Skip to main content
Шуменски край

Царев Брод

Царев брод е село в Североизточна България, община Шумен. Намира се на 10 км североизточно от гр. Шумен.

Царев брод е село в Североизточна България, община Шумен. Намира се на 10 км североизточно от гр. Шумен. Разположено е в географската област Овче поле, в източната част на Дунавската хълмиста равнина, на около 200 м надморска височина.

Първоначално селището е било в местността Юртлука, при Дикили таш (Побития камък), а после се е преместило в Мезарлъка (гробище) и накрая се установява на сегашното си място.

Trans Alps Adventure
Царев Брод

На картата

За Царев Брод

За древната му история говорят деветте могили, намиращи се около него. През 1926 г. от иманяри е разкопана Дядо Стояновата могила, но вместо съкровище в нея са открити две огромни каменни статуи на мъж и жена.Това откритие привлича вниманието на проф. Рафаил Попов и малко по-късно започват разкопки. Разкопана е и съседната могила. Открити са 5 гроба. Всички находки от тях, заедно със статуите се съхраняват в Регионален исторически музей – Шумен. Могилите са определени като тракийски семейни некрополи.

Римляните също са оставили в района своя отпечатък. Намерени са предимно монети и един надгробен паметник – мраморна плоча с латински надпис, открит в двор през 1927 г., а днес намиращ се в Шуменския исторически музей.

Първото и най-старо известно наименование на населеното място е Яница (речица), което след това преминава в Еница. По време на робството името се променя в турското Енидже („без име”), а по-късно след 1800 г. на Ендже (Едже). В османотурските регистри се среща като Йинидже, Йенидже кьой, Йенидже-и мюслим.

През 1934 г. селото приема името Царев брод поради близостта си с първата българска столица Плиска и многото пътища край него.

Има сведения, че по време на епидемиите от холера селото е местено. Новото, днешно село е започнало с 50-60 къщурки наредени покрай чешмите. Животът е бил тясно свързан с Керванджийския път (Кираджи йолу) от Русе до Варна.

По време на турското робство населението е смесено – българи и турци. По време на Кримската война през 1853-1856 г. тук се заселват татари и черкези. В навечерието на Освобождението (1878 г.) населението е с доста пъстър етнически състав. През 1896 – 1898 г. турците започват да се изселват, и част от тях продават имотите си на безценица на десетина немски семейства. До 40-те год. на 20 век немските семейства наброяват 74. По това време в Царев брод се обособява най-голямата немска колония в България. След започването на Втората световна война всички с изключение на 3-4 семейства се изселват. 

В края на 19 в. в селото се заселват и банатски българи, католици,които се приобщават към немската общност в региона. Децата им учат първоначално в немското училище, преди да отвори българското. Участват в немските традиции и увеселения. Оставят трайна следа в живота на селището. Ратуват за българско училище и читалище и много от тях са щедри дарители. 

През 1919 г. започват масовите заселвания на българи. Общият брой на жителите на селото достига над 1200 души. Замисля се и строеж на православна църква.


полезна информация

Царев Брод

Образование


Българско училище

С доброволни пожертвования и подкрепени от немските семейства, местните българи наемат една стая, доставят нужните мебели и на 08.09.1919 г. младата учителка Милица Жекова започва занятия. Записани са 54 ученици. На следващата година училището се премества в католическия манастир в сградата на временно затвореното немско училище. През 1922 г. училището разполага вече със собствена сграда. Наречено е „Кирил и Методий”.

Местната прогимназия се открива през 1932 г. и започва работа с 54 ученици.

През следващите години учителите работят и с възрастни, а през зимните месеци уреждат просветни часове: вечерни за мъжете и дневни за жените. Към училището отваря и ученическа трапезария. В началото тя обслужва само 40 крайно бедни деца, а в следващите години са включени двойно повече ученици. Трапезарията се издържа от такси и приходи от ученически представления.

В началото на 40-години училището вече има нова сграда, в която се сливат началното училище и прогимназията.

През учебната 1945-1946 г. е открита и детска градина.


    Католическа църква и манастир „Пресвето сърце Исусово”

    Благодарение на немските заселници през 1910 г. в селото е построена католическа църква, а през 1911 г. католически манастир, със съдействието на Франц Крингс, духовен пастир на католическата немска колония. Той идва в региона в началото на века и остава да служи тук над 30 години. През 1914 г. от Германия пристигат 14 монахини-бенедиктинки и създават братство. Девизът на братсвтото е „Ора ет лабора” („Моли се и работи”) и е изписан над входа на католическата църква. Манастирът притежавал около 600 декара обработваема земя. Към него се създават амбулатория и училище. Там се приютяват и отглеждат сирачета, част от които дават обет и стават членове на братството. Сериозен отпечатък в дейността на манастира налага майката-игуменка, избирана от сестрите за срок от 4 години. С течение на времето манастирът става изключително влиятелен и чрез свещеника си продължава да привлича българчета и православни ученици в частното немско училище. През лятото на 1934 г. там се изгражда голям салон за представления. Общността участва активно и в обсъждането на общоселските въпроси.

    През 1950 г. в манастирските постройки се открива болница за психично болни, в която активно се включват да помагат и сестрите-бенедиктинки. През 1953 г. цялото движимо и недвижимо имущество на манастира е национализирано, включително и земеделските имоти. След разпадането на комунистическия режим през 1989 г. дейността на манастира „Пресвето сърце Исусово” е възобновена и разширена.

    Днес той е единственият действащ у нас католически манастир на сестрите-бенедиктинки.


