Шуменски край

Кочово

Кочово възниква около една височина, която някога е била обрасла с дъбови дървета. Тази височина се нарича „Кор баир” – „Суха височина”.

Виж на картата

Село Кочово се намира в община Велики Преслав, Шуменска област. Разположено е в подножието на югоизточната част на Шуменското плато. Намира се на еднакво разстояние от Шумен и Търговище (на 21 км) и на 8 км от Велики Преслав. Покрай селото минава жп линията София – Варна. През землището на Кочово тече река Врана със съставните си притоци. Името на селото е свързано с отглеждането на овце – кочове. Развити са също и лозарството, овощарството, зеленчукопроизводството, животновъдството. По данни на ГРАО населението към 2015 г. е 738 души.

За Кочово
Читалище
Образование
Религия
Забележителности
Легенди

Trans Alps Adventure

Кочово

На картата

За Кочово

Кочово възниква около една височина, която някога е била обрасла с дъбови дървета. Тази височина се нарича „Кор баир” – „Суха височина”. От нея се виждат селата Миланово, Кирково, Преслав, Мостич, Имренчево, Надарево. Стратегическото значение на височината е добре подчертано във военните операции, развили се през 1828 и 1829 г., когато руските войски настъпват в Кочовския проход.

Според някои източници, първоначално селото се е казвало Дългарица. Когато турците през 1388 г. го ограбват и запалват, една част от населението се изселва и основава сегашното село Дългач, чийто произход е от Дългарица.

Смята се, че селището вероятно е съществувало още през Средновековието. В землището му има следи от ранновизантийски кастел (малка крепост), датиращ от периода V-VI в. За пръв път под името Катошева, селото се споменава в подробния регистър на доганджиите (соколари) от 1477 г., където е записано като „Село Катошева, спадащо към Шумну“ (Шумну – дн. Шумен). До 1878 г. селото носи името Кьотеш, преименувано на Кочово с МЗ 2820/14.08.1934. Съществуват различни версии за наименованието му. Любомир Милетич го нарича Кътеш. Илия Рашков Блъсков – Кьойтеш. На учителския събор през 1873 г. се споменава под името Киотеш. В топографската карта на Карел Шкорпил е дадено под названието Кьойтешъ. Руският археологически институт го нарича Кьойтеш, а в руската карта по това време е Кетеш.

полезна информация

Кочово

Читалище

През март 1905 г. се заражда идеята за създаване на читалище, по инициатива на Димитър Георгиев Попов, който по-късно основава кооперация „Помощ” (1909 г.). Първоначално читалището се е помещавало в дюкяна на Вичко Белев в „Черковната махала”. За пръв председател е избран Ангел Тодоров Карчев.

Първите поставени пиеси в читалището са „Обесването на Васил Левски” и „Многострадална Геновева”, които се изнасят в сградата на тогавашното училище.

По време на войните дейността на читалището замира. През 1923 г. Александър Добрев и учителят Димитър Костов възраждат дейността му, като организират и подготвят пиесите „Ильо войвода” и „Дервиш баба”.

Водени изключително от родолюбиви подбуди кочовци се заемат с нелеката задача да построят помещение за читалището. Събират средства и до сградата на общината се построява сградата на Народно читалище „Съединение-1905”, която първоначално е била голяма стая с кафене. С минимални средства от читалищните ниви се абонират вестници, книги, а по-късно се закупува радиоапарат.

При строителството на новото училище (1927 г.) се предвижда театрален салон, предвиден за театралната самодейност в селото. През 1956 г. турският театрален колектив е определен за национален първенец. Истински нов размах читалищната дейност развива след построяването на новата сграда през 1961 г. Председател на Народно читалище „Съединение-1905” е Марчо Вичев.

През 2015 г. се възстановява театралната дейност на читалището. На 16 април 2016 г. с премиера на постановката „В старо село накрай света“ самодейната група с ръководител Панайот Калудов, след 30 годишно прекъсване, слага начало на любителската театрална дейност в своята културна програма. През 2016 г. към читалището е сформиран и детски театрален състав. Един от любимците на местната публика и председател на шуменския спортен клуб за незрящи „Светлина”, е колоритният Братой Братоев.

