд „Постройка на читалищното здание” със сметка в Българска земеделска банка.

През 1935 г. културният институт е оземлен с 50 дка ниви. Получаваният наем от земята се внася във фонда. През 1941 г. е построено ново училище, а сградата на старото е пригодена за читалище. С общи средства се купуват първият радиоапарат, работещ на батерии и портрети на големи български родолюбци. През 1962 г е създаден танцов колектив.

През 1967 г. старата читалищна сграда е разрушена. През 1970 г. е открито първото крило на модерната читалищна постройка, а 1978 г. – второто крило. През 1972 г. се чества 250 години от рождението на патрона на читалището и е преименувано на Народно читалище „П. Хилендарски – 1927”.

В читалището развиват успешна творческа дейност хор, рецитаторски колектив. Има и женска певческа група за обработен фолклор, която участва в общински, областни и регионални фестивали.

Обогатява се библиотечния фонд, който достига над 8000 тома.

През годините в читалищния салон са гостували драматичните театри на гр. Шумен и гр. Търговище и др. Два пъти в селото са се прожектирали филми.

От 2000 г. в културния календар на читалището е включен и се празнува „Денят на моето село”. Празникът се отбелязва около датата на събора на с. Черенча – който е на подвижния християнски празник ”Свети дух”, но винаги се празнува на Петдесетница – неделята на 50-тия ден след Великден.

Читалищното настоятелство работи с всички възрастови групи от населението както и с различните етноси.Честват се всички бележити дати и годишнини. Отбелязват се всички празници от християнския и културния календар.

Шуменски край

Черенча

Образование

Начално училище „Васил Левски”

Още първите заселници в с. Черенча заявяват своето желание за ограмотяване на българското население. Организират доброволно събиране на средства за създаване на училище.

Инициатори за построяване на училище в селото са : Милен Спасов – член на училищното настоятелство, Петко Недев- зам.-председател на училищното настоятелство и Х. Харизанов. През 1918 -1919 г. са записани 73 деца, а са посещавали общо 66. Войната е основната причина за това, тъй като едни остават крайно бедни, а други – сираци без поддръжка. Главен учител по това време е Василка Рангелова. През 1924 – 1925 г. се закрива прогимназията, по-късно отново се открива. Провежда се първата педагогическа конференция през м. септември.

В първата летописна книга на училището е записано, че за пръв път се открива българско училище в селото през 1904 г. Първа учителка била Драганка Вълева от гр. Шумен. Всички следващи учители са обучавали децата в помещение, взето под наем – къщата на Милен Спасов, а после в къщата на Петър Мирчев и в други къщи в селото.

Открива се и трапезария към училището през 1928 г.

През 1938-1939 г. се строи новото училище. До 1959 г. е директор г-жа Георгиева от Шумен. След 1959 г. до 1991 г. е директор Р.Златева. От 1991 г. до закриване на училището, директор е Стефан Йорданов Стоянов. За 100-годишния юбилей на началното училище в селото, учениците заедно с местното население събират и аранжират голяма етнографска експозиция – от крината, през сърпа и паламарката до диканята. Тази експозиция на земеделски сечива и днес съществува и се намира в концертната зала на читалище „Паисий Хилендарски 1927” с. Черенча.

Поради намаляване броя на децата в селото, училището е закрито през 2007г . след отбелязване на 100 –годишен юбилей. Децата от селото посещават учебни занятия в училището в с. Градище.

ЦДГ „ Васил Левски”

отваря врати за своите малки възпитаници на 11.01.1974 г. Днес в нея се възпитават и обучават деца на възраст от 3 до 7 години в една различна възрастова група, с различен етнически състав.

Държавно турско начално училище

Турското начално училище в с. Черенча е създадено през 1947 г. До тогава турските деца са се учили в частно училище-джамията , която е построена през 1940 г.Учениците са получавали ниско духовно образование, обучавани от имама в джамията.

От 1947 г. учебните занятия се водят в специално построена училищна сграда, състояща се от 4 класни стаи, канцелария и коридор – не е водоснабдена и с липса на електричество. Училищната покъщнина и учебните помагала били недостатъчни.

На 16 февр.1947 г. към училището се открива вечерно училище за ограмотяване на турското население. От учениците във вечерното училище се събират такси, които се използват за осветление и отопление. Организира се училищна трапезария. Създава се училищна библиотека, която през 1959 г. наброява 205 тома.

Турското начално училище в селото се закрива през 1959/1960 г., когато всички турски училища се сливат с българските и започват обучение по единна програма.

Шуменски край

Черенча

Забележителности

История и проучвания

В околностите на село Черенча са локализирани няколко селища и крепости, покриващи почти всички исторически периоди на човешко присъствие. Първи сведения за наличието на археологически обекти дава Карел Шкорпил. В северното подножие на хълма Фисек той описва късноантична крепост с четириъгълна форма и размери 150 на 180 м. Половин столетие по-късно Цв. Дремсизова и Вера Антонова издирват и подробно публикуват археологическите обекти в Шуменски окръг, включително и тези в околностите на село Черенча. Екип от археолози от РИМ – Шумен провежда мащабна експедиция по локализиране и картиране на нови археологически структури в границите на Шуменското плато и неговата периферия. Засечени са нови обекти, които допълват и обогатяват археологическата карта в тази интересна и важна територия.

