Шуменски край

Средня

Старото име на селото е Ортакьой. Знае се, че селото на това си място не датира от много старо време.

Средня е село в Североизточна България. Намира се на 15 км западно от град Шумен. Разположено в дълбок боаз на южната страна на северозападно разстояние от Шуменското плато. От север селото е запазено от покрити с борова гора възвишения, а на юг се разкрива живописна панорама до Стара планина.

За Средня
Читалище
Образование
Стопанство
Бит и обичаи

Trans Alps Adventure

Средня

На картата

За Средня

Старото име на селото е Ортакьой. Знае се, че селото на това си място не датира от много старо време. Старо селище с неустановена датировка е съществувало в местността „Арагар”, която се намира на изток по пътя от Средня за с. Лозево. От откритите гробища, пръстени, водопроводни тръби и др. може да се каже, че на това място е имало селище. За това свидетелства и пещерната църква, врязана в наречената от К.Шкорпил „Ортакьойска канара”. Църквата получила местното название „Цръквато”; тя се състои от две съединени една с друга, изсечени в скалата помещения, осветени от кръгъл отвор и симетрично разположени от двете му страни два процепа. Фактът, че църквата е изсечена високо в скалата и е трудно достъпна, показва, че тя е служела и за укритие на живеещото тук българско население.

Друго изчезнало във времето селище, е имало в местността ”Енджикьой, която се намира на около 4 км югозападно от сегашното село Средня. Според някои изследователи, името на селото е Йенидже – кьой, т.е. Новичко село. Според преданието, още през 18в. р. Пакуша е заляла селото. Оцелелите жители били принудени да се заселят на височините по на север и да поставят началото на селата Черенча и Средня.

Местността, където се заселва част от населението на Йенидже-Кьой, се е наричала Дервент. Както височините около селото, така и на юг от него са растели гъсти и непроходими гори – по склоновете на Балкана между гъсталаците се е извивал пътя до Ески Джумая (Търговище). Непроходимите гори са благоприятствали укриването на разбойници и затова турските власти поставят стража да охранява пътя. Тъй като войнишкият кантон се е намирал на средата на пътя между Шумен и Търговище, бил наречен Орта беклеме – Среден кантон. Оттук и създаденото село около поста получава името Орта кьой – Средно село.

Редица изследвания показват, че наред с турците в селото са живели и много българи. За това свидетелстват стари названия на местности като Георгин баир, Могилата, Изтока, и др. При първото преброяване на населението през 1880 г., в статистическия сборник селото е записано като Средне, а не с турското си название, което дава основание да се счита, че от по-рано селото е и известно и с българското си название. До 1946г. е Средне, осъвременено без административен акт.

Първият българин, заселил се в селото след Освобождението е Недьо Геров Дабчев. След него идва Сава Матев, а по-късно и двамата се изселват в гр.Шумен. След тях се заселва Петър Стойчев Панайотов, който купува около 200 дка земя.

През периода от 1900 до 1910 г. в селото се заселват много българи от Кюстендилско и Трънско. Независимо от многократните изселвания на турците в Турция, броят на населението за периода 1880 до 1946 г. се увеличава повече от два пъти.

Жители на населеното място към 2020 г. – 510

През 2009 г. служители на парк „Шуменско плато” случайно разкриват една загадка, над която учените работят години наред – а именно : откъде са каменните блокове, с които са построени дворците във Велики Преслав. Те откриват варовикова кариера в непосредствена близост до с. Средня. Първоначално смятат откритието си за скален манастир. Но археолозите разбират, че това всъщност е стара каменна кариера. Специалистите откриват, че структурата на камъка, открит в кариерата е съвсем същата като на като стените на двореца и крепостните стени във Велики Преслав. Вижда се, че от стените са дялани блокове. Повечето от тях са със страни 80х40х30 см – точният размер на блоковете в столицата на цар Симеон Велики.

В кариерата са открити старобългарски и стари рунически знаци, характерни за периода разцъфнали кръстове (те изобразяват кръстния знак, стилизиран с флорални мотиви, бел.ред.), както и на няколко места владетелския знак ипсилон.

Смята се, че кариерата не е единствената в района на с. Средня и има поне още няколко. Оттам е възможно да са добивани камъните за крепостта в Плиска.

полезна информация

Средня

Читалище

Читалище „Извор- 1922” с. Средня се открива на 18 ноември 1922 г. Негови учредители са 37 членове и по-будни българи като началния учител Анастас Карааврамов от с. Панайот Волово. Читалището получава името „Извор”. Няколко години то се помещава в същата частна сграда, където се намира и началното училище и през отделните периоди от време се намира в различни къщи до построяването на началното училище. След построяване на прогимназията пред 1933 г., читалището е настанено в мазата на същата сграда. През 1936 г. читалищната управа купува от Мехмед Паша дворно място с къща, която е преустроена за читалище.

В периода от основаването му до 1944 г., негови председатели са Анастас Карааврамов, Владимир Першанов, Владимир Петрунов, Стойно Стоев, Борис Христов и др. Важна роля за развитието на читалищната културно-просветна дейност и особено на театралната самодейност, имат учителите Анастас Карааврамов, Димитър Минков, Недялко Ботев, Васил Василев и др. Организираният театрален колектив, ръководен от учители и амбициозни младежи, ежегодно подготвят пиеси. Играни са театралните постановки : „Бай Ганьо”, „Гергана””Балканджи Йово” и др. Активни участници в театралната самодейност са Крум Русимов, Христо Барчев,Никола Иванов, Станьо Георгиев, Васил Рангелов и др.

