Skip to main content
Шуменски край

Могила

Могила е малко китно село до град Каспичан. Намира се в административната Област Шумен. Селото, известно от старите руски карти с названието Мухла или Мухна.

Информацията за село Могила е предоставена с любезното съдействие на краеведа Веселин Иванов 

На около километър северозападно от селото се намира голяма естествена могила – Тепето, която е дала името на населеното място. В подножието на склоновете й се откриват останки от живот през каменно-медната епоха, Римската империя и Втората Българска държава

Trans Alps Adventure
Могила

На картата

За Могила

Всички жители се определят като етнически българи, а повечето от тях са християни. Поминъкът на селяните е характерен за региона: земеделие и животновъдство. Условията са подходящи за развитие на овощарството и лозарството. Плодородният чернозем и богатите пасища са благоприятствали запазването на селското стопанство. В землището се намират стари селища, римски път, скални образувания, много чешми, кладенци, горски извори, стара фосфорна мина. Две рекички пресичат селото, за да се влеят в Каспичанския канал и да продължат към река Провадийска. 

След Освобождението кметове на с. Могила са Иван Гочев, Иван Димов Чукчето (обущар), Велико Вълков, Васил Иванов, Пенчо Денев (председател на Стопанството, при чието управление се открива читалището), Георги Тодоров, Енчо Стоянов, Денка Андреева, Марин Йорданов, Иван Георгиев, Божинка Русева. Кметството се помещава в настоящата сграда на мястото на стара кръчма, стопанисвана от Руси Пенев. Селото дава своите жертви през войната (1944-1945 г.) и в тяхна памет е издигнат паметник на Ат. Радев, В. Василев и Р. Йорданов.

Първата железопътна линия в България минава през землището на селото покрай Каспичанския канал и Елемето. Стратегическото място дава възможност за развитието на транспорта и превоза на селскостопанска продукция към градовете. Товарната гара първоначално разполага с допълнителен коловоз с една стрелка, използван от немските войски през войната за съхранение на горива и смазочни материали. След това основен товар е цвеклото. През 1975 г. се открива модерна гара с два коловоза и осигурителна инсталация. Влакът през 21-ви век не спира на местната станция.

Обезлюдяването на селото започва през 80-те години на 20-ти век и ескалира със закриването на училището (1998 г.), детската градина и фурната в края на века. Селският туризъм е възможност за инвестиции и съживяване на инфраструктурните звена. Асфалтов път свързва с. Могила с гр. Каспичан и с. Косово. В селото има две къщи за гости „Станю Делиолувата къща“ и „Петровата къща“. Около 80% от землищата на селото се обработват от арендатори.


Местности

В местността Боаза се намират Кантона, Чобан чешма, Бараката, Ченгене кола, Поповият мост. Следващите местности в посока Невша са Съдък алъна, Балжиковата нива и Лещова, в която някога са се намирали Делиолувият мост и Лахналъка (зеленчукова градина). На границата със землището на с. Косово се намира Калето. Тази местност пази останките на халколитно, антично селище (III-IV в.), тракийски късноантични селища и късноантична крепост (IV-V в.); средновековна крепост и селище (XII-XIV в.). Има следи от скални килии от Средновековието, скален манастир и погребални ниши с рамка за капак. Запазени са старите български гробища с каменни кръстове под канарите и църквата в пещерата. В околността се намират останки от три тракийски селища, една тракийска крепост и римски път.

Възвишение край селото носи благопожелателното название Доброто, в чието подножие лъкатуши Белият баир. Пътят води до Сърта, от където се разкрива видимост към широко и равно поле с обработваеми земи, носещи свое наименование. На високото поле се намират Трите чешми, наричани още Курийски, Ванковият ясак, Коренежа, който е бил някогашна гора, Помаковите чешми, Варелите (скални образувания), Ерек чешма, Ореш, Чобан тепе, Манастира, Курý чешма, Гюрябахча, където още личат стени от средновековни манастири, Люляците, Дълбоката.

