Драгоево

Село Драгоево е много старо селище. Под това име го намираме записано в турските регистри от 1030 г. по мюсюлманското летоброене Хиджра, което отговаря на 1620-1621 г. Когато проф. Волфганг пътува из България през 1699 г. той е нощувал в селото (сп. „Светлина” 1894 г.). Според предание Драгоево се е местило няколко пъти, понеже е било опожарявано.

За наименованието на селото има няколко легенди.

Най-разпространено е схващането, че името на селото е произлязло от личното име Драгой или Драгое. В списък от 1676 г. го срещаме като „село Дере Кьой”. В пътепис за Шуменско капитанът от британската флота Чарлз Колвил Френкленд през 1827 г. го споменава като село Драголеву. В една старопечатна книга от 1858 г. то е написано „село Драгое”, в един документ, датиран от 1850 г. – Драгоюву, а в друго по-ранно съобщение от 1829 г. то е „Драгоюку”.

Според легендата селото е основано от дядо Драгой и неговите синове. Историята му се свързва с хайдутите, които обирали турската хазна, минавала по онези времена по най-прекия път през Балкана. Спасявайки хазната, дядо Драгой получил „огромни правомощия“ като награда за лоялността към султана.

Другата хипотеза, че името е във връзка с праславянската дума „драга”, която означава дол, водотек, теснина, нанадолнище. Всички източници сочат славянския произход на името.

През 1762 г. големият европейски учен Руджер Бошкович описва в своя „Дневник на едно пътуване от 1762 г.” преминаването си през с. Драгоево. Свитата пристига в Драгоево по римския път в Драгоевския балкан, сега наричан от местното население „калдаръма”. Според дневника Драгоево е било голямо село, с около 400 къщи, разхвърляни и отдалечени една от друга. Околностите на селото са били добре обработени и засети с жито, ечемик, лозя и овощни дървета. Пътешественикът отбелязва, че в селото се е правело много вино и то много хубаво, както и ракия. При пристигането на свитата драгоевчани я заплашват, че в селото има чума, което според автора е измислено, за да всеят страх сред тях, но за всеки случай те не пренощуват в селска къща, както на другите места, а се настаняват  до някакъв плевник в празно оградено място и пренощуват в палатките си. Драгоевчани предават провизии на двитата, но турските охранители искат още 80 пиастра в брой от местното население, които то отказва да даде. Затова турците вземат пет първенци, заложници от село Драгоево, с цел да ги заведат в Шумен при кадията за разрешаване на въпроса. Заложниците следват свитата с вързани ръце отзад и жестоко удряни от турските колари. Английският посланик, виждайки тази страшна гледка, се намесва и нарежда да им се отвържат ръцете.

След Драгоево свитата преминава Миланово и р. Камчия. 

По поречието на Камчия се сочат останки от стари селища (в „Суходолското градище”, „Мечата стока”, „мала Валива” и др.). Местни жители свидетелстват, че старо селище е имало при Великов чаир, Евлия Челеби (XVII в.). С основание се подчертава, че въпросът за селото Геленик все още не е изяснен от науката.

По-нататъшните сведения показват, че е съществувало училище, основано около 1750-1760 г. По характер е било елино-българско – такива са училищата през втората половина на ХVІІІ и началото на ХІХ в. Около 1845 г. училището приема светски характер и в него идват ученици от Смядово и околните села. 

Първата училищна сграда е от 1851 г. и се е състояла от две стаи. Намирала се е в двора на църквата „Света Параскева”. До построяването на училище в Драгоево обучението се е водело в самата църковна сграда. 

Един от първите учители в Драгоево е даскал Рафаил Георгиев от Жеравна, учителствал в селото през 1847-1848 г. Първият местен учител в Драгоево е поп Лазар Ганушев. Той е бил свещеник и учител в селото от 1858-1874 г. 

Учебното дело, както и в цяло Шуменско, е било солидно подпомагано от народния благодетел Маринчо Бенли и от д-р Петър Берон, които периодично изпращали парични и други помощи.

През 1911 г. читалищната сграда е преустроена в училищна, където са учили първите прогимназиални класове в Драгоево. В задния двор на днешното училище е построена нова, по-малка читалищна сграда, състояща се само от сцена и салон, а до тях – стая за гримьорна. През 1912 г. е избрано читалищно ръководство  и е изработен читалищен устав, приема се план за дейността на читалището. 

Особено активна в тези години е организационната и театрална дейност на учителя Марин Войников. Духовното наследство преминава от бащи на деца.

 Преди осемдесет години в Драгоево е създаден първият театрален колектив. Негов основател е Бойчо Иванов, годината е 1936-а. 

Паметен е денят 13 февруари 1976 г. – открива се новата читалищна сграда. И читалището получава името на шуменския възрожденец и писател Васил Друмев, чийто корен е оттук.

В началото на XIX век у върбичани се ражда идеята за построяване на нова църква. С помощта на  своя съгражданин Васил Влаев (Турко Василаки) – високо поставена личност в двора на султан Махмуд II, било подписано специално разрешително за построяване на нова. Храмът трябвало да бъде изграден с едно стъпало по-ниско от джамията, за да не бъде по-висок или равен с нея. Това било изрично упоменато в подписания султански указ. Местният владетел Герай, потомък на заселения в селото през XVII век татарски султан, заповядал по негово благоволение да се изгради висока, голяма черква с дебели стени.

Днес църквата „Св. Димитър Солунски” е част и център от възрожденския комплекс във Върбица, построена през 1842–43 година. Това е една от малкото църкви строени през епохата на робството с такива внушителни размери.

Православният храм е издигнат на дванадесет колони, а над входа е иконата на Свети Димитър. Иконостаса, тавана и дървените колони са резбовани от български майстори резбари, изобразявайки  различни библейски сцени и образи. Камбанарията е строена по-късно от майстор Ганю Вардунлията, а камбаната подарена от киевския митрополит чрез учителя Петър Груев.

Районна потребителна кооперация  „Напредък”

Основана като спестовна заемна каса на 11 февруари 1905 г. През 1921 г. се преименува в Кредитна спестовна заемна кооперация „Напредък”. През 1972 г. се влива в Районна потребителна кооперация „Тича” гр. Преслав. Отделя се от нея като самостоятелна кооперация през 1984 г. Основно производствено звено е отдаване под наем на земи  за обработване. РПК е поддържала магазини в селата Драгоево, Миланово и Мокреш. Сега действащ магазин има само в с. Драгоево. Председател на Управителния съвет е Димитрина Майсторова.