Нова Бяла река
Начално училище
Началното училище „Хр. Смирненски” в с. Нова Бяла река вероятно е създадено около 1912 г., от когато е намерена книга за посещения и проверки, извършени от училищни инспектори.
Отначало училището се помещава в обществена постройка. През 1949 г. започва строеж на училищна сграда, като е изграден само долният етаж. През 1963 г. е завършена и надстройката и училището разполага с три класни стаи и една за учители. Материалната му база е бедна, а училищните пособия и помагала – недостатъчни. До 1959 г., поради малкия брой ученици, обучението се извършва в слети класове. През учебната 1959/60 г. се извършва сливане на турското училище с българското и обучението се води на български език по единната програма. По това време броят на учениците е 40. През учебната 1968/69 г. нараства на 69. През следващите години той спада поради изселване на част от населението в градовете.
Първоначално учениците са разпределени в три единични паралелки – от І-ви до ІІІ-ти клас, в една смяна. В училището работят един директор и двама учители. От 1989 г., с разкриването на полуинтернатна група, учителският състав се увеличава с един възпитател. През 1993 г. учебните паралелки се увеличават с още една и се обособява IV-ти клас. Само за учебната 1994/95 г. обучението се провежда в слети класове.
Дългогодишни преподаватели в училището са: Стоян Ст. Мъдров, Пенка Василева Мъдрова, Сание Исмаилова, Йорданка Михайлова и др.
До 1989 г. директор на училището е Румяна Христова. След това за кратко време се изреждат Живко Желев – от 1989 г. до 1991 г., Господин Иванов – от 1991 г. до 1994 г., Радка Петрова – след 1994 г.
Извънкласните дейности на учениците за периода преди 1989 г. са свързани с участие в трудови бригади, дни за хигиенизиране и озеленяване на училището, организиране на екскурзии и др. Към училището има сформиран хор и кръжок „Сръчни ръце”. Училищната библиотека разполага с над 500 тома книги.
Всяка година се чества патронният празник на учебното заведение, на който се провеждат спортни състезания, конкурс за най-добра рисунка и др. За новогодишните празници се правят карнавали, посрещане на Дядо Коледа, поднасят се новогодишни поздравления от ученици със саморъчно направени сурвакници. От 1 юли 2008 г. началното училище в с. Нова Бяла река се закрива. Причината е в малкия брой ученици.
Училищното настоятелство в с. Нова Бяла река се предполага, че е създадено през 1911 г., но запазените исторически материали за него са от 1913 г. Председател на настоятелството по това време е Т. Димитров, членове – Георгиев и Петров, главен учител – Цвятков. Настоятелството определя кога учениците да бъдат освобождавани от учебни занятия, за да помагат при прибирането на реколтата. Назначава и уволнява учители и помощен персонал. Разрешава финансови въпроси, занимава се с материалната база на училището. Правата и задълженията му са неограничени и дейността му се ръководи и контролира от Окръжната училищна инспекция в гр. Шумен.
ЧАСТНО ТУРСКО УЧИЛИЩЕ
Информацията за частните турски училища в Преславска околия е много оскъдна. Обикновено те са имали по четири отделения, в които са се обучавали само турчета. Училищните помещения най-често са се намирали в джамиите. Материалната база е била много бедна. Липсвал е училищен двор, библиотека за учителите и учениците, учебни помагала. Обучението се е водило на турски и български език с български и турски учители. Училищата са се издържали от наеми на училищни ниви, от училищни такси, глоби и частни дарения. Такова частно турско училище е съществувало и в с. Нова Бяла река. Информация за него се открива в запазената инвентарна книга и книга на подлежащите за обучение за периода 1935 – 1944 г.
Турско училищно настоятелство
Поддържало е и се е грижило за турското училище. Запазена е неговата протоколна книга, от която се вижда, че е съществувало през 1926 г. Негов председател е бил Хюсеин Х. Якубов. Настоятелството е уреждало всички финансови въпроси на училището – заплати на учителите, закупуване на покъщнина, учебни помагала и др.
Читалище
Народно читалище „Просвета – 1930” – с. Нова Бяла река е основано през 1930 г.от учителя Тодор Христов, който е и негов първи председател. Читалището се ръководи от Управителен съвет, който се избира за две години на общо събрание. В неговия състав влизат председател и секретар. Първоначално цялото ръководство на читалището работи на обществени начала. От 1997 г. има отпусната половин бройка за щатен секретар. В настоящия момент председател на читалището е Рамадан Джемалов, а секретар – Рукие Дурлева.
До 1995 г. читалището се помещава в малка стая на кметството. В същата са поместени и стелажите на читалищната библиотека. За провеждане на читалищните мероприятия се ползва салонът на училището. Понастоящем читалището разполага със сграда от две зали и два кабинета.
През 1986 г. към него е създадена група за художествено слово, която участва в рецитали за отбелязване на бележити дати и годишнини.
Сформирани са и групи за автентичен фолклор: мъжка група с ръководител Ал. Дурлев и група на девойките с ръководител М. Далов. От основаването си до сега мъжката група участва във всички издания на регионални и национални събори като Копривщица, Рожен, Пирин пее. Многократно се изявява на сцената на шуменския театър „Васил Друмев” и на други читалищни сцени на територията на общината и областта. Има участия и извън пределите на страната в Чехословакия, Франция, Русия. През периода 1944 – 1981 г. двете групи печелят първите места на общинските прегледи в гр. Върбица и на окръжните в гр. Шумен. През 1986 г. стават носители на златни медали от Националния събор на българското народно творчество в гр. Копривщица. На общобългарския събор в Рожен през 2000 г. мъжката вокална група с ръководител Искрен Дурлев завоюва златен медал.