      Мохамедански училища

      В селото е имало две мохамедански училища – турско и татарско. Децата се обучават по Корана от ходжи. Издръжката на училищата става със средства от наемите на училищни ниви и такси от семействата на учениците. През 1930 г. двете училища се сливат в едно. В частното мохамеданско училище освен задължителните предмети са затъпени турски език и вероучение. Занятията се водят от трима учители, единият от които е българин. Поради масовото изселване на мюсюлмани в Турция през 1959 г. училището е закрито.

      Немско училище

      Частното католическо основно училище „Св. Йосиф” се открива през 1914 г. от немските заселници и от българи-католици. То се издържа финансово от католическия манастир и се помещава в негова сграда. Около края на Първата световна война училището е закрито. През 1922 г. е открито отново и занятията започват с 54 ученици. В програмата е включено католическо вероучение и немски език. Училищното настоятелство успява да издейства от училищната инспекция училището да бъде свободно и достъпно за всички деца, независимо от религиозната им принадлежност. Така през учебната 1929-1930 г. наред с немците се обучават и българчета. От 1925 г. функционира отделна учебна сграда с две стаи и канцелария. През 1932 г. основното училище се допълва с прогимназиално отделение. Немското училище е закрито през 1940 г.


      Шуменски край

        Царев Брод

        Читалище

        Народно читалище „Напредък 1920”

        Основано е през 1920 г. от 20 видни жители на селото. Единодушно за име е избрано „Напредък”. Приема се устав и се определя сума за встъпителен членски внос по 5 лв., а годишен – 12 лв. За председател е избран Йосиф Шнел. Скоро след това отваря врати читалня в стая от къщата на Добри Чернев. По-късно читалнята на няколко пъти сменя своето място. От 1927 г. се пренася в училището.

        Голямо оживление в дейността на читалището внася театърът. Първото театрално представление в селото се състои на 08.01.1930 г. с пиесата „Балканска комедия”, в която участват няколко ентусиазирани младежи от селото. Следват години с изключително богата театрална програма.

        Строежът на читалищна сграда започва през 1934 г. с помощта на общината и хората от селото. След привършване на грубата работа през 1936 г. в сградата се нанасят библиотеката, читалнята и канцеларията. По-късно е построена и сцена.

        Днес Народно читалище „Напредък” развива богата дейност и е начело на всяка културна проява в селото и региона. Към читалището е основан танцов състав „Фолклорна жарава”.


        Шуменски край

          Царев Брод

          Православна църква

          През 1927 г. 27 православни семейства полагат основите на църквата. Благодарение и на държавни средства през 1928 г. строежът е готов. Иконостасът и архиерейският трон са дело на резбаря Иван Касов. На 17.11.1929 г. църквата е осветена и наречена „Св. великомъченик Димитрий” и от там храмовият празник на селото е на Димитровден. Църквата разполага с 30 декара общински ниви, приходите от които се използват за поставяне на камбана и поддръжка на храма. Към църквата се създава християнското братство „Св. Димитър”, което се занимава с благотворителна дейност. Основават се детско православно дружество и ученически църковен хор. След изселването на немците някои българи-католици приемат православието.


          Шуменски край

            Царев Брод

            Психодиспансер

            Държавна психиатрична болница

            През 1950 г. монахините от католическия манастир „Пресвето сърце Исусово” дават 440 декара обработваема земя с целия си недвижим имот на Министерството на народното здраве. През декември същата година се открива Психиатричната болница. Тя се помещава в бившите вече сгради на манастира. Първият главен лекар е д-р Александър Данов. Персоналът се състои от шест санитарки-монахини. Болницата разполага със 75 легла. На 27 декември пристигат първите 16 болни, приведени от болницата в Курило, а в началото на 1951 г. са изпратени още 23 болни от Психоневрологичната болница на гара Карлуково.


            През 1955 г. към болницата в Царев брод се прехвърлят помещенията на руския инвалиден дом и легловият фонд нараства на 100 легла. В специална стая се открива трудотерапия под формата на ръкоделна работилница.

            През 1956 г. главен лекар става д-р Начев. Отделенията се разделят на „спокойно” и „неспокойно”. Лекарските длъжности се увеличават на пет. Земеделското стопанство към болницата притежава 461 декара обработваема земя, 12 декара зеленчукова градина, 2 декара лозе и 300 кв. м парници.

            През декември 1958 г- се открива мъжко отделение. Провеждат се всички съвременни активни методи на лечение, въведени в психиатричната практика.

            През 1962 г. е построена нова сграда за трудотерапия на жените. Кадровият състав на болницата се увеличава на 74 длъжности. Легловият фонд вече е 140 легла.

            На 31 декември 1964 г. Окръжната психоневрологична болница в Царев брод и Окръжният психоневрологичен диспансер в Шумен се обединяват в едно здравно заведение – Окръжна психоневрологична болница с диспансер в село Царев брод.

            През периода 1973 – 1980 г. за нуждите на болницата са построени ново кухненско помещение и баня, завършен е нов блок, в който са настанени три женски отделения, реконструирано е мъжкото отделение. През 1977 г. е завършена пристройката към мъжкия блок, което дава възможност да се разкрият две нови отделения – наркологично със 70 легла и детско-юношеско с 40 легла. През 1979 г. главен лекар на болницата става д-р Кирил Петров.

            Към настоящия момент Държавната психиатрична болница в село Царев брод е лечебно заведение, регистрирано по чл.5 ал.1 от Закона за лечебните заведения. В нея се осъществява диагностика, лечение и рехабилитация на хора с психични заболявания, провежда се наблюдение на хронично психично болни и се извършва профилактика и ранно откриване на психични заболявания. Болницата е юридическо лице на бюджетна издръжка към Министерство на здравеопазването. Финансирането й е централно, чрез държавния бюджет.

            Шуменски край
            Шуменски край

            Други населени места

            Similar Routes