Шуменски край

Троица

Миналото на Троица е малко познато. Със сигурност се знае, че по-старо селище е имало в м. Мералък, в „Калугер боаз”, който се намира на 1 км югозападно.

Виж на картата

Село в Североизточна България, община Велики Преслав, област Шумен. Старото му наименование до 1934 г. е Тружа. Намира се в южното подножие на Шуменското плато на височина около 150 м. Северният му край навлиза в началото на Троишкия боаз. Селото е разположено по левия бряг на река Камчия, между Шумен и Велики Преслав. Отстои на 13 км югозападно от Шумен, на 12 км североизточно от Велики Преслав и на около 1 км източно от най-близкото село – Осмар. През селото минава ручей, в миналото пълноводен и с множество водни мелници – река Троишка.

За Троица
Читалище
Образование
Религия
Чешми
Забележителности

Trans Alps Adventure

Троица

На картата

За Троица

Миналото на Троица е малко познато. Със сигурност се знае, че по-старо селище е имало в м. Мералък, в „Калугер боаз”, който се намира на 1 км югозападно. Има пещери, едната от които е служела за църква-манастир. Наричал се е „Света Троица” – оттам произлиза и името му. Сведения за селото под имената Тюридже, Туруджа има в Турските регистри от 1430, 1573, 1676 г.

В боаза и по височините наоколо археолозите откриват древно трако-римско селище, развалини от черкви и манастири, следи от укрепления. Това дава основание да се мисли, че селото някога се е простирало до там. На 5 км южно има могили, наречени „Кале”.

Предполага се, че старото население е прокудено, отчасти потурчено. До 1893 г. населението е турско. Нови заселници българи идват след Освобождението (1877-1878 г.) от Осмар и Дивдядово, но повечето са бежанци от Чорленско след Балканската война (1912-1913 г.).

Според последното преброяване от 2012 г. броят на жителите е около 800 души.

Черноземните почви, които преобладават в землището на селото благоприятстват развитието на лозарството, земеделието (зърнени храни) и гъбарството. Наличието на варовикови скали е предпоставка за производството на вар, северно от селото, в боаза, има действаща варница.

полезна информация

Троица

Читалище

Народно читалище „Просвета-1928”

Читалище „Просвета“ е основано през зимата на 1928 г. от Димитър Касабов, Димитър Попов, Димитър Василев, Христо Долапчиев и Димитър Гелев, и е намира подслон в различни обществени помещения до 6 януари 1966 г. На тази дата е открита официално самостоятелната сграда на културната институция. По това време е открита и библиотеката. Първоначално в нея има само 78 книги, дарени от местните хора. С времето заглавията стават все повече, а с това расте и интересът на местните жители към четенето. През 2011 г. е открит Етнографски музей – представя живота и бита на жителите на селото, документи и снимков материал, свързан с историята на Троица.

През 1966 г. след построяването на новата сграда на читалището група жени от селото сформират певческа група за народни и руски песни. Тогава жените участнички в групите сами си ушиват носиите /сукмани с бели ризи/.

През 80-те години броят на самодейците участници в групите започва да се увеличава. Читалищното настоятелство решава да назначи художествен ръководител за групата и резултатите наистина не закъсняват. През 1984 г. Общинският съвет за култура – Преслав награждава битовата група с ръководител Василка Димова, с грамота и предметни награди, за заетото 2-ро място в Общинския събор.

На следващата година от 14 жени участниците стават 26. В читалището започва да работи народен хор с диригент ръководител Георги Георгиев. Включват се всички учители и служители от ЦДГ „Снежанка“ и ОУ „Кирил и Методий“ в селото. Изработват се нови носии в гр. Варна за всички самодейци. Започват участията на народния хор в Преслав, Шумен и Нови Пазар. Като в Нови Пазар през 1987 г. получават грамота със звание първенец и златна значка на Окръжния организационен комитет на седмия републикански фестивал на любителското художествено творчество. А през 1989 г. Областен организационен комитет – Варна присъжда ДИПЛОМ и ГРАМОТА с първа награда в Областните празници на народния хор с диригент Г. Георгиев.

