Шуменски край

Радко Димитриево

Село Радко Димитриево се намира на 14 км в южна посока от град Шумен. Селото разполага с железопътна спирка по линията Шумен – Комунари.

Виж на картата

Селото носи името на българския и руски висш офицер Радко Димитриев.
Радко Русков Димитриев е български офицер, който на два пъти преминава на руска служба. В Българската армия достига чин генерал , а в руската – генерал от инфантерията. Той е началник на Щаба на Българската армия от 1 януари 1904 до 28 март 1907 г. Под негово ръководство щабът изготвя един от ранните планове за война срещу Османската империя На 18 май 1905 г. е произведен в чин генерал-майор. От 1909 г. е началник на 3-та военно – инспекционна област в Русе.

За Радко Димитриево
Образование
Читалище
Религия
Обичаи и традиции
Стопанство

Trans Alps Adventure

Радко Димитриево

На картата

За Радко Димитриево

На 2 август 1912 година, по случай 25-годишнината от идването си в България, цар Фердинанд произвежда 6 души генерал-майори в чин генерал-лейтенант. Димитриев е един от тях. Това е първият случай в историята на Третото българско царство, когато званието генерал лейтенант е дадено на действащи офицери. До този момент то е давано само на офицери от запаса.

По време на Балканската война, ген. Радко Димитриев командва Трета българска армия, която завзема Лозенград. В началото на Междусъюзническата война (16 юни 1913 г.) генерал Димитриев командва Трета армия, предназначена за защита на София от сръбско нападение и действия по направление към Пирот. Преди още войските му да се включат в бойните действия, на 20 юни той е назначен за помощник-главнокомандващ (фактически главнокомандващ) на Действащата армия на мястото на уволнения от цар Фердинанд генерал Михаил Савов.

След Междусъюзническата война, Димитриев е изпратен като български пълномощен министър в Санкт Петербург. В края на юли 1914, под въздействието на руския външен министър Сергей Сазонов, лобира пред правителството на Радославов да включи България в назряващата война срещу Австро – Унгария на страната на Сърбия и Русия. В началото на Първата световна война се връща на служба в руската армия като генерал-лейтенант начело на 8-и армейски корпус в състава на 8-ма армия, действаща в Галиция. След успешни боеве срещу австро-унгарците през септември 1914 е повишен в чин генерал от пехотата и му е поверено командването на 3-та армия.
На 11 септември 1918 г. ген. Р. Димитриев е арестуван заедно със сина си от комунистите, които събират заложници, за да закрепят властта си в Северен Кавказ. Екзекутирани са повече от сто генерали и адмирали, живеещи в Кавказ. Между тях са ген. Радко Димитриев и ген. Рузский. Това се случва на 18 срещу 19 октомври 1918 г. край Пятигорск. Посмъртно е удостоен с най-високото звание в българската войска – генерал от инфантерията (от итал. „пехота”). Награден е и с много ордени за храброст.

Исторически сведения за селото

Съществува предание за старо селище в местността „Юртлука”, намиращо се между селата Ветрище и Радко Димитриево. То се е предавало през годините от поколенията, като името на селището остава неизвестно. В преданието се разказва, че чума поразила жителите на старото селище. Много хора заболели и починали. Селянинът Насър, който знаел за чумата, предвидливо изгорил къщата и покъщнината си и избягал далеч от заразеното място. Заселил се на една поляна сред гората, където се намира сега село Радко Димитриево. Последвали го и други от селището. Една част от хората се установили на височината в гръб на старото селище. На турски език „сърт” означава височина. Затова новозаселената махала те нарекли Сърт махле, сега Ветрище. Селото, в което слязла по-голямата част от хората, нарекли на името на водача им Насърлъ, по-късно Насърлий.
В преданието не се казва колко голямо е било селото, поразено от страшната болест, нито пък кога точно е спряло да съществува. Знае се, че старото село в местността Юртлука е съществувало дълго след като е основано селото Насърлий и че много скоро след преместването на жителите на старото селище, тук са дошли преселници- тракийци, българи от селата Драгоево, Хан Крум, Салманово, и др. Знае се, че селото е създадено в периода между 1543 г и 1573 г. със задължение да отглежда овце за нуждите на държавните кланици.Такива юрушки селища е имало доста. Населението – ислямизирани християни, с разнороден етнически състав и от различни места.
За юрушкия произход на жителите на селото Юрук Касъм говори самото му име. То означава „Юруците на Касъм”. Касъм е бил най-страшният от тези юруци. Юруците са обособена военна организация на териториален принцип. По – късно те се наричат оджаци.

