Каспичан

След построяването на гарата през 1866 г., започват да се строят магазии (складове). Митхат паша откупува 100 дка земя и построява огромна магазия с 15 отделения на 1100 кв.м. пространство. Около новопостроените магазии имало малки постройки с по една, две стаи за живеене на търговците. Станция Шумлъ става оживен търговски център с три хана, обори за добитък, две фурни, бакалии, кръчми, гостилници и занаятчийски работилници.

Още през 1870 г., Феликс Каниц записва в своя дневник: „Населението бе принудено да работи ангария на този строеж…Защото колкото и големи да бяха военните и търговски интереси, държавата никога не можа да намери пари в хазната си”.

През 1895 г. е открита железопътна линия Шумен-Каспичан. След прокарването на централната линия София-Шумен-Варна, станцията добива още по-голямо значение като свързочна гара. От 1880 до 1900 г. селището се именува Станция Каспичан, а след 1900 г. до 1964 г. получава името Гара Каспичан.

Освобождението заварва района на Станция Каспичан като проспериращ регион, в който е съсредоточена търговията със зърнени храни от Лудогорието и Добруджа. Постепенно малката станция се превръща в оживен търговски и разпределителен център. След Първата световна война в района на Гара Каспичан, като предприемачи се заселват македонци, тракийци и шопи от Трънско. Тогава се откриват нови работни места в керамичните фабрики и новите моторни валцови мелници.

Важно значение за региона има и построяването през войната на теснолинейната линия Каспичан-Крайна при село Тодор Икономово, с която се изнасят през Делиормана баластра, каолин, пясък, дървен материал, тухли, керемиди, зърнена продукция и се доставят въглища, петрол, сол и др.

Оживлението на гарата става причина тя да се превърне в чиновническо средище. Започват да се строят засилено железничарски жилища. Най-голямо строителство на жилищни сгради се извършва през 1923, 1927 и 1929 година. Каспичан остава сравнително малко селище. През 1934 г. населението му е около 870 жители.

Първа проява на самодейците е създаването на коледарски състав. Със събраните средства от коледуването и събрания членски внос били закупени  предимно книги за библиотеката и отделени средства за строеж на читалищна сграда. Същият самодеен колектив създава и театрална група. Първата постановка е представлението „Вампир”, представено в общинската сграда, на дървена сцена със завеси от черги.

Общинският съвет и читалищното ръководство определят място за построяване на читалищна сграда. Архитект Рачов от Шумен създава архитектурния план. Началната сума, с която разполага  читалището за започване на строежа била крайно недостатъчна. Затова се отлага временно до септември 1929 г., когато са събрани повече средства, основно от дарения. Независимо, че учреждението не било окончателно завършено е монтирана сцената и доставена завеса. Така през 1931 г. театралният колектив открива творческия сезон с комедията „Тримата кандидати”.

Събитие било, когато бил доставен и монтиран киноапарат в читалището. Това става със съдействието и съгласието на директора на шуменското кино „Одеон”, който командирова техник да инсталира апарата. Постепенно се увеличава и фонда на библиотеката с нови художествени произведения.

През 1956 г. на читалището се присъжда званието „Образцово”, а през 1974 г. е наградено с орден „Кирил и Методий” II степен. С откриването на новата сграда през 1983 г., читалищната дейност продължава да се развива и най-вече – театралната, която се организира и ръководи от ДКТ „Васил Друмев” – Шумен. Танцовият състав се разраства под ръководството на хореографа Васил Куртев. В него вземат участие самодейци от различни възрасти. Печели много награди на местно, регионално и национално ниво.

Училище

През есента на 1907 г. Министерството на съобщенията и пътищата открива железничарско начално училище на гара Каспичан. Първоначално започват  18 деца, които учат в едно слято отделение, от първо до четвърто. Първи учител е Иван Радев от Нови пазар (баща на поетесата Калина Малина). След приключване на учебната година училището е закрито.  През есента на 1908 г. отново е открито, но този път от Министерството на народната просвета. Отделенията са слети, а занятията се провеждали в частен дом. За учител бил назначен Ради Рачев от село Калугерица. 

От 1914 до 1934 г.  училището се помещава в старата сграда на гарата. Броят на учениците нараства и това налага построяване на нова учебна сграда, която бива построена от 1932 до 1934 г. Със Заповед № 4, ал. 6 от 3 януари 1935 г. от МНП, училището приема за свой патрон името на Панайот Волов. През 1948 г. всички класове стават самостоятелни, а през 1957 г., поради увеличаващия се брой на учениците, учебните занятия се провеждат на две смени. Това налага разширяване на учебната сграда в източната част и изграждане на  трети етаж. За една година – от 1966 до 1967 строителството е приключено и учениците разполагат с 18 класни стаи, 3 самостоятелни кабинета, библиотека, работилница, физкултурен салон и ученически стол. През 60-те години е открито  и общежитие за учениците от село Калугерица.

Център за настаняване от семеен тип „Слънце“

Домът за деца, лишени от родителска грижа „Слънце“ замени съществуването си с Център за настаняване от семеен тип /ЦНСТ/. В него са настанени деца лишени от родителска грижа, които ще се отглеждат в среда близка до семейната. Центърът е  част от програмата „Семейство за всяко дете“ на УНИЦЕФ и Държавната стратегия за извеждането на децата от институционалните домове.

След Първата световна война и Световната икономическа криза от 1923-33 г., както в цяла България, така и в района на Каспичан населението се ориентира към нов поминък технически култури – овощарство, лозарство. Развива се  преработвателната промишленост. В района са открити няколко мелници и керамична фабрика. След 50-те години на ХХ век се създават предпоставки Каспичан да се развие като регионален административен и стопански център.

Едно от най-старите предприятия на територията на Каспичан е „Керамат” АД . Създадено е през 1855 г. от Д. Кулев, който закупува мястото и започва производство с десетина работници. Дейността му продължава до 1893 г., когато собственикът наема още работна ръка и започва масово производство на керемиди. Така през 1893 г. се слага началото на едно дребно предприятие. През 1908 г.  то приема името „Звезда„. От 1996 г. името му е сменено на  „Керамат“ ЕАД. Приватизира се и става частна собственост. През 2003 г. частното вече предприятие закупува цеха в град Шумен, кв. Дивдядово, където се произвеждат тухли четворки. През 2008 г. „Керамат” АД се модернизира в производството на тухли. Първата административна сграда на предприятието е строена през 1922 г., която се съхранява и до днес.

Селското стопанство е традиционен отрасъл за община Каспичан. То се специализира в производството на зърнено-житни култури, зеленчуци, отглеждане на едър и дребен рогат добитък. Общината разполага със сравнително добри ресурси за развитие на земеделието – плодородни почви, благоприятни климатични условия за отглеждане на разнообразни видове култури. Развиват се лозарството и овощарството.