Новосел

Пръв председател на читалището е Христо Стоев Коларов; зам.-председател е Петър Лазаров, библиотекар – Пенчо Апостолов и петима членове на ръководството. През годините читалището просвещава, организира и сплотява новоселци към единство и благоденствие. Хората редовно идват да слушат четения и сказки. Организират се вечеринки. Самодейността, читателските конференции, лекции и други просветни форми са дело преди всичко на ентусиазираните читалищни деятели.

През 1903 г. за учител е назначен Марин Шестаков, който настоява училището да се измести в зданието на Мехмед Юмеров – кафене.

На 30 август 1906г. се полага основният камък за построяване на нова сграда за българско училище. Тя се открива на 17 ноември 1907 г.

До 1903 г. в селото съществува само турско училище на мястото на което по-късно е построена детска градина. След откриване на българско училище през 1903 г., то се помещава последователно в редица частни къщи. Първата училищна сграда се изгражда до църквата след края на Първата световна война, но без достатъчно санитарно – битови условия. През 30-те години се строи ново училище, като целта е да се открие прогимназия в с. Новосел и да не се налага децата да ходят до с. Средня. Прогимназия обаче не се открива до 60 – те години на 20 век. За осъществяване на набелязаната цел се отчуждава парцел и започва строителство на пристройка през 1961/62 г. През 80-те години на 20 век зад училището се оформя спортна площадка с футболно  и баскетболно игрище, а в самата сграда – закрит спортен салон. Във връзка с открития по същото време пансион, в училището се доизграждат кухня, столова, баня, спални помещения и вътрешни тоалетни. През 1992 г. е завършена последната пристройка към основната сграда, което дава възможност на учениците от 8 клас в с. Новосел да завършат основното си образование без да се налага да прихождат до с. Средня.

Поради силно намалелия брой ученици, училището в село Новосел е закрито през 2008 г.

През 1907 г. за нуждите на християните от трите общински села, в с. Новосел започва строителството на черква, която същата година в основни линии е завършена. Строителството се извършва върху отчуждения парцел на братя Христо и П. Димитрови с помощта на мъжкото българско население под формата на трудова повинност. Църквата е еднокорабна, иззидана в смесен градеж от дялан камък и тухли, безкуполна и с абсида в източния и край. Над западното и предверие през 1938 г е издигната камбанария, чието кубе се забелязва от далече. За църковния хор в западната част на помещението е издигнат балкон. Липсват стенописи с религиозно съдържание, те са заместени от изящни икони, окачени на олтарната стена. В своята история, църквата „Рождество Пресветая Богородици” в с. Новосел, претърпява няколко основни ремонта – през 1940 г.,1985 г и 1993 г.

В околностите на село Новосел се намират останки от археологически паметници от различни исторически периоди. Някои са регистрирани и кратки сведения за тях има в литературата.На други, останали  неизвестни, се попада при експедиции, проведени по планинските масиви източно и южно от селото и в обширната равнина западно от него.

Следи от първите обитатели по тези места са засвидетелствани на 2,5 км. югозападно от селото, върху обхванат от малка река краен дял на врязаните в равнината хълмове. В местността Баблец, на площ около 3 дка се издига праисторическа селищна могила. От нея произхождат късове от мазилка на жилища, части от хромели и други оръдия на труда, фрагменти от битова керамика и др.

Културните останки свързват тази селищна могила с цяла серия подобни паметници на територията на Североизточна България, чиято датировка се отнася към един от най-ранните периоди на човешкото общество, попадащ в петото хилядолетие пр.н.е.

Сред останалите неизвестни досега археологически паметници в землището на с.Новосел е тракийски могилен некропол, попадащ в местността Ламар, на 3 км. западно от селото. Върху висока равна тераса над поречието на р. Врана се наблюдава групата от 4 надгробни могили. На около 600-700 м южно от тях са други две могили, разположени в линия север-юг, на 50 м една от друга в самия южен край на същата местност Ламара.

Територията, в която попада с. Новосел е включена в провинция Долна Мизия. През 3 век тя става обект на чести опустошителни варварски нашествия. Това принуждава римската власт да предприеме издигането на поредица от укрепления върху естествено защитени места за отбрана на този край на империята. Една такава крепост е била разположена и в близост до сегашното село на около 1,5 км в североизточна посока. Начинът на изграждане на крепостта и находките, постъпили от нея, макар и малобройни, я датират в периода II до V век.

Старобългарски производствен център за металопластика  при село Новосел

Село Новосел е разположено в западните склонове на Шуменското плато и заема тясна хълмиста котловина, отворена само на запад към долината на р. Врана. През последните години за южните склонове на селото постъпват немалко сведения и веществени доказателства за наличието на останки то миналото. Това насочва вниманието на археолозите  към м. Баблец, отстояща на около 4 км от настоящото село. Намират произведения на дребната металопластика и оловните модели за тях поражда необходимостта да се направят археологически проучвания с цел да се локализира центърът на тяхното производство.

За постигането на тази задача се залагат общо 13 изкопа, отдалечени един от друг, за да се обхване по-широк периметър и да има по-добра възможност за изследвания.Така стигат до старобългарски пласт, от който постъпва голямо количество керамика, датираща го в  IX-X век. Широката датировка е прецизирана от шестте монети на Роман Първи Лакапин – емисия, сечена между 934-941 г.

От дълбочина до 0,80 м археолозите намират ивица без културни примеси, а до 1,00 м -ярко изразен тракийски пласт , определен спрямо керамиката към VI-Vвек пр.н.е.

В селото има  условия и база за развитие на шивашки, търговски и производствени дейности. Засилен e  интересът към жилищните имоти в селото. Съществува частна конна база с елитни породи коне и възможности за конен туризъм .

Някои от местните производители са : РПК, „Сирена“ ЕООД, „АЛ и КО“, ТПК „Единство“.

Занаяти и полузанаяти, които отчасти са отмрели : шивачество, обущарство, коларо-железарство, бъчварство, строителство, дърводелство, сарачество, бръснарство,  кожухарство, плетачество, медникарство  и много други.

Кооперативното начало в с. Новосел се поставя с регистрирането на Всестранната кооперация „Прогрес” в ДВ, бр.209 от 16.11.1919 г. Организатор и пръв неин председател е Васил Харизанов. Дейности на кооперацията : търговия на дребно, обществено хранене, хлебопроизводство, изкупуване на селскостопанска продукция и билки, производство на бяло саламурено сирене, и др.

През м. май 1950 г. се провежда Учредителното събрание на местното ТКЗС ”Победа”. За председател е избран Колю Тодоров, за председател на контролния съвет – Йордан Тодоров и счетоводител Найден Здравков от с.Черенча. С протокол № 4 от 19.09. същата година са приети по-голяма част от местните земеделски стопани, които според устава преди това са подали молби за прием в ТКЗС, към които има декларация с опис на всички техни ниви по местности и декари.