В подножието на Сърта се намират Поляната, Зеленият пясък, Делиивановият ясак, Драгичко (лозови насаждения), Лукáч (сега Терасите, черешова градина), Ескибалък, Чéмча, където се откриват останки от мраморни колони и стари гробища, Под канарата (Ашламалъка или Крушака), Стока кола, Студената чешма (известна още като лековита, привличаща посетители от близо и далече), Чуката, Сюлище, Салапúя, Равдол, където до неотдавна са откривани човешки черепи, Яковча, където все още земята съхранява останки от делви и други старинни предмети, Малка Яковча, Деретърла, Кýрдалан или Кайнака в Бýзувча (означава вълче сборище, нарича се още Кюмюрджийницата). По течението на едната река в селото се намират Черкезовата мелница (не е запазена), Турският Шарлак (водопад, пълнещ малък скален басейн, лятна атракция за децата), Дéрелика (коларски път в изсечената от реката скала), Слепият бунар (скална просека с внушителни размери).


Възвишението между двете реки се нарича Стража, зад което се намират Градище, Трескавата чешма, Голямата пещера и пътят към с. Кюлевча. Късата чешма се намира под Стража. По течението на река Пóреч се намират чешма с едноименното прозвище, Българският Шарлак, Дядо Таньовата чешмичка, Бабината Връбчина чешма, Ет баир. Надолу по течението на реката се намират стадионът, който е върху стари турски гробища, ябълковата градина Мараяк, Селище или Чифлика, Сергенджика, Станчо-Къневата мелница и Или-Йордановата мелница (не са запазени).

Североизточно от селото се намират Тéпеджика, Ивáца, Гугуш алъна, Казачка, Сунгура, Óлука, Чатал дере или сега Оватърла, чешма Посаца, Имам чешма.

Преданието гласи, че от височината на Елемето се спуска тунел и стига до Имам чешма. Хълмът пази останките на внушително строителство. Огромен „зандан“ е издълбан в скалата, а дълбочината му е поне 7-8 метра. В тежките времена, когато българите в с. Могила обличат невръстните си момчета с поли, за да не ги вземат еничари, Имам бей издига своите сараи на Елемето. Историята разказва за чудна градина с кремове, засадена пред харема на бея. И до днес в района се откриват нискостеблени перуники. За нещастие на провинилите се пред бея българи затворът също се намира на хълма. Когато един ден Имам бей сам отива до чешмата през тайния тунел, той е убит и ограбен в отмъщение на неговата жестокост. Тогава чешмата получава името Имам чешма.

Топонимите са от османски и турски, защото съхраняват спомен за предосвобожденските времена. Махалите носят показателните имена Турска, Българска и Бежанска. Българското население в селото след Кримската война започва да намалява от 700 български къщи до 7 към 1914 г. През 1877 г. в селото има 40 къщи, а през 1891 г. – 50 български и 97 турски къщи. Изселниците търсят убежище в Бесарабия и с. Калипетрово, но много от тях загиват от холера. Българи пристигат от Анадола, Ихтиман, Лом, Провадия, поетапно от Шоплука, Стара Загора до 1931 г. Изселените българи от с. Коджа бунар (Турция) първоначално са настанени в гр. Бяла, а през 1914 г. около 11 семейства пристигат в с. Могила. Убежище в селото намират и македонски семейства. От с. Червенци пристига само един род през 1937 г. Турското население, между което има и около 10 семейства татари, се изселва след 1937 г. и остават само 2-3 къщи, а джамията е превърната в киносалон.

Преданието гласи, че местните турци са потурчени българи. Интересна е историята от времето на Освободителната война, когато българи и турци заедно забягват в Шумен и престояват там 15-20 дни. Когато се връщат обратно, намират всичко непокътнато.


полезна информация

    Могила

    Образование

    Килийното училище в с. Могила е основано през 1864 г. Все още многобройното население тогава изпитва възрожденската нужда от образование, необходимост за будните българи. Новото училище „Св. Климент Охридски“ е построено през 1903-1904 г. През 1952 г. е издигнат втори етаж при кметския мандат на Васил Иванов и училището става прогимназия. Двете училища продължават да функционират успоредно. През 20-те години на 20-ти век старото училище е приспособено за читалищна сграда и привлича гости за срещи, вечеринки, сватби, новобрански.