Основател на певческата и танцова група към читалището в село Кочово е Йорданка Вичева, отдала 53 години от живота си на читалищната самодейност, поставила е на сцена 7 автентични обичая, с които групата печели 6 медала.

Важен дял в цялостната дейност на читалището заема и библиотеката, която е с книжен фонд от 7410 тома.

Към НЧ „Съединение -1905” са основани и действат: Женска фолклорна група за автентичен фолклор „Славей”, Група за народни обичаи и обреди, Група за народни танци за начинаещи, театрален колектив, детски театрален колектив, Група за изпълнение на стари градски песни „Пеещи сърца”, Коледарска и Лазарска група. В читалището се съхранява и музейна сбирка, от която тръгва идеята за построяване на паметник на загиналите във войните жители на село Кочово.

В селото има Етнографски музей, основан през 2005 г.

Шуменски край

Кочово

Образование

Училище

ОУ „Св. св. Кирил и Методий” (първото от 1868, нова сграда от 1923)

През 1856 г., поради липса на сграда, училището е пригодено в одаята на дядо Стоян Саравлу в „Орджак махала”. Носи името „Св. св. Кирил и Методий”. Първият учител е Иванчо Стайков от Беброво, Еленско. През 1864 г. със средства от населението е построено кочовското килийно училище в двора на Злати Радев Радушков. Намирало се е в „Черковната махала”. То се помещава в две стаи, от които едната служи за параклис. До 1877 г. в килийното училище учителстват Спиридонов от Шумен, Иван Найденов от село Дивдядово, Марин Дикиджиев от Шумен, Вълчан от село Кирково, Рачо Иванов от Драгоево, Христо Върбев от Осмар, Иван Драганов и Стоян Карчев от село Кочово. Възнагражденията им са или в натура, или в пари, прехраната осигурява цялото село. Веднага след построяване на църквата започва строеж на училищната сграда до нея. Междувременно за училище се ползва къщата на Абаза Дельо Илиев, която днес се намира зад сегашното читалище.

На 1 септември 1895 г. е осветено новопостроеното училище на мястото на килийното в непосредствена близост до новата църква. Новоназначените учители били Дяко Обретенов и за пръв път в Кочово идва учителка Бянка Георгиева. Дяко Обретенов учителства 9 години в село Кочово, след което се ръкополага за свещеник.

По-крупна личност, дала влог и в духовния живот на Кочово е учителят Димитър Георгиев Попов. Той е инициатор и основател на читалище „Съединение“ и кооперация „Помощ“.

През 1922-1923 г. се открива прогимназията. През 1927 г. е построено новото училище, за което са изразходвани 1 530 000 лв. По това време учители са Борис Митев, Надежда Митева, Елена Златарева, Здравка Медникарева и др., които успоредно с пряката си училищна работа през всичкото време проявяват и активна обществена дейност.

През 1959 г. се обединяват българското и турското училище. През 1987 г. започва строеж на ново училище, но поради намаляване на учениците след 1990 г. той е спрян. През 2003 г. общината закупува сградата на бившето ТКЗС и АПК в центъра на селото, преустройва я и настанява училището в нея (15 септември 2005 г.). В него учат 77 деца от І до VІІІ клас и работят 13 души персонал. В резултат на миграционните процеси и демографския срив броят на учениците в селото непрестанно намалява и през 2008 г. училището е закрито.

Детска градина

В село Кочово работи Целодневна детска градина „Първи юни”. Тя е построена през 1983 г. в двора на Имамолу.

Шуменски край

Кочово

Религия

Църквата „Св. Троица” в село Кочово е построена през 1892 г. Построяването й става с помощта на дарителя Анастас Д. Колиянов от град Шумен и местни жители. По време на изграждането на храма селото населяват 420 българи.