Юруците се различавали от турците се само по своя произход, но и по начина си на живот, по различието на самите си имена, хранене и обичаи. С времето се претопили с турците и се уеднаквили с тях. Дълго време трите села съществували едновременно, като Насарлъ се водело отделно селище, а Сърт махле – като махала към Юрук Касъм. Населението на Юрук Касъм силно намаляло и от 1878 г. е напълно заличено и от регистрите на селищата в България. Така с Освобождението на България се заличило от картата и едно старо юрушко селище, носило името Юрук Касъм повече от 300 години.
На картата на България се появили и са останали две нови имена – Сърт махле (Ветрище) и Насърлий ( Радко Димитриево) .
В първите години от обособяване на с. Насърлий там са живеели преселените юруци. Запазени от тяхно време са названия на местности, чешми, кладенци и др., които носят имената, свързани с тях : Ихлимановата могила наречена на Ихлиман Осман; Карачавдаровата чешма, наречена „Кара чешма”, „Парсаловата чешма”, свързана с фамилията на първите заселници в селото Парсаолу и други.
След преселването на юруците са дошли българи от други селища- от Ивански, Драгоево, Хан Крум и др.
Първите заселници в селото са от фамилиите Парсаолу и Парсови, наричани още Парсаловите.
До 1934 г. Насърлий е наименованието на селото. Преименувано е с МЗ 3775/07.12.1934 на Радко Димитриево.
Поминък на населението – земеделие и животновъдство. Отглеждат се зърнени култури. След масовото влизане на ТКЗС се основават големи овцеферми, кравеферми и птицеферма. Днес в селото животновъдството почти е замряло.
Занаяти, организирани в отделни занаятчийски звена почти не е имало. Дърводелство и железария – слабо развити.
Основният състав на населението – български. В селото има здравен пункт, кметство, читалище. В читалищната сграда е и пощенският клон с телефон.

полезна информация

Радко Димитриево

Образование

Начално училище „Асен Златаров”

Училището в с. Радко Димитриево функционира в новата си сграда само 38 години – от построяването му през 1937 г. до 1975 г.

История

Преди изселването на турците от селото е имало училище към джамията в с. Насърлий. Това е в периода около 1900 г. През същата година, един буден българин – Стою Киров, дава част от двора си и една постройка с две стаи и салонче за училище на селото. В първите години идва учител от друго село. Около 1920 г. в селото е пристига учителят Петър Павлов от с. Дибич заедно със съпругата си Райна – също учител. Двамата започват своята педагогическа дейност в два слети класа. Обучават деца от различни етноси.

През 1937 г. е завършена новата сграда на училището в селото. Хубава и удобна постройка, с големи класни стаи, учителска стая, стая за учебни пособия и мази. Учители са : Райна Павлова, Ганка Димитрова, Н.Николов, Александър Сарандев и др. Тревогата за това, че няма прогимназия в селото и децата ходят до съседни села, си остава. Будни селяни и общественици в селото решават да открият прогимназиални паралелки в селото. Но се налага да се използва и старата постройка, тъй като новата сграда не може да побере паралелките от двете села – Радко Димитриево и Ветрище.

Старата постройка е ремонтирана и приема децата от селата – първата година първи и втори клас на прогимназията, на втората година – и трите класа. Директор на новото училище е Недко Недев , който прави и опитно поле към училището.