    През 1874 г. в с. Могила започва читалищната дейност във възрожденската обстановка на едно кафене. Будните жители на селото се събират на раздумка, на сказка, за да прочетат някой манифест от вестник с революционно съдържание. Под ръководството на читалищните дейци от семействата Хиневи, Пенкови и Йовеви местните жители разменят вестници и книги, коментират политически събития. Начело на читалище „Пчела“ застава Александър Хинев. През 1922 г. със събрани от местното население средства се закупува сграда за читалището. В началото библиотеката получава 10 книги като подарък, но за няколко години те се увеличават значително и през 1925 г. наброяват 150 тома.

    От 1970 г. Денка Андреева работи като платен библиотекар в читалището, носещо новото име „Просвета“. 100-годишният юбилей на НЧ „Просвета-1874“ е почетен с орден „Кирил и Методий“-II степен и с откриването на новата сграда. От 1977 г. е създаден кръжок по фотография. Катя Стоева е читалищен секретар от 1991 г. до 1994 г. След кметския си мандат Денка Андреева се завръща в библиотеката на читалището, а след пенсионирането й през 1999 г. библиотеката е поверена на Янка Иванова.

    Денка Андреева и Тодорка Дедева водят групата за автентичен фолклор на съборите в Копривщица, където читалището е отличено с четири златни медала. Ежегодните посещения на фолклорната група събуждат интерес към традициите в с. Могила. Последните дестинации на дейците към читалището са Кирека, с. Върбяне и с. Кюлевча, където са представени кулинарните традиции от локала на с. Могила.

    Читалищната библиотека, е включена в програмата „Глоб@лни библиотеки-България“ и изпълнява функцията на модерен културно-информационен център. Разполага с компютри, мултимедия, принтер, ксерокс. Към 2015 г. читалищната библиотека разполага с внушителните за числеността на селото около 8600 тома. НЧ „Просвета-1874“ е вписано в регистъра на МК под №756. От 1979 г. до 1996 г. председател на читалището е Веселинка Георгиева, наследена от Вичка Атанасова, членове на настоятелството са Благой Георгиев и Тодорка Дедева. Проверителната комисия е с председател Димитричка Маринова и членове Донка Тодорова и Зоя Статкова.


    Шуменски край

      Могила

      Църква

      Църквата „Св. Св. Константин и Елена“ в с. Могила първоначално се помещава в стая, а първият свещеник е преселник от Велес, Македония. През 1952-1953 г. се строи нова църква, но избраният терен е свлачищен и строежът е прекратен. Сегашният храм е на мястото на консервна фабрика.


      Шуменски край

        Могила

        Кулинарни традиции

        Традиционно в село Могила се отбелязват Коледа, Бабинден, Осми март, Лазаровден, Ден на възрастните хора. Трифоновден се посреща с обичайното зарязване на лозите и месенето на пита. На Великден се организира музикална забава с великденско хоро, изложба на козунаци и боядисани яйца. Ден преди 23.03 идването на пролетта се празнува колективно сред природата. Зимните празници са посрещани винаги край огнището. Те затварят календарния цикъл с узряло вино и запаси от суджуци, пушени на огън от плодни дръвчета. С идването на пролетта се възобновява закономерният график в обработката на земята. На 21.05 се честват светите Константин и Елена и това е храмовият празник. Жени, християнки, приготвят агнешко на пещ, за да бъде благословено от свещеника след празничната литургия. Храната се разпределя на порции и дори тези, чието присъствие е възпрепятствано от здравословното им състояние, получават своя дял. Няколко дена след това на 2.06 е сборът на селото и в къщите се повтаря старовремската техника за приготвяне на ястия в пещта.


        Кулинарните традиции в с. Могила събират на едно място роднини, фолклор и история. Почти всяка къща съдържа сред прилежащите си застроени площи едно обособено помещение до пещта или навеса, закрито, остъклено, напомнящо с нещо на битова стаичка – това е лятната кухня. Там започва историята на всяка жена и на всеки празник. Традицията в кулинарното майсторство се предава през поколенията. Празничната пита е задължителна на трапезата: 1 кг. брашно, 4 яйца, 400 мл. мляко, 3 сухи маи, една супена лъжица захар, сол, 1 ч.ч. олио. Плакетите са характерно ястие на Заговезни, с тях се подава за починали по стар християнски обичай. На празника се слагат на трапезата с халва и варено яйце. За приготвянето на плакетите се разточва обикновено тесто и по средата се поръсват орехи и сирене, тестото се прегъва като плик и се пече върху туча на печката. После се изкъпват в подсладена вода с олио (приготвят се няколко дена преди празника). Курбан баклата е ястие, което замества агнешкото и рибата, когато се прави помен за починали при строг пост. За приготвянето зърната на чер боб се киснат във вода, за да се обелят, после се варят. Изцеждат се и се намачкват, прибавя се сол, чубрица, черен пипер. Насипва се в чинии и се прави кръстче с червен пипер. Содените питки са най-обичайната закуска в делнични дни.