През 90-те години се създава група за Македонски песни (тъй като повечето живущи в селото са преселници от Кресна и околните села), а през 1995 г. е първото и участие в Копривщица.

Певческата група за изворен фолклор получава грамота за отлично представяне на събора за българско народно творчество „Копривщица 2000“. Последното участие в Копривщица е през 2015 г. с ФГ „Извор“ и за първи път е с индивидуален изпълнител от читалището – Христиана Емилова Христова. През последните години ФГ „Извор“ има много участия различни общински и национални форуми: Ежегодно на Общинския събор „Петровска китка“ – гр. В. Преслав, 4 поредни години в Старопланински събор „Балкан фолк“ – В.Търново, а в Национален фолклорен събор „И си носим песента“ в с. Горно Новково, община Омуртаг печели Първо място за изпълнение на македонски песни.

През 2016 г. фолклорната група е наградена с диплом и бронзов медал от Националния събор надпяване „Авлига пее“ с песните на Мита Стойчева в с. Обединение. На събора Христиана Христова печели сребърен медал, а на VI фестивал на народното творчество „Сребърни пафти“ – с. Острец, общинаТърговище първо място.

През 2012 г. читалищното ръководство обявява официално 6 декември за Ден на дарителите, в който се провежда благотворителна кампания под мотото „Дари книга и стани читател“. В нея с огромно желание и интерес се включват десетки жители на Троица от всички възрасти.

Към НЧ „Просвета – 1928“ са основани Детски танцов състав „Шарено цветче“ и Юношески танцов състав „Адагар” с ръководител Мария Тодорова. Активна е и Женската певческа група „Извор”.Те представят селото на фестивали и различни самодейни инициативи както в Шуменска област, така и в цялата страна и в чужбина.

Към читалището е основана и Коледарска група, в която влизат момчета между 15 и 20 години. Съществува и Културен клуб на пенсионера, основан през 2004 г. През 2016 г. е регистриран Младежки спортен клуб „Кирил и Методий”.

Шуменски край

Троица

Образование

Основно училище „Св. св. Кирил и Методий”

Основано е на 9.11.1903 г., помещава се в дома на Добри Каров. Специална сграда за него е построена през 1904 г. Признато е за народно училище през 1908 г. През 1914 г. се построява нова сграда. Обединява се с турското училище през 1953 г. Съвременна училищна сграда е открита на 21.05.1961 г. Училището разполага с работилници по трудово обучение, кухня със столова, площадка с игрища за баскетбол, волейбол, хандбал, гимнастика. От 1962 г. тук учат ученици от с. Осмар.

Закрито е през 2010 г.

Целодневна детска градина „Снежанка”

Построена е с доброволен труд през 1978 г.

Шуменски край

Троица

Религия

Църква

В центъра на селото се намира църквата „Света Троица“. В намерен надпис се отбелязва, че черква с името „Св. Никола и Св. Андрей” е имало още през Средновековието, построена от митрополит Сава Преславски (1263-1264). Изградена е малка черква с каменни основи и с дървени стени. Съборена е през 1945-1946 г.

Нова черква се строи през 2002 г. с доброволен труд на населението и спонсор „Автомагистрали Черно море” АД Шумен. Осветена е на 14.07.2002 г. Иконите на олтара са изрисувани от Веско Панайотов Рачев, иконописец от шуменския квартал Дивдядово. В София е отлята бронзовата камбана, тежаща 200 кг с изображение на св. Богородица и кръст. Храмовият празник се отбелязва на Свети Дух.

Джамия

Изградена е около 1880 г.

Шуменски край

Троица

Чешми

„Ето го рая на България!“

Така възкликнали група селяни от Пиринския край тръгнали да търсят място за заселване през сушавата 1950 г. Докато обикаляли Североизточна България, чули за село Троица. Бистрата и студена вода от многото улични чешми довела в селото тези семейства от Пиринско.

Откакто се помнят старите жители, в селото е имало вода в изобилие. И днес има повече от 10 улични чешми и много кладенци. Те се захранват основно от два големи водоизточника. Първият е водата, идваща от Троишкия боаз – Троишката река под Момината скала. Дебитът й е 48 л/сек. През 1948 г. изворът е каптиран и водата му захранва пивоварния завод в Шумен. Другият източник е срещу Варовите фабрики. Водата от двата източника преди години е преминавала през селото и се е вливала в р. Врана. За да се избегнат наводнения от придошлата река при порои, с финансиране по европейски проекти и с държавни средства е коригирано горното течение на реката. Коритото на Троишката река е разширено, мостовете над реката са укрепени.