Броят на учениците постепенно намалява и това налага закриването на училището през 1975 г.

Детска лятна градина в с. Радко Димитриево е имало и преди 9.09.1944 г., а целодневна – десетки години след това. Учителки са били Бонка Христова, Мариана Станчева и Елена Николова – директор на детската градина около 20 години.

През 2000 г. детската градина е закрита поради липса на деца в селото. След две години се открива пак като филиал към детската градина на с. Дибич. През 2004 г се закрива окончателно.

Шуменски край

Радко Димитриево

Читалище

Народно читалище „Пробуда” е основано на 12.10.1927 г. от будни младежи, начело с учителя Петър Павлов. Уставът на читалището е приет на събрание на 1 април 1928 г. За читалищно настоятелство са избрани :

Съби Атанасов – председател;

Георги Митев – подпредседател;

Петър Павлов-секретар

Климент Митев – касиер;

и членове съветници – Харалан Георгиев, Тодор Каров и Неко Тодоров

Избира се и контролна комисия в състав :

Братой Колев – председател

Димитър Петров – секретар

И членове – Иван Генчев и Стойчо Георгиев;

С общи усилия и с участие на по-амбициозните хора в селото, новосформираното читалище се превръща в културен център. Започва активна просветна дейност сред местното население. Провеждали са се курсове по овощарство и лозарство, по готварство и шев, птицевъдство и др. На особен интерес се радва театралната самодейност. Десетки са поставените пиеси в селото и в съседните села Салманово и Мараш.

През 1955 г. на младежки фестивал в Шумен, театралният състав при читалището е награден с грамота и 800 лв.

През 1959 г. е открита новата сграда на читалището. Изменят се някои форми на работа, създават се самодейни групи за изворен фолклор, стари градски песни, художествено слово и изобразително изкуство, както и детска музикално-танцова формация.

Председатели на читалището в селото са били в по-дълъг период от време Руси Динев, Петър Алексиев, Иванка Калчева и в последните години Василка Георгиева.

Към читалището работи и библиотека , която обслужва население от около 260 жители. Разполага с около 6000 тома литература, 77 читатели. В услуга на читателите и населението в читалището има и интернет връзка. Към читалището функционират :

1.Група за Изворен фолклор -”Традиция” –автентичен и обработен фолклор

2.Група за стари градски песни – „Листопад”

3.Детска музикална формация „Рио-Дио”

Среща –събор на селото-провежда се в началото на септември и е по повод традиционните „Дни на моето родно село“.

От 2007 г. до днес, по идея на секретаря на читалището Кателина Алексиева, се организира и провежда среща на народните читалища, носещи името „Пробуда”. В тези срещи участват много самодейци с богата културна концертна програма.

Шуменски край

Радко Димитриево

Религия

По време на османското владичество, в с. Радко Димитриево не е имало църква. Българите в селото са ходели на църква в с. Мараш и с. Дибич.

Пръв титулярен свещеник в селото е бил Васил Георгиев, починал през 1885 г. Според регистъра на ражданията, той е бил свещеник още през турско. След него свещеник е Радуш Вълчев – местен човек. Свещенодействал е от 1886 до 1893 г., когато е починал. От 1893 г. до 1897 г. енорията е завеждана от Петър Костов – свещеник от село Мараш. През 1897 г. свещеник става учител от Осмар. По време на неговото свещенодействане е била съборена старата църква и е била приспособена новата – на мястото на стара голяма плевня, в двора на училището.

Новият храм, където се налага да бъде преместена църквата поради непосредствената си близост до училището, е обслужван от свещеник от Мараш. Дворът и малката постройка в него са дарение от Миньо Генчев. Там са пренесени няколко от старите икони и част от нарисуваните за църквата в село икони от Христо Савов, който заедно с тях подарява и камбана на църквата в храма в село Радко Димитриево.

