Дивдядово

Дивдядовое най-старото наименование на селото. След падането под османска власт носи името Ченгелили Ченгердо 1878 г. Смята се, че тези наименованияпроизлизат от турската дума Дженг ер (в превод от арабски дженг ер означава място на война, сражение, битка), която съответства на древнославянската дума разбойсъс същото значение. Местност под иметоРазбойнасъществува и до днес, между селата Дивдядово и Хан Крум, където в миналото са се простирали лозя. За местносттаРазбойнаима много предания, както и някои археологически и исторически данни, които свързват това място с историческа битка и се смята, че тъкмо тук е нанесено поражение на византийския император. Много историци поддържат тази версия обоснована с доказателства, между които и названието на местността – Разбой.Затова предположенията са, че турското население е прехвърлило името на местността върху селото.

Легенда разказва за произхода на селото, че в миналото на това място се е заселил старец с многобройната си челяд. Бил наречен „Див дядо”, откъдето се смята, че идва и името на селото.

През епохата на османското робство град Шумен оказва влияние върху напредъка на селото. Голяма част от селяните търсят сигурност и закрила в града по време на кърджалийските размирици и руско-турските войни.

Днес в близост до сградата на кметството и основно училище „Панайот Волов” се издига Паметник на загиналите във войните дивдядовци. Изграждането му започва през 1919 г. и е завършен през 1932 г., когато е и осветен. Изписани са имената на 79 паднали за отечеството герои.

В центъра на квартала може да се види и една от най-старите къщи, превърната в етнографски музей. Запазена и до днес от времето на Възраждането, тя е била собственост на чорбаджията Тодор Рахнев. Типична е със своята архитектурата заXIXвек. През 1978 г. сградата е реставрирана и на 18 ноември, същата година по повод 30-годишнината от основаването на ТКЗС в Дивдядово е открита музейна сбирка, която пресъздава уредбата на дивдядовската къща на едно средно заможно земеделско семейство от края на XIXвек.

Няма данни за първата дивдядовска „килия”. Смята се, че децата на по-заможните сами ходели в къщата на даскала, занаятчия или черковен певец, който получавал по един грош месечно от всяко дете. Писмени данни има за учителите Дончо от Котел и Панагиот от Пиргос. В приписка към „Триода”, запазен в черквата се казва: „Аз Дончо Казанли сидех на Чингел даскал в лето 1826. В то лето стана каран на Шумен и много хора измряха…тогази умре и даскал Панагиот ут Пиргос…” С първата килия в Дивдядово са свързани имената на Куц Иван, поп Малю, Христо и Петър Груеви.

През 40-те години на XIXвек, под влияние на шуменските училища светското образование започва да навлиза постепенно и в Дивдядово. Така от килийно, училището става взаимно. Заслуга за това има Стефан Изворски – ктитор на дивдядовската църква. По негова инициатива през 1846 г. заедно с градежа на новата църква дивдядовчани построяват и ново училище.

Първоначално църковната „килия” се посещава от около 10 – 15 ученици. Училището наричали „килийно”, защото приличало на монашеска килия. Първата дисциплина се казвала „наустница”. Учениците имали послушанието и търпението да усвоят един набор от богослужебни текстове наизуст по заръка на даскалите. Наизустявайки ги те се учили да ги пишат на черковнославянски с пръст върху пясък.

Особена известност училището получава по време на учителстването на втория син на Даскал Рашко – Димитър Рашков Блъсков. Той слага началото на Дивдядовското „главно” класно училище. Променя програмата на обучение, като обособява два раздела: “Приготвителний” и “Класически” – първият три, а вторият четиригодишен. Като основен предмет учениците изучавали богословие, тъй като училището подготвяло свещеници и учители за селата. В него се обучавали ученици не само от Шуменско и Преславско, но и от Провадийско и Силистренско. За тях бил уреден пансион. През 1872 година Димитър Блъсков урежда и училищната библиотека.

След ръкополагането му за свещеник, училището бива уредено според приетия през 1873 г. от Епархалния събор в Шумен „Устав за селските училища у Варненско-Преславска епархия”. До 1878 г. в Дивдядово учителстват Петър Пъргов и съпругата му, Величко Железов, Жеча Кърджиева, Иван Бацаров и др.

Запазена и до днес, сградата на Дивдядовското взаимно училище се състои от три помещения с мазе отдолу. Запазеният надпис върху фасадата сочи не само датата на строежа, но и неговото предназначение: “Училище заради славянобългарските юноше 1848 година“. След Освобождението училището е на едно от челните места в Шуменско. От класното училище се ражда днешното, построено през 1939 година. Заслуга за развитието на просветното дело в Дивдядово имат и директорите на училището.

Още от създаването си, читалищното дело получава силна подкрепа, както от жителите на селото, така и от видни шуменци като Атанас Стоянов, Добри Войников, Васил Друмев и Илия Блъсков. Най-щедри негови спомоществователи са Димитър Блъсков, Тодор Рахнев и Маринчо Бенли.

