Смядово
Открита е през 2000 г. на около километър в североизточна посока от Смядово и е датирана към ІV в. пр. Хр. Гробницата е двукамерна, изградена е от добре обработени варовикови квадри, като отвън има кожух от плочести камъни на кална спойка. Покрита е с двукатов плочест свод. Фасадата й е добре оформена с две полуколони и два капитела, повлияни от йонийската архитектурна традиция. Върху каменна греда на фасадата е изписан двуреден надпис на гръцки език: „Гонимаседзе – жена на Севт”, като засега това е първият надпис, открит върху тракийска гробница, без да се има предвид надписът от надгробната могила край с. Кьолмен, Преславско, който все още не е разчетен.
Възможно е гробницата да е била построена за известния пълководец на гетския владетел Дромихет – Севт, а надписът да съобщава по чие поръчение е издигнато съоръжението. Краткостта на надписа налага обаче и втора хипотеза – че гробницата е построена за жената на Севт. Гробницата е експонирана в Регионален исторически музей – Шумен.
Назлъмова или Дядо Златева селищна могила. Намира се в местността Голям Юрдан, на около 2,5 км от Смядово. Висока е 7 м и представя културни пластове от седем селища, съществували последователно в района на днешно Смядово. В проучените четири праисторически жилищни хоризонта са разкрити правоъгълни, в повечето случаи почти квадратни жилищни основи от втората половина на V в. пр. н. е.
От същия период са и намерените кремъчни оръдия на труда и оръжия (стъргалки, ножове, върхове за стрели и копия, зъбци за сърпове, брадви, мотики и др.); каменни оръдия (брадви, чукове, длета и др.); оръдия от рог и кост (сохи, копачки, мотики, шила, длета, върхове за стрели и копия, оръдия за украсяване на керамиката и др.); медни оръдия (шила, клинове, длета); глинени съдове с голямо разнообразие на формите и украсите; накити, сред които златни обеци, костени игли, огърлица от глинени мъниста, части от гривни от черупки от средиземноморската мида Спондилус и др.; пластики и култови предмети.
Намерени са и глинени тракийски съдове, датирани към V-IV в. пр. н. е., както и две монети от елинистическия период от III-I в. пр. н. е.
В настоящия си вид църквата е построена през 1869 г., за което жителите на Смядово получават разрешение със султански ферман от 21 май 1868 г. Градежът й е дело на двама майстори – някой си Джурата и Уста Петко, а шуменският зограф Васил Беделев изографисал иконите. Църквата е построена на мястото на срутилата се стара църква на селището, за която се предполага, че е от 1800 г. Известно е, че в стария храм през 1867 г. за свещеник е ръкоположен поп Еню (даскал Янко Янев) – учен за времето си мъж, заел се да състави речник на говоримата смядовска архаична реч. Летописът на поп Еню днес се съхранява в РИМ – Шумен, отдел „XV-XIX в. – старопечатни книги”, инвентарен № 572.
Със сигурност Смядовската духовна община е съществувала и преди 1800 г. За това свидетелства Джелепският регистър от 1573 г., в който се споменава поп Съботин от Смядово. Пак от този документ става ясно, че Смядовската духовна община е била подчинена на Шуменската самоуправна духовна област.
През 1922 година към църквата е издигната камбанария, която е обновена е през 2001 г.
Началото на килийното образование в Смядово се поставя през 1820 г., когато местният свещеник поп Георги започва да обучава момчетата по препоръка от своето епархийско началство в Анхиало. Сред първите учители тук се споменава и даскал Рою Коджабуруклията, който обучавал момчетата в една порутена къща в селото. През 1832-1833 г. децата вече са обучавани от даскал Сиви Стойчев в „една килия, заловена за църковна стая”.
За построяването на тази килия смядовчани действали подмолно. Поискали от местния паша позволение да построят здание до черквата за квартира на свещеника. След построяването на зданието обаче една част от него е преградена за училищна стая. Когато стаята се окажела тясна да побере всички ученици, отивали в женското отделение на църквата. През 1860 г. е построено двустайно училище. Днес сградата на училището е картинна галерия с постоянна експозиция с творби на Веселин Кавалджиев, Петър Дочев, Валентин Кулев, Красимир Арсов, Светлю Стоянов, Стойчо Преснаков, Иванка Пенева, Валери Желязков и други български творци.
Открито е през 1872 г., когато дошлата в селото учителка събира и обучава момичетата отделно в една къща. Сградата, предназначена специално за девическото училище, е построена през 1876 г. Днес в нея е експонирана постоянна етнографска сбирка, представяща бита и елементи от традиционното местно облекло на възрожденския българин.