През юни 2006 г. НЧ „Просвета – 1930” участва в Първия регионален преглед на певчески колективи и индивидуални изпълнители на помашки фолклор „Дриново 2006”, под патронажа на община Попово. Детско-юношеската група за автентичен фолклор „Гласче” е класирана на второ място, а Ахмед Дурлев, на 14 год., получава диплом за отлично представяне и предметна награда.
През август 2006 г. детската група за автентичен фолклор печели трето място на Националния фолклорен събор „И си носим песента” в с. Горно Новково, община Омуртаг. А през 2010 г. групата на момичетата е наградена с грамота за участие и класирана на второ място.
Важно място в читалищната дейност заема библиотечното дело. От месец юни 1983 г. библиотеката е включена в централно снабдяване с книги от гр. Преслав. Библиотечният фонд в края на 2013 г. е над 2800 тома книги.
НЧ „Просвета – 1930” е одобрено в подбора за целеви библиотеки за 2009 г. по програма „Българските библиотеки – място за достъп до информация и комуникация за всеки”. Извършват се ремонтни дейности и се обзавежда интернет зала.
През 2011 г. читалището печели проект „Глобални библиотеки” за оборудване с 3 компютъра, мултифункционално печатно устройство, мултимедия и екран. Компютрите имат достъп до интернет. Провеждат се и обучения на деца и възрастни за работа с компютърната техника. През същата година, благодарение на спечелен проект, се закупува озвучителна техника за нуждите на читалищната дейност.
По инициатива на Управителния съвет на читалището и обществените организации в селото до 1990 г. всяка година на 10 септември се провежда „Земляческа среща” с бивши жители на с. Нова Бяла река. След близо 16 годишно прекъсване, тази традиция се възстановява през 2006 г. на 1 май.
По случай 50-годишнината си читалището е наградено с орден „Кирил и Методий” II степен, а негови активни членове – със златни и бронзови медали.
Кухнята на хората от с. Нова Бяла река е традиционна. Както за всеки българин най-важен е хлябът. В миналото всяко семейство само си произвежда хляб в домашни условия. Освен това се приготвят мекици, гюзлеми, катми, карталаци (тестени изделия, приготвени на сач и залети с прясно мляко), симид (бели продълговати хлебчета), козунаци. От царевично брашно се вари качамак, най-често през зимния период. Баница се приготвя само на празници и при посрещане на скъпи гости. Тя се замесва от чисто бяло брашно. Разточват се няколко тънки кори с точилка върху паралията. Пълнежът може да бъде сирене, извара, булгур, тиква, лапад и др. Подобен на баница е „намесникът”, който се приготвя с много мазнина, джумерки, саздърма и др.
За храна се употребяват фасул, картофи, леща, булгур. В селските „бахчи” се сеят и използват най-различни плодове и зеленчуци. Приготвят се ястия от киселец, коприва, лапад, кръстачка. Зимен специалитет е капамата – ястие от месо, много лук, няколко цели глави чесън, чаша домашно вино, мазнина и дафинов лист.
В миналото месо се консумира преди всичко на празници. Овнешко – на Димитровден, на събора на селото – Архангеловден, за курбан. Свинско и козе – прясно и за консервиране.
Използват се мляко и млечни продукти. От първите няколко доила на току-що оттелила се крава или биволица се сварява мляко – т. нар. коластра. Тази храна се смята за лукс и се дава на деца и болни. Когато млякото е повече, се приготвя масло и извара. Най-много се консумира сирене. То се прави в т. нар. тулуми (мехове).
Баница
Продукти: 4 яйца, 1 чаена лъжица мая, 1 чаена чаша прясно мляко, 2 чаени чаши олио, сол, сирене и брашно.
Маята се размива в млякото, добавят се яйцата, солта едната чаша олио и брашно, колкото поеме. Замесва се тесто, което се разделя на 4 топки и се оставя да втаса. От всяка топка се разточват тънки кори, поръсват се със сирене и олио и се навиват. Нареждат се на охлюв в намаслена тава и се пече.
От 1 май 2006 г. в с. Нова Бяла река се възстановява някогашният традиционен събор на селото. Преселници от Родопите, живеещи в Североизточна България, се събират на празнично фолклорно надпяване и надиграване. На импровизирана сцена в центъра на селото се изявяват професионални музиканти, самодейци от други селища, както и местната моминска група за изворен фолклор. За материалното обезпечаване на събора помагат даренията на общинската администрация, читалище „Просвета – 1930”, местни фирми и частни дарители.
Ак чешмя
източно на 15 км, под под гробищата до река „Кубарня“. Чешма с ялаци за водопой на добитъка, със студена вода, от която падат пиявиците.
Манастира – едно голямо конусовидно възвишение до Хасарлъка. Вечер „улулицата“ се обажда от високото и подсеща за вечността на Балкана. На върха, на равното, преди много години е имало манастир и вероятно там са намерили усамотение и християнска проповед княз Борисовите духовници, а последователите им, избавление от турския ятяган.