        Характерно за селото е приготвянето на пещени ястия. В пещта се нареждат няколко тави, включително и десерта: яхния (повечко зелен лук, стар лук, запържва се лука и месото, прибавя се червен пипер и брашно към запръжката, налива се вода и се подправя с джоджен, магданоз, дафинов лист и черен пипер); дроб сърма (дробено: предварително се сваряват дреболиите от агнето – черва, шкембе, бял и черен дроб, нарязват се на дребно, прибавя се зелен лук, запържва се заедно, прибавя се булгур, размесен с чаша ориз, червен пипер, долива се вода, подправя се с магданоз, джоджен, черен пипер); агнешко печено (нарязва се на порции, осолява се, подправя се с червен и черен пипер, джоджен, магданоз, прибавя се малко олио и вода, полива се с половин чашка ракия, за да се неутрализира специфичния аромат на агнешкото); сливено (половин кг. сушени кюстендилски сливи, 2 чаени чаши булгур, 1 ч.ч. ориз, 1 ч.ч. захар, 1 л. вода, 1 гл. лук, малко олио). Характерно ястие за селото е тиква на пещ, посипана само със захар тиквата придобива деликатния вкус на карамелизиран и леко опушен десерт. Преди да се появи фолиото тавите в пещта са се завивали с намокрена груба хартия, посипана със сол.

        В менюто присъстват всички плодове и зеленчуци, умело приготвени от изкусни ръце: сърми от лапад; лападен зелник; боб в гърне; яхния от охлюви със зелен лук или с лапад и ориз; кюфтета от тиквички; пълнени чушки; малай (качамак); триеница (във вряща, подсолена вода се стриват трохи от овлажнено брашно, а после се прибавят в зелева чорба); ешмерия (сладка, бяла каша от пържено брашно и маджун).

        Пълненият заек е рецепта за истински естети в готвенето, той може да е див, но тогава престоява повече в марината от лук. Домашните зайци освен това са винаги на разположение и са предпочитани заради по-крехкото месо.

        Зимнината в буркани е в обичайния асортимент на всяка домакиня: селска туршия; парени капии; туршия от кисело зеле; туршия със сол и оцет. Най-старата рецепта е букет от всички зеленчуци дори малки дини, подредени в качка и залети със солена вода.

        Десертите също като другите ястия се приготвят от домашни продукти. Зимата се консумират сушени плодове, които за да се съхранят, се потапят във вода с мента. Млякото от овцете започва да захранва домакинствата още през март и продължава до юли, а през това време заедно с пролетното слънце сладкишите радват най- вече децата: бъркана торта; добуш торта (точена); козуначени кифлички; бухчичики (розички: 250 гр. свинска мас, 2 кафени чаши прясно мляко, 3 жълтъка и 1 яйце, мая колкото орех, брашно; за плънката: 150 гр. смлени орехи, пудра захар, 3 белтъка, ванилия); таркалчета (подобни с палачинките); зелени тиквички с мляко и ориз. Млеконадоят от козите е целогодишен, но не само млечни десерти разнообразяват богатата кухня в селото, например: маджун (сладко от метла или цвекло); рачел от тиква (тиквата се държи 12 часа в разтвор от гасена вар, за да стане по-твърда и после се вари на парчета в сироп); тиквеник; курабии с вино и свинска мас. Към сладкишите се слага лист от индрише.

        Безалкохолното „бурч“ или „пръца“ е характерно за селската трапеза. Прави се от сушени плодове, но не се вари като ушав, а ферментира със захар, мента и клонки от вишна.


        Шуменски край
        Шуменски край

        Други населени места

        Similar Routes