Текст

Шуменски край

Радко Димитриево

Обичаи и традиции

Сватбарски обичай, наречен „Меденик”- обичай от Харманлийско, но уважаван и изпълняван в село Радко Димитриево. В деня на сватбата, пред събраните близки и роднини в къщата , булката трябва да покаже своите умения – способна ли е да изхранва бъдещото си семейство. Меси питка, с която трябва да нахрани не само едно семейство, а хората събрани в двора на къщата. Докато се пече питата, навън се играят и пеят момински и сватбарски песни. Идва моментът, в който трябва да се покаже сръчността и смелостта на момъка.Той трябва да демонстрира някои мъжки качества и готовността си да стане глава на семейство. На върха на едно дърво се закрепва риза, която момъкът трябва да се качи и вземе. Ризата е символ на чистотата и красотата на неговата избраница и се пази като скъп спомен в семейството.

Когато питката е готова, момата я изважда, намазва я с мед и я къса на парченца, давайки от нея на всички гости.

„Вечерник” – обичай, изпълняван на хорището вечер. Изморените и отрудени селяни са имали нужда от някакви развлечения, от общуване помежду си, от слушане на музика. Именно всички тези неща те правели на тези „вечерници”, провеждани на селското хорище. В неделните и други празнични дни, пременени в най-хубавите си дрехи, се срещат там ергени и моми, млади жени и мъже да се видят и да си поговорят, да танцуват на воля и чист въздух.

Другите обичаи и празници са свързани с традиционния християнски календар – Сирни заговезни, Богоявление, Бабинден, Коледа и т.н. За организирането им се грижи читалище „Пробуда” в селото, което е единственият културен център.

Шуменски край

Радко Димитриево

Стопанство

Кредитна кооперация „Напредък” в с. Р. Димитриево е основана на 5.11.1920 г. и започва да функционира от 01.01.1921 г. При учредяване на кооперацията членовете са 46. Председател на кооперацията – Петър Андонов; секретар – Петър Павлов; Осман Мехмедов и Мустафа Османов – членове на бюрото. Основната задача на кооперацията – кредитиране на своите членове; занимава се и с покупко- продажба на стоки, машини, селскостопански съоръжения, хранителни продукти, пласмент на селскостопански стоки и др. Формира своите средства чрез членски внос, дялов капитал, спестовни влогове, лихви срещу отпускани кредити и банков кредит.

На 18.06.1921 г. с протокол № 12, Общото събрание решава кооперацията да стане член на Общия съюз на българските земеделски кооперации – София.

До 09.09.1944 г. кооперацията се ръководи и контролира от Българската земеделска и кооперативна банка, Районният кооперативен съюз в гр. Шумен и Централния кооперативен съюз – София. Дейността на кооперацията се изразява в търговия на дребно, изкупуване на селскостопанска продукция, кредитиране на членове и приемане на влогове.

На 7.07.1945 г. е създадено ТКЗС в с. Радко Димитриево. На учредителното събрание е избран стопански съвет на ТКЗС с председател Шарбан Русев и четирима членове – Къню Недев, Кою Коев, Харалан Георгиев и Иван Данчев. Кооперативното стопанство стартира с 745 дка собствена земя, 145 дка Фондова и 60 дка стопански двор. Общо 950 декара от 7200 декара обработваема площ за цялото село. Като самостоятелно ТКЗС в селото съществува до 1958 г. Съгласно нормативни разпореждания преминава към Обединено трудово кооперативно стопанство с. Дибич. През 1992 г. в с. Радко Димитриево се образуват две отделни земеделски кооперации: земеделска кооперация „Ген. Радко Димитриев” и земеделска кооперация „Нов път”. Последната не стартира дейност и преминава към З.К. „Ген. Р. Димитриев”.

ХЦ „Инвест“ ООД – Фуражен завод и животновъдство, Свиневъдна компания ООД; Кариера за добив на пясък и баластра, промивана от река Камчия; Тухларна фабрика – Клон на „Керамат“ Каспичан; „Рая – комерс“ ООД – транжорна на месо и месни произведения; „Елкофал“ ООД – плодове и зеленчуци.

Шуменски край