Кюлевча

През 1924 и 1959 г., при строеж на шосето в центъра на селото, работниците попадат на гробове изградени от няколко каменни плочи. По-късно, през пролетта на 1964 г., при изравняване на площадката пред новопостроената читалищна сграда, разположена в центъра на селото, отново попадат на няколко каменни гробници.  Откритият некропол обхваща не само югоизточната част на площада пред читалищната сграда, но е продължавал на повече от 50 метра на изток и се е простирал на север. Въз основа на археологическите находки, некрополът се отличава  с  тракийската култура, проявена в погребалната практика и може да  се датира от втората половина на V до края на VI век пр. н. е. През 1971 – 1974 година в местността „Сърeолу”, западно от село Кюлевча е открит голям прабългарски некропол от 98 гроба.  От намерените битови предмети и  монети, некрополът се датира от началото на VIII век.

Всички тези археологически проучвания показват, че през Античността и Средновековието около и на мястото на сегашното село Кюлевча е съществувало тракийско, а по-късно старо българско селище. Местно предание запазено до наши дни разказва за местността Гръцка сеч, която е на  около 3 км от село Кюлевча, граничеща с долища и блатиста местност. От направените археологически проучвания, открития при Кюлевча прабългарски езически некропол и гроб на 25 млади мъже загинали край селото, доказва, че в тази местност е имало битка през 811 г. начело с хан Крум и византийските войски, начело с императора Никифор Първи Геник, където бил убит и самият император.

Руско-турската война от 1828-1829 г. поставя този район в центъра на историческите събития. Местното население става свидетел на многобройни маневри и сражения на руските и турските войски, когато на 30 май 1829 г. става сражението при селото между войските на ген. Иван Дибич Забалкански и Рашид Мехмед паша. Тази битка е една от решителните в хода на войната и е известна като Кюлевчанска битка. Преди нея населението получава нареждане да се изсели в най-близкия град – Шумен. Когато хората се завръщат в Кюлевча, те я намират цялата изпепелена. Някои от тях започват отново да градят своите домове, а други завинаги напускат родното място.

След войната, в Бесарабия се изселват около 110 семейства, където основават колония със същото име – Кулевча. По-късно селото е преименувано и носи името Колесное, Одеска област, Украйна, но през 1996 г. то е възстановено на Кулевча.  Други семейства от селото по пътя за Бесарабия остават да живеят в кошарите, които притежавали край село Овчарово, Шуменско. По-късно селото нарекли Чобанкьой – село Овчарово,  което име носи и до днес. След години, някои от семействата се завръщат в Кюлевча и започват отново да градят домовете си.

Още на влизане в селото, в малка паркова местност, е направен Паметник на руската бойна слава. Издигнат е в чест на битката, която се е разразила край Кюлевча по време на Руско-турската война през 1828 – 1829 г., когато войските на генерал Дибич разбиват турската армия.

Жаждата от просвета, културни мероприятия и увеличаващия се състав на членовете на читалището, налага нуждата от собствена сграда. Затова през 1938 г. е изготвен проект за строеж на читалищна сграда, но с настъпването на 9 септември 1944 г. се осъществяват много промени и той не се осъществява.

Вторият устав на читалището е утвърден на 11 октомври 1943 г. Той сменя печата, името и целите  на читалището. От „Младежка дружба”, името на читалището става „Каменен стълб”.

През годините дейността на читалището се разширява и нуждата от собствена сграда продължава да расте. През 1959 година от населението на село Кюлевча започва да се събират средства за строеж на читалищна сграда. Със събраните пари през 1964 г. започва строежът на сградата, който продължава две години и през 1966 г. е открита новата читалищна сграда.

В читалището е открита  Етнографска изложба, посветена на 1300 години България. Изложбата показва български етнографски ценности, съхранени в хилядолетната история на българския народ.

Местните жители и днес сочат мястото на старата църква изгоряла през 1829 г. – при Матакевата чешма. В летописната книга от 1929 г. е записано, че на мястото на старата църква били „изровени венци, които се употребяват при венчаване…” Най-ранното сведение за свещеник в селото е от 1573 г.

По време на Кримската война (1853 – 1856 г.), християнското население в Кюлевча започва да води борба за построяване на нова църква. Въпреки протестите на местните мюсюлмани, влиятелни родолюбиви селяни успели да се снабдят със султанско разрешение за строеж на църква. Изграждането на новия православен храм било извършено със средства на църковно-училищното настоятелство, с дарения и труд на християните.

През 1857 г. в селото е отворено редовно училище. До 1873 г., когато в църковния двор е открита и северната част от  първата училищна сграда, за училищно помещение са служили частни къщи. По-късно, през 1890 г. е построена и южната част на училището. 

През първите години на ХХ в. наред с редовното училище съществува и вечерно, занятията на което се провеждат в помещение на читалището. 

Поради нарастващия брой на децата в селото през 1919 – 1920 г. възниква необходимостта от по-голяма училищна сграда. Втората училищна сграда е построена през 1922 – 1924 година извън църковния двор, където се намира и в момента. С всяка изминала година учебно-възпитателния процес се усъвършенства. През 1930 г. в Кюлевча се провежда районна педагогическа конференция, на която присъстват учители от цялата община.

Всяка година през есента се провежда традиционния Празник на плодородието „Кюлевчиада“, който включва кулинарна изложба с конкурсен характер, на която биват представени ястия приготвени по съхранени стари местни рецепти и богата музикално-танцова програма с участието на самодейни фолклорни състави.

В село Кюлевча се отбелязват и фолклорните празници – Богоявление, Трифон Зарезан, Тодоровден, Лазаровден, Великден, Гергьовден, Еньовден и Коледа, като в някои от тях преобладава християнската обредност, а в други се налагат традиционните езически елементи, съхранени и пренесени през вековете от местното население