През 1930 г. е завършена камбанарията. Закупена е камбана, върху която е отлято: „Камбанолейрна – братя Георги и Стоянъ Д. Алексиеви и синове – София – 1927 г. Приидите към молитва и покаяние”.

Църквата е еднокорабна, с масивни полуцилиндрични сводове. Иконостасът е изработен от майстор Тихол Марков от Трявна.

Над западния вход е поставен надпис, гласящ: „Сие икони са изписали братя Васил и Тодор Генкови от село Трявна. Целият горен ред малки и големи са зографисани от майстор Тихол Марков”.

В документи от различните години, името на храма се явява като „Св. Троица”, друг път като „Св.св. Кирил и Методий. По искане на свещеник Димитър Михайлов на 10 януари 1962 г. пристига окончателно становище от Св. Митрополия – храмът да се нарича „Св. Троица”.

Към храма е имало християнско ученическо дружество „Св. Йоан Рилски” и ученически хор.

Джамията в село Кочово е построена по време на Кримската война(1853-1856г.) Според мюсюлманският календар тя е изградена през 1272 г., а според Григорианския – 1855 г. До джамията има камък „Дибер – таш” и две надгробни плочи, от които едната е с изписана епитафия от 1272 г. (1855), а другата без надпис.

Шуменски край

Кочово

Забележителности

Паметник на загиналите във войните

Дворът на краеведа Ангел Кирилов – самодеец, виртуоз-акордеонист, привлича случайни минувачи и гости на село Кочово със саморъчно изработения от него слънчев часовник, чийто механизм отмерва времето от близо 20 години и е първият в района. Часовникът лежи върху камък с чашообразна форма със загладена повърхност. По намерените върху него знаци се предполага, че е служил за извършване на обреди.

Шуменски край

Кочово

Според една легенда един от най-старите заселници на село Кочово бил Въльо от рода „Гьотсюзята”, който бил докаран от Бесарабия да работи „ангария”. Турците го харесали като добър работник и му предложили да го направят козар. Той се съгласил и се установил на местоживеене в местността „Бабин дол”. Наименованието на самата местност идва от там, че някоя си баба имала свой дял гора на това място и оттам идва наименованието на местността „Бабин дол”.

Махалата, в която се е заселил Въльо получава името „Отраджак махала” – „Отуржак-махлен” – място за отсядане и наблюдение. Наистина оттам се откроява гледка на всички местности в южна посока, включително Кирково.

Козарчето Въльо изкарвал козите на паша, а за водопой ги откарвал в местността „Калпанар” – „Калипунар” – (кален кладенец), където и днес расте вековен дъб Голямото дърво с обиколка на дънера 6.20 м. е жив исторически календар.

Намира се по асфалтовия път от кантона за с. Надарево.

Някога тук, на Сиври тепе живял болярин, който имал голяма и богата къща. За Сиври тепе се носят най-различни предания. Дядо Костадин разправял, че видял на Сиври тепе голяма змия, дебела колкото люпина, а подире си водела много змиички, затова никой не смеел да ходи там. Наоколо било стръмно, обрасло с гора, необитаемо. Тук при направа на лозя и при оране на ниви – по склоновете на тепето кочовци са намирали златни монети, обикновени монети. Разказват, че при направата на едно от лозята са намирани много лъскави плочки – жълти и червени.

Пътека на Манави дол, който разделя военния обект. През турско време оттук бил пътя на манавите, които пренасяли пощата от Шумен през с. Имренчево, Преслав за Цариград. Заедно с пощата пренасяли и злато. На известни разстояния имало и постове, които охранявали пътя. Такъв пост имало и на Мана пътък. Хайдути убили поста, ограбили златото, когато минавала пощата и го заровили някъде наблизо, защото било много. И до сега тази пътека се нарича Мана пътък.

На път от село Кочово за село Имренчево има местност, наречена „Калъкчия”, от турската дума „калъч”, което значи сабя. Старите хора разказват, че тук е станал ръкопашен бой между руси и турци по време на Руско-турската война 1829 г.