Шуменски край

Троица

Забележителности

Скален манастир Света Троица

В Троишкия боаз на 3 км северозападно от с. Троица в местността „Осмарските колонии” в близост до хижа Букаците е оформен скален манастир. За да се достигне до него, най-лесният достъп е като се тръгне от с. Троица по черен път покрай варницата и помпената станция и се завива на запад до местността „Осмарски колонии”. Тук се намира хижа „Букаците”. Отклонявайки се от пътя в източна посока се преминава през Троишка река и се изкачва по левия скат по маркирана пътека до подножието на скалния венец. До входа се стига по дървена стълба, монтирана в скалата.

На южната стена има вход за килия, а над нея отделение с ниша и пейка. Духовният живот на манастира частично е отразен в скални графики и изображения. Тук е открита плоча със старобългарски надпис („писах аз граматик Андрея, в месец апреля…“, следва годината, силно нечетлива). В страни от него е дадено в лигатура собственото име „Стойо” или „Стоян”. Близо до надписа са издълбани изображения на брадва, символизираща мъченичество и елен – символ на самота и уединение. Наблизо са открити изображения на човешка фигура и кръст – универсалният християнски знак за вечен живот, а в правоъгълна рамка е изписана думата „Амин”.

Сведения за Ечащата пещера дава чешкият изследовател Карел Шкорпил (1895-1944). Той прави и първата скица на пещерата. Троишкият скален манастир, както и останали скални манастири, църкви и монашески килии, разпръснати по склоновете на Шуменското плато, се свързват с развитието на исихазма. Пещерата е известна на местното население от незапомнени времена.

Монашески скални килии Момина скала 1-2

Скалните манастири са разположени откъм северната страна на Троишкия боаз. Местните наричат тази му част Мамил баир. На стръмния му склон се откроява самотна скала, която пък носи имената „Момина скала“, „Дикили таш“, „Мамил таш“. Висока е 15 м и по нея личат ясно 4 монашески килии от ХIII-ХIV век. Скалните килии са разположени в северната част на Троишкия боаз. Според Карел Шкорпил скална килия Момина скала 1 е ползвана за параклис, посветен на Светия Дух (от Света Троица). Скална килия Момина скала 2 (Калугерската пещера) и Момина скала 1 се свързват с развитието на исихазма, религиозно учение, което проповядва „чисто християнство”, необходимост от уединение между човека и бога в отшелничество и мълчание. Килиите са известни на местното население от незапомнени времена.

Легенда за Момина скала или Момата

Местна легенда разказва, че някъде край непристъпните скали, на равното, живеел знаменит български болярин. Той имал красива дъщеря на име Параскева.

Когато турците се насочили с ордите си към Шумен и околните селища и обградили белокаменната твърдина, където била болярската къща, девойката побегнала по стръмните сипеи през гората и се покатерила на отсрещната висока скала, на която се извисявала църква.

Погледнала момата на юг и видяла как завоевателите рушат и опожаряват свидното й родно място, как убиват и заробват тези, с които е израснала и които обичала. Безгранична мъка стиснала гърлото на хубавата Параскева. От черните й очи бликнали сълзи и закапали в реката, която си била прокарала път между скалите. По една от канарите пък и до днес се стича вода, за която хората казват, че била от събраните сълзи на българката. Сълзящият камък е заобиколен с нежен бигор и мъх, а мястото е известно с името „Момини сълзи“.

Легендата разказва още, че в един момент турците видели красавицата на скалите и хукнали след нея. Подобно на стотици млади и смели жени по онова душманско време обаче, Парашкева решила, че е по-добре да умре, отколкото да се предаде в ръцете на друговерците, изпепелили бащиното й огнище. Поела за последно глътка въздух, прибрала дългите си коси, притворила очи и се хвърлила в пропастта. Оттогава наричат това място „Момина скала“.

Шуменски край