Ветрище

След Освобождението селата Сърт-махле и Насърлий се узаконяват официално и се утвърждават като отделни селища. Заедно със село Мараш образуват Марашка община към Преславска околия и Шуменско окръжие. През годините село Ветрище преминава към община Касаплар (Дибич), след това отново е включено към Марашка селска община до  1919 г. Тогава заедно със село Вехтово образуват община Вехтово, към Преславска околия. Селото винаги е било съставно към друга община, с изключение от 1956 до 1960 г. От 1979 г. е включено към Шуменска община.

През 1934 г., всички турски наименования се заменят с български. Селото се преименува на Ветрен. С това име е около година, след което е променено на Ветрище и попада в Шуменска област.

Освобождението заварва село Сърт-Махле с около тридесет турски къщи. Справка сочи, че няколко години по-късно турските домакинства се увеличават на над петдесет.

В началото на ХХ век се заселват за постоянно първите български семейства, които идват от село Дибич (Касаплар). В Годишното изложение на Шуменския окръжен управител е отбелязано, че до 1910 г., заради пристигащи заселници селото нараства с около 80 души, като се посочват около 350 жители.

Първоначално училището се помещава в частни домове, след което с доброволния труд и средства на селяните започва строеж на училищна сграда. През 1922 г. общината прехвърля на училището 100 дка обработваема земя, за да подпомогне издръжката му. Две години по-късно (1926 г.) завършва първия етап от строежа на училищната сграда – учебна стая, учителска стая и коридор. Постепенно броят на записаните ученици започва да намалява. След като започва масовото прииждане на тракийските заселници се увеличава и броят на децата. Поради нарастващия им брой се налага разширяване на училищната сграда. Затова през 1932 г. е достроена втора класна стая. През годините дворът се благоустроява, изгражда се навес за стопански нужди, нови тоалетни, ограда и др.

След учредяването му се сформират благотворителни акции, със  средствата от които се закупуват и първите книги. Това слага начало на библиотеката, чийто фонд през годините постепенно нараства. Независимо от това, че читалището не разполага със собствена сграда се сформира група за театрална самодейност. В края на 30-те и началото на 40-те години на ХХ в. се играят едни от първите пиеси – „Димитър Бунтовник”, „Боряна”, „Гераците” и др. Театралните самодейци изнасяли представления и в съседните села. По този начин също събирали пари за читалището. То се превръща в културно средище сред младежите. Чрез събрани дарения през 1936 г. е закупено първото радио в селото.

Трийсетина години след създаването му то няма собствена сграда. Затова в различните периоди от своето съществуване за читалищен салон  се използва училищна стая, трапезарията към училището, както и едно кафене. Организират се тържества, концерти и театрални представления, които се играят на примитивно скована сцена с подръчни материали. Строежът на самостоятелна читалищната сграда започва през 1958 г. Той се осъществява с помощта на държавата и с доброволния труд на населението. Сградата е открита през 1962 г.

Освен със земеделие и животновъдство в селото, като основен поминък се развива и бубарството, пренесено от тракийските заселници още през 1928-30 г., тогава все още непознато за местните жители. В началото на 30-те години с бубарство се занимават около 40 семейства, но впоследствие този поминък се разраства и с него започва да се занимава и турското население. По спомени на стари жители на селото,  във Ветрище са се отглеждали най-много буби в Шуменски регион. Затова, когато се е обсъждал въпросът за ново име на селото през 1934 г., едно от предложенията е било то да се именува Бубарево. Във връзка с този нов поминък за местното население, масово тракийските заселници засаждат дворните си места с черничеви дървета. Появяват се и цели черничеви градини, които днес са изкоренени, тъй като в днес никой не се занимава с бубарство.