От околностите на село Черенча произхождат и три изключително ценни сфрагистични паметника : на българските владетели Симеон Първи (893-927) и синът му Петър Първи(927-969) и на византийския василевс Роман Първи Лакапин (920-944). И трите печата са публикувани. На пръв поглед прави впечатление, че трите печата нямат еднакъв произход.

От крепостта на хълма Фисек произхождат печатите на Роман Първи Лакапин и Петър Първи, докато този на Симеон е от Калето до с. Черенча. Изследователите стигат до изводите, че концентрацията на три владетелски печата в едно място с точно рамкирана датировка дава основание за предполагаемо съществуване на владетелски извънстоличен център. Но от какъв тип е-дали резиденция или просто крепост, е трудно да се каже.

В непосредствена близост до село Черенча се намира село Новосел, в чиито околности е проучен един от извънстоличните центрове за обработка на метал. Намерените лети имитации на византийски монети на Роман Първи в Надарево и Златар, доказват че този род монети са изработвани именно в тези производствени центрове. Тяхната истинска роля и функция тепърва предстои да се разглежда.

Резиденция или не, в околностите на Черенча са разположени важни крепости с определен акцент в живота на средновековната българска държава.

Археологически паметници

Тракийска, антична и средновековна крепост. На 3,5 км северозападно от селото, в северното подножие на височината Фисека. Има форма на неправилен четириъгълник с приблизителни размери 150 на 180 м. К.Шкорпил отбелязва на югозападната страна три кули, а на северозападната – една.
Антично селище – На около 600 м. югозападно от селото, в м. Тузлупунар. По терена изобилстват късове от домашна керамика.
Късноантично укрепление – На 3 км. североизточно то селото, върху северния склон на Шуменското плато, в м. Хороташ. Има неправилна четириъгълна форма с приблизителни размери 50 на 35 м. Добре запазен южен зид, изграден от ломен камък и хоросан, със счукана керемида. По затревения терен има оскъдни фрагменти от късноримска керамика.
Късноантично селище – На 2,5 км северозападно от селото, върху югозападния склон на височината на Фисека. Основи от ломен камък и хоросан, смесен със счукана керемида. Запазени са фрагменти от съдове, характерни за късноримската епоха.
Средновековно селище- На 1,5 км североизточно то селото, в м. червената пръст, на десния склон на Боаза. Запазена домашна керамика. Намерени са железни стрели, копия, оръдия на труда, монети от Втората българска държава и др.
Крепост – На 2 км северно от селото, върху най-крайния северен рид на Шуменското плато. Има неправилна форма с площ над 20 дка. Липсват характерни находки за датиране на крепостта. Допуска се, че е от времето на Втората българска държава.

Шуменски край

Основана е на 1 март 1925 г., утвърдена от Окръжен народен съд –Шумен с Определение №1460 от 29 август 1925 г. Учредена е с 31 учредители с неограничена отговорност на членовете кооператори. Основната дейност на кооперацията – организация на кредитна и влогова служба и успоредно с това – увеличение на собствените и средства. Целта е да задоволява всички нужди на коопериралото се земеделско население, като съдейства за модернизация на земеделието и отраслите.

От 1927 г. кооперацията членува в Районен кооперативен съюз Шумен с много слаба дейност в началото. Кооперацията е била оземлена със 100 дка кооперативна нива и се сдобива с кооперативен дом.

Основна дейност – търговия със стоки, необходими за населението, осъществявана с двата магазина и откритата през 1951 г. пивница. Поради многостранната си дейност, през 1948 г. Кредитната кооперация е преобразувана във Всестранна, а през 1952 г. приема примерния устав на Потребителна кооперация, поради това, че влоговата служба преминава съм Държавна спестовна каса.

След 1972 г. кооперацията се влива в РПК „Прогрес” – Шумен.

Създаването на ТКЗС става с учредителен протокол от 12 и 13 септ. 1950 г. Първият управителен съвет е избран от общото събрание, като следва :

Велин Стойнев Костадинов – председател,
Иван Петков Недев – заместник председател,
Димитър Иларионов Димов – член,
Стойне Янакиев Велинов – член,
Илия Янев Величков – член,

Контролен съвет с членове :

Иван Атанасов Мишкаров,
Христо Захариев Яначков,
Йордан Николчев Гогов.

Дейността на стопанството е полевъдство с основни култури: пшеница, ръж, ечемик. Животновъдството е слабо развито. Отначало стопанството наброява 70 домакинства, които въпреки първоначалните трудности, съумяват да положат здрави основи. През втората масовизация през 1955 г., броят на членовете на стопанството се увеличава повече от два пъти – 150 домакинства, а през пълната масовизация през 1956 г., частната собственост е ликвидирана с малки изключения. Стопанството по-късно е съставно на клоновото стопанство в с. Средня към АПК – Шумен. Построява се стопанският двор с кравеферма, птицеферма и др.

По-късно до селото се построява модерна сграда на птицеферма, в която се отглеждат до 1000 пилета и кокошки.

През януари 1959 г. с.Черенча влиза в състава на Белокопитовския народен съвет и се създава обединено трудово-кооперативно стопанство .

През 1989 г. са закрити АПК- тата. Създадени са ликвидационни съвети към стопанствата, като по този начин са разрушени и разпродадени на безценица всичката стопанска собственост – обори, трактори и т.н.

Шуменски край