Сред експонатите могат да се видят: станове за тъкане на черги и на рогозки, предачна машина, чекрък, въртелка, дарак за коноп, ромил, лопата за харман, калъп за отливане на кирпич, диканя, маган за магане на памук, паламарка, ножица за стригане на овце, сърпове, дърводелски инструменти и др.
Курти Янчев е майстор ковач на битово ръчно ковано желязо. Член е на Задругата на майсторите на художествени занаяти. Участник във Втората световна война. Неговият ръкопис със спомени като войник в Пети дивизионен артилерийски полк – Шумен, е част от фонд N1395 Колекция „Спомени за участници в Отечествената война 1944-1945 година”, който се съхранява в Държавен архив – Шумен.
„Куда”
„Куда” е автентичен смядовски обичай, който се изпълнява за плодородие в неделя по гроздобер. Няколко вечери по-напред по махали момите уричат седенки, местата за които са поръсвани с вода и грижливо помитани. Петък вечерта се наклажда огън и край него се събират момите и момците. Момите се уговарят къде ще се съберат в деня на обичая, какви кобилици и кошове ще носят, а момците – какво ще свирят.
В неделя сутринта пременени момите отиват на лозето и всяка пълни кошницата си с най-едрото и узряло грозде. С пълните кошници момите се отправят към местността Коюви чеири. Там оставят кошниците настрана, запяват хороводна песен и заедно с момците играят хоро или смядовската ръченица „Пряскома”. Приближавайки се към Смядово спират и играят на още две места, като така се постига сакралното число три. Събраното в кошниците грозде се освещава в храма.
Женска носия:
Включва ушит от черен или червен вълнен плат чукманя (сукман) без ръкави и с много изрязана пазва. Пазвата и талията са обшити с разноцветна вълна. По полите се пришиват белки – дълги около 40 см парчета от бял, жълт, червен и зелен памучен плат. Над тях следват оглавич (шарки) и лъкатушка – лъкатушна шевица от жълта вълна. На кръста отзад като малка престилка се слага манта – парче черен плат. Хутата, наричана още мармародяна, е тъкана, черна или бяла, нашарена с бяло, червено и жълто престилка. Над чукманя се опасва пахта – сърмен пояс от сребърни или дървени, поставени в сребърна рамка плочки. Ризата е от конопено платно, обшита е по пазвата и ръкавите с улами (вълнени шевици). По дължина ръкавите са украсени с копринени ажури.
През зимата жените носят дълги до земята, ватирани с памук и украсени с черни гайтани антерии от копринен плат, наричан шамен, негритен плат. На главата се слага шапка – плъстен кръг, приличен на паничка с отвора нагоре. Под шапката се разперва алена кърпа с жълти краища (тистимел). Шапката се прикрива с дълъг до петите ръченик (месал) от бяло платно. Над месала с красиви метални игли се прикрепва венец, украсен с пари (стефаня), който се носи само от булките.
Момите слагат на шапките си триъгълни и продълговати сребърни плочки, през които се прокарват сребърни верижки с кръгли пластинки.
Под брадичката се прикрепя спускан до гърдите подбрадник от пари – по-едри под брадичката и по-дребни при гърдите. Едновременно с чукманя се носи и окрел – силно набран плат, позволяващ изцяло да се вижда ризата отпред. Откритата риза се покрива с хута.
В по-късния вариант на женската носия чукманът се заменя със „съиъ” – рокля от вълнен плат, нашарен с черни и червени квадратчета. Хутата вече е памучна, нашарена с вертикални линии. Ризата е от памучно платно, без нашивки по пазвата. По краищата на ръкавите се шият копринени дантели (гилъфири). Над ризата се носи украсен с бели сърмени гайтани елек от червена аба, открит на гърдите, а в талията закопчан. Шапката се заменя със забрадка (чумбер, баръш) с пришити по краищата сърмени дантели и ширити. Булките носят върху елечето и салтамарка – къса дреха, подплатена с кожа. На краката се обуват бели чорапи, червени терлици от вълнен плат, нашарени със сърмени гайтани и черни чехли с ток. На шията се носят нанизи от мъниста или сребърни пари, които по-късно се заменят с нанизи от пендари.
Платеки
Продукти: 3 чаени чаши брашно, 1/2 чаена чаша мазнина, 2 чаени чаши сирене, хладка вода, сол. В пресятото брашно се сипва водата и солта и се меси еластично тесто, което може да се точи. След като си почине тестото се разделя на топки, от които се разточват тънки кори, свивате се на пакетчета и се пекат на предварително загрятата плоча на печката или на сач. В отделна тава се загрява вода с мазнина и вече готовите изпечени пакетчета от кори се потапят за няколко секунди. После се вадят в друга тава и се ръсят със сирене. След като наредите една върху друга всички кори, се завиват с кърпа за 10 минути, за да се запарят.
