Върбица

Върбишкото градище се явява пътен възел и изходен пункт за някои проходи – Котленски, Медвенски, Садовски, Върбишки и Белореченския проход. В днешно време терена се обработва, няма видими остатъци от съществуването на град, но на места са останали дълги ивици натрупани камъни, обрасли с храсти.

Югозападно от град Върбица, над река Герила, в местността „Гайдар камък”, на около три километра се намира античната и средновековна крепост  „Фабрициус”, известна още с имената Орлица, Бялград, Урвицион и Урвич. Изградена била на скална тераса със стръмни склонове от всички страни. Първоначално твърдината е построена за контрол и охрана на пътя през Върбишкия проход.

В далечното минало десния бряг на река Герила, до вливането ѝ в река Камчия е населяван от славянското племе „Севери”, известно под името Цика или Чика.  Археологът Карел Шкорпил изказва предположение, че съществуващия град е бил столица на племето. Смята се, че намерените останки от наличието на населено място са следи от т. н. Герилград, селище, което бива разрушено и опожарено през XIV век от османските войски. Някои от оцелелите, предимно овчари по препитание, се заселват в околност край реката,  обрасла с върби. Така възниква село Върбица. С това име селото се споменава в османотурски документи от 1573 г.

Във Върбица се намира и Сараят на Гераите – паметник на културата,  разположен на левия бряг на река Герила. Сараят е строен средата на XIX в. и представлява внушителна двуетажна сграда от типа на дървената камчийска къща, затворен от високи каменни стени от суха зидария със сантрачи. След Освобождението вторият етаж на сарая остава недовършен. Това е третият по ред издигнат сарай. Преди него е имало два, които са опожарени. Първият по заповед на великия везир, а вторият от хайдути. Изследователи на град  Върбица, твърдят, че гераите са династия от кримски ханове, от рода на Чингиз хан (1155-1227). Заселват се в Герлово в края на XVII век. Едни от първите султани са  Чингиз Герай и Мехмед Герай. Последният султан от рода на Гераите е Лютфи Герай, който заедно със семейството си през 1972 година се изселва в Турция. Днес сараят на Гераите е разрушен.

Както в цялата страна, така и в Герловския район, през 60-те и 70-те години на XIX век идеите за национална революция за освобождение намират почва и сред върбишкото население. След избухване на Априлското въстание в района около Върбица се появяват въстаници, което кара турските власти да вземат мерки. Така патриоти от Върбишкия революционен комитет напускат селото. Между тях е Петър Златев Груев, който заминава за Нови пазар и става учител в местното училище.

Първоначално се помещава в църквата „Св. Троица”, към която имало  килия, превърната в класна стая. Изучавали се предимно църковните книги и църковно пеене. Първите учители са свещеници, които обучавали момчета, подготвяни за църковни служители.

През 40-те години на XIX век църквата и килията към нея били съборени. Второто училище във Върбица е построено през 1850 г. Първоначално е посещавано от стотина  ученици. През 1871 г., от поместена статия в Цариградски вестник става ясно, че във Върбишкото училище се обучават около 150 момчета и 50 момичета.

През втората половина на XIX век, с увеличаване на развитието на търговията и занаятчийството, както в цяла България, така и във Върбица се оформя търговска буржоазия. С това стремежът към по-високо образование се засилва и броят на учениците нараства. Необходимостта от строителство на ново училище, отговарящо на тогавашните изисквания се засилва.

С набраните средства от дарения за нова училищна сграда, върбичани поканили за майстори уста Генчо Кънев и уста Миньо Иванов – ученици на известния майстор строител Кольо Фичето, участвали в строителството на Габровската гимназия през 1835 г.

Новото училище бива открито на първия учебен ден през учебната 1873/74 г., което се състояло от 4 класни стаи, един салон и отделение за читалище. С въвеждане на светското образование учителите – свещеници са заменени с учители, които имали необходимата учителска подготовка.

В началото на XIX век у върбичани се ражда идеята за построяване на нова църква. С помощта на  своя съгражданин Васил Влаев (Турко Василаки) – високо поставена личност в двора на султан Махмуд II, било подписано специално разрешително за построяване на нова. Храмът трябвало да бъде изграден с едно стъпало по-ниско от джамията, за да не бъде по-висок или равен с нея. Това било изрично упоменато в подписания султански указ. Местният владетел Герай, потомък на заселения в селото през XVII век татарски султан, заповядал по негово благоволение да се изгради висока, голяма черква с дебели стени.

Днес църквата „Св. Димитър Солунски” е част и център от възрожденския комплекс във Върбица, построена през 1842–43 година. Това е една от малкото църкви строени през епохата на робството с такива внушителни размери.

Православният храм е издигнат на дванадесет колони, а над входа е иконата на Свети Димитър. Иконостаса, тавана и дървените колони са резбовани от български майстори резбари, изобразявайки  различни библейски сцени и образи. Камбанарията е строена по-късно от майстор Ганю Вардунлията, а камбаната подарена от киевския митрополит чрез учителя Петър Груев.

Събраните средства от членски внос, театрална дейност, лазаруване и коледуване се използвали за закупуването предимно на книги за библиотеката и абонамент на вестници, които често пъти били четени и разисквани колективно.

Жаждата от просвета, културни мероприятия и увеличаващия се състав на членовете на читалището, налага нуждата от собствена сграда. Читалищното ръководство започва подготовка за набиране на средства във фонд „Ново читалище”. Изготвен е проект за строеж на читалищна сграда и са събрани необходимите средства,  но около събитията настъпили след 9 септември 1944 г. се осъществяват много промени и това забавя  строежа на новата сграда, която бива завършена едва през 1961 г.

През годините самодейците от Народно читалище „Пробуда-1871” участват в много събори, фестивали и прегледи на художествената самодейност. Празнуват се всички фолклорни обредни празници – Ивановден, Бабинден, Трифон Зарезан, Гергьовден и др.

По поречието на река Камчия има условия за добив на инертни материали – пясък, баластра. Бреговете на язовир “Тича” представляват голям интерес с условия за почивка, съчетана с чист планински въздух, спортен туризъм, риболов и др. Условията в община Върбица предразполагат и за развитието на планинско животновъдство.

В първите години след Освобождението Върбица се оформя като естествен център на селищата от района на Герлово, както в икономическо, така и в социално-политическо и културно отношение.

Част от земите на изселилото се турско население попадат в ръцете на заможни българи и върбишкия султан. През този период като основен данък, който плаща населението към държавата е т.н. данък „Десятък”. Събраните по него храни се съхранявали в дома на Мехмедали Герай и в домовете на някои заможни върбичани.