В следващите години дейността му непрекъснато се обогатява. Ръководството се поема от учителя Петър Пъргов, а след Освобождението начело на настоятелството застава общественият деец и учител Велико Железов. През 90-те години на XIXвек активни читалищни дейци са учителите от Шумен Янко Чолаков и Райна Пашмакова, както и учителите от Дивдядово – Марин Чолаков и Атанас Шишков.

Края на двайсетте години на ХХ век читалищната дейност се развива под ръководството на Вичо Атанасов, който се изявява като оратор, художник на декори, режисьор. Завършва учителския институт и през 1921 г. е назначен за учител в родното Дивдядово.

Днес читалището и библиотеката към него се помещават в сграда на Потребителна кооперация “Възраждане” в квартала. Сградата на читалището се е намирала в центъра на Дивдядово. На 20 март 1999 г. пожар изпепелява почти цялата сграда. Изгаря салона, както и цялата сценична техника. От книжното богатство, местни жители успяват да спасят малка част. С помощта на много дарители библиотеката е възстановена. През 2010 г. останките от сградата са разрушени ина това място е изградена детска площадка.

Години наред, с много всеотдайност различни поколения самодейци по различни поводи огласят залите на културната институция – отбелязвани са юбилейни чествания, концерти и рецитали. Не са подминавани и празниците от обредния ни календар, пресъздавани са традиции и обичаи. Успешноработятразлични колективи и формации. С богати традиции са изявите на мъжкияи женскияхор, групитеза автентичен фолклор-коледарии лазарки,танцовитесъставии не на последно място театралнияколектив.

На мястото, където е изграден днешният храм се е намираларанновизантийска базилика, строена края на Vначалото наVIвек. Едни от инициаторите за строежа му са даскал Рашо Блъсков, Захари Димов, чорбаджиите от фамилия Рахневи и Маринчо Бенли.

Според преданието църквата „Св. Пророк Илия“ е иззидана с камъни от дворците във Велики Преслав. Представлява трикорабна псевдобазилика изградена през 1846 г. от тревненски майстори.

Храмът е построен на три нива с масивни каменни стени. Строежът му е бил замислен така, че в дни на обсада да служи и като убежище за хората. В миналото е бил голям духовен център. Това се потвърждава от наличието на книгите, които са идвали от Атина, Цариград и Одеса.

Заедно с градежа на новата църква дивдядовчани построяват и новото килийно училище към нея. Смята се, че чешмата в двора му е връзката между втората и третата църква. Водата, която тече от нея извира от извора Баш бунар и идва по един от най-старите водопроводи в България. Тя символизира живота – там, където е текло пак ще тече.

Отделно от храма, първоначално била издигната паянтова звънарница с клепало. През 1910 г. на нейно място е направена сегашната камбанария от майстор Никола Преславски.

Някои от тези пещери и ниши са били дообработени и превърнати в монашески жилища. Част от тях са имали дървени навеси и стрехи. Доказателства за това се откриват при най-южната килия на скалния венец. При отвора и са съхранени хоризонтални и вертикални жлебове, служили за закрепване на дървена рамка на преграда. Самата килия е разположена на около 10 м височина и се смята, че до нея се е стигало с помощта на дървена стълба. Открити са и стенописи, които днес са почти заличени.

Стъпала, изсечени в скалата отвеждат до входа на пещера. Оттам започва скална пътека, която свързва няколко последователно разположени скални ниши с неправилна форма. По югоизточния склон на Илчов баир са открити останки от още четири скални килии, намиращи се на около 10 м от основата на скалата. Те са трудно достъпни и се смята, че по тях се е стигало с помощта на дървени или въжени стълби.

След Втората световна война се сформира нов футболен отбор. Името му се променя, от „Трикольор” на „Урожай”, а по-късно и на „Чавдар”. Футболистите на Дивдядово са редовни участници в окръжните първенства, в редица регионални турнири, както и в първенствата на североизточната зона.

Началото на 50-те години се изгражда стадиона, често в годините използван и от шуменски клубове. Развитието на футбола в Дивдядово тръгва нагоре и през 50-те, 60-те и 70-те години на ХХ век ФК „Чавдар” е многократен първенец в групата на първенството за селски футбол и многократен участник в зоновата група с международни прояви.

През годините отборът претърпява много възходи и падения. Краят на 70-те са последните години на славния период на ФК „Чавдар”(Дивдядово). От този отбор много състезатели са включени и играли с успех в градските клубове „П. Волов” и „Автостроител”. Успехите на отбора в миналото са свързани с ръководителите на местното ТКЗС Веселин Радушев и Илия Минев, както и с Йордан Методиев, които са осигурявали нужните условия и средства. Въпреки добрите футболни традиции, за известен период от време, кварталът няма свой футболен отбор, а стадиона потъва в разруха.