Материално състояние – двуетажна, масивна сграда с голям и малък салон 1700 кв.м. , библиотека с читалня, 2 стационарни компютъра

Председател : Мустафа Алиосман Садък

Секретар : Айтен Исмаил Юсуф

Към днешна дата се организират и провеждат празниците, свързани с християнския и културния календар. Отбелязват се Бабинден, Трифон зарезан, 8 март – Денят на жената, Денят на Независимостта и др.

На 6 май всяка година се провежда традиционен селски събор.

Шуменски край

Средня

Образование

Първото начално училище се открива през 1906 г. в къщата на Христо Ангелов. Начален учител е Христо Димчев. Дълго време началното училище се помещава в частни къщи. Едва през 1926 г. е построено училище с две класни стаи и канцелария. До 1925 г. прогимназиалното си образование децата получават в с. Новосел.

През 1925 г. в селото се открива прогимназиално училище в къщата на дядо Митре, а по-късно в къщата на учителя Димитър Иванов Минков. По време на наводнението през 1932г., къщата е унищожена и през 1933 г. училищното настоятелство, подпомогнато от държавата и населението на селото, построява в двора на началното училище прогимназия с 3 класни стаи и канцеларии. В нея се обучават децата от Средня, Новосел, Черенча и Градище. Първият директор на това училище е Димитър Минков.

Независимо от сравнително добрите условия за образование, децата трудно завършват училище. Поради голямата бедност на родителите, много от децата остават вън от училище.

Такова е положението и в частните турски училища. Установено е, че след Освобождението при горната джамия, която не съществува днес, е имало турско училище в което децата се учат да четат без да пишат. През 1920/1921 г. със събрани средства и материали от населението се построява училище до долната джамия. Условията за образование в това училище са мизерни. Вместо подготвени учители, в турските училища преподават полуграмотни ходжи, които учат децата само на Корана.

Днес училище в селото няма.

ЦДГ „Щастливо детство”

Началото на предучилищното възпитание в с. Средня започва от 40 – те години на миналия век. С построяването на началното училище в селото към него функционира и забавачка за малките деца, която търпи различни форми на изменение през годините – летни и полудневни групи. През 1974 г. отваря врати ЦДГ „Щастливо детство” под ръководството на първия директор Мария Кънчева. През годините тази длъжност е заемана от Пепа Стоева, Дарина Табакова, Назент Сали, Марияна Тотева. С решение №411 от 17.07. 2001 г. на заседание на общинския съвет, детската градина в с. Средня е преобразувана от целодневна в седмична, с една смесена възрастова група. През 2016 г детската градина е закрита поради драстично намалелия брой деца.

Шуменски край

Средня

Стопанство

Земеделието и животновъдството си остават главният поминък на населението от с. Средня. Теренът на землището е еднакво подходящ и за земеделие, и за скотовъдство. На юг от селото на около 4 км, минава река Пакуша, около която се намират зеленчуковите градини. На север от селото е местността Балкана, покрита с гори, плодородни ниви, бистри извори, повечето от които съградени чешми. Тези условия способстват особено за развитието на животновъдството.

Тъй като селото е разположено сравнително близко до градовете Шумен и Търговище, занаятчийството в селото е слабо развито.

Селската потребителна кооперация е образувана на 01. ян.1943 г. с 136 членове. Пръв председател на кооперацията е Стойно Стоев, а касиер – секретар Борис Иванов Дончев.

Дейци и учени от горското стопанство на България

Инж. Васил Йорданов Василев

Роден на 17. 08. 1930 г. в село Средня, Шуменска област.Завършва средно образование в Шумен, а висше във ВЛТИ – София, специалност „ Горско стопанство”, през 1955 г.

След дипломирането си започва работа в ГС – Върбица, като референт, а по-късно е назначен като началник на горско-технически участък.

От 1964 г. е зам.-директор на стопанството, а през 1967 г. става негов директор.

Под негово ръководство са залесени 101,5 хил. дка нови гори и са отгледани 150 хил. дка млади насаждения.

През 1970 г. въвежда механизирано извозване на дървесината с трактори „Универсал”. Закупени са и трактори „С-100” и „ДТ” за механизирана направа на горски пътища.

Проектира и въвежда въжени линии „Висен” на труднодостъпни басейни.

Построен е дърводелски цех, оборудван с машини за преработка на дървесина, ремонтна работилница и складови помещения към нея, първият цех за опаковане на билки на територията на община Върбица, овцеферма за 1000 животни в местността Нова гора край с. Нова бяла река.

Изградена е почивна станция в курортен комплекс „Минерална вода”. Подобрени са условията на труд в стопанството, на работниците е осигурена храна и транспорт.

Пенсионира се в края на 1990 г.

Шуменски край

Средня

Бит и обичаи

Населението на село Средня, идващо от Кюстендилско и Трънско, донася своята носия, особеностите на изграждането и уредбата на жилището, редица специфични черти на бита и обичайните характерни неща за техния роден край. В бита и културата им тук настъпват редица промени, както под влияние на населението на околните села, така и в посока градската мода. Най – старата носия в селото е шопската, характерна за Кюстендилския край, тъй като много голяма част от населението е оттам. Наред с нея, макар и по-рядко, се среща и носията от Трънско.

Народните обичаи, песните и игрите са израз на дълбоката потребност у хората за духовен живот, за радост, красота и взаимно общуване. Тук, в едно селище, си дават среща обичаите от двата края Кюстендилския и Трънския, взаимно се допълват и обогатяват.

Шуменски край