Шуменски край

Мараш

Близо край селото минава река Голяма Камчия, затова пролетно и есенно време района е потопен в мъгла, а влажността на въздуха е голяма.

Виж на картата

Село Мараш се намира в Североизточна България, община Шумен. Разположено е в Камчийската долина, на десет километра югоизточно от град Шумен и на четири километра от квартал Дивдядово. Според териториално–селищното разпределение на страната от април 1979 г., Мараш става самостоятелна административно-управленческа единица – Кметство. Преди това се е водело като пълномощничество към тогавашния Градски народен съвет – Шумен.

За Мараш
История
Училище
Църква
Читалище
Традиции
Минерални извори

Trans Alps Adventure

Мараш

На картата

За Мараш

На североизток от Мараш се намира местността „Марашка кория”, където допреди години е имало над 140 дъбови дървета на възраст над 250 години. От тях днес са останали около 80, които времето безмилостно е повредило. Марашката кория се намира на около 100 метра надморска височина. Теренът е с лек наклон на север и достига Тънтънската река. Корията е прекатегоризирана в защитена местност.

Мараш е съставен от няколко махали. На север се очертава „Черковната махала”, образувана в миналото от няколко къщи около църквата и църковната улица. Централната част на селото, където се намира кметството, читалището, пощата и др. е т. н. „Средна махала”. В източната част на селото се намира „Маджурската махала”, която се състои от преселнически семейства. Местните стари хора наричали тези българи преселници – маджурени или сивчовци, защото били облечени със сиви шаячни дрехи. Името на махалата произлиза от арабската дума „мухаджир”- преселник. Южно от селото, срещу „Средната махала”, отвъд дерето, се намира „Гьоч махлеси”. Тя се състои се от няколко къщи и името ѝ произлиза от турската дума „гьоч” – изселване, преместване от едно място на друго. Известна е и с името „Жабе махлеси”, заради заблатената местност. На запад се намира „Ченгене махала”, намираща се над Калайджи баир.

Заради доброто стратегическо положение на селото бил настанен значителен турски гарнизон. Източно от село Мараш има местност известна като „Караагадж махлеси”. Смята се, че това е старо турско селище, разрушено и опожарено по време на Руско-турските войни, след което отново е било построено на сегашното си място. Основано било още през първите години на робството и срещано с това име още през XVI – XVII век . Свидетелство за съществуването му са намерените парчета от керамични изделия.

В село Мараш се намира Юрдановата къща. Днес тя е обособена като къща за гости, където може да се види част от бита и културата на българина през XIX в. Известна е като „къщата на дядо Юрдан”, заможен човек с голямо семейство. Домът е двуетажен, строен през 1883 г. от керпич. Откъм двора е с дървени колони, дървени стълби и голяма стряха. Дворът е с овощни дървета, асми, лозе и цветя. Обособени са помещения за плевня със селскостопански инструменти, тъкачница с дървен стан за тъкане, одая – стая за почивка, постлана с миндери, гостна – обособена като механа.

*По-голямата част от информацията за географското положение и историята на село Мараш е почерпана от книгата на Асен Пейчев, Емил Чанев и Димо Димов „Село Мараш : Кратък историко-географски преглед”.

полезна информация

Мараш

История

Историческите сведения за селото са доста оскъдни. В една от статиите си Минко Пенков отбелязва, че най-старите писмени сведения за село Мараш датират от средата на XV век във връзка с похода на Владислав III Варненчик срещу османците.

В османотурски регистри от XV век селището е показано с името Караагач, а през 1676 г. е отбелязано с името Мараш. Името му произлиза от арабската дума „мера” или „мерасъ” с превод „пасище”, откъдето и названието Мераш, Мараш. Според друго схващане Мараш означава напуснато, изоставено лозе. Около селото и сега има изоставени стари лозя.

Районът около Мараш е бил важна военна база с гарнизон в първите войни на русите за освобождението на българските земи през 1810 г., а по-късно и през 1828 – 1829 г.

По спомени на стари хора, основатели на селото са българи. В първите години след Освобождението населението на село Мараш е смесено. Постепенно турското население се изселва. То живеело отделно, в Маджур махала, където имали своя джамия и голяма хубава чешма.

Смята се, че населението на селото е старовремско, т.е. по-голямата част от жителите му се смятат за кореняци, запазили своята самобитност, някои особености на говора, нрави и обичаи. Свидетелство за това е направеното проучване за село Мараш през 1979 г. от Йорданка Статева. В него се казва, че говорът на населението принадлежи към шуменския говор, който е представител на мизийските говори и въпреки дългогодишното турското влияние са се съхранили много старинни думи.

Край селото се намира местност „Корията”, където се е състояло едно от най-значимите събития в българската история след Освобождението – Съединението на България. Подкрепата за Съединението е обявена по време на Шуменски военен полеви лагер, разположен в Марашката кория. В ранната есен на 1885 г. там лагерува българската войска начело с княз Александър Батенберг. Именно там князът взема решение да подкрепи Съединението. От Марашката кория, придружен от Втори конен Шуменски полк, Батенберг се отправя към Пловдив, където провъзгласява Съединението на страната.

В местността „Марашка кория” е открита паметна плоча по случай 120 години от Съединението на България.

Чешмите край села Мараш

Подземните води в района на селото са в изобилие. По долината на Камчия се намират много помпени станции, някои от които са неизползваеми и са почти разрушени.

В землището на село Мараш има няколко чешми останали от близкото и далечно минало и свързани с историята на селото.

Маджурската (джамийската) чешма – намира се югоизточно от „долния площад” – „Освобождение”. Изградена е по турски образец от дялани камъни с характерни турски елементи, с два чучура и осем корита. Чешмата е изградена като дарение от мюсюлманин в памет на загинало трагично на това място малко дете.

Чешмата „Юч бунар” (три кладенци) се намира източно от асфалтовия път за Салманово, в основата на дол. Изградена е за водопой на животни, с два чучура е и с тринайсет каменни корита, като четиринайстото е приспособено за пране. В спомените на старите хора от селото, някога тук е имало имение на турски земевладелец.

Голямата геранлива чешма се намира в централната част на селото. Известна е като „училищната чешма”, защото се е намирала в двора на училището, а по-късно е изведена на улицата. Чешмата е с два чучура, десет циментови корита и едно четвъртито за пране.

Мирчин чешма се намира на север от „Корията” и Тънтънската река. Известна е сред населението като Мирчина. По спомени на стари хора тя се е намирала в нивите на някой си дядо Мирчо. Югоизточно от нея са малката чешма „Капаклийка” и „Стоян-Ганьовата чешма”.

Дядо Симеоновата чешма се намира до десния бряг на Тънтънската река. Тази чешма е разрушена и в близост до нея, през 1947 г. е построена нова от Трети инженерен полк.

Двете чешмички се намират в землището на Мараш, отвъд река Камчия, югозападно от нея. Строена е през 1918 г. в памет на Митю Мунчев, загинал в Първата световна война. С времето чешмата е почти разрушена. През 2001 г. Йордан Рачев и Стефан Друмев я възстановяват. Дядо Стояновата чешма също се намира в този район. Тя е почти разрушена. По спомени на Йордан Рачев чешмата е имала два чучура и шестнайсет каменни корита. Изградена била с каменни блокове, пренесени от село Кюлевча през 1938 – 1939 г.

Митьо-Станевата чешма се намира в местността „Асмата”. Чешмата е зидана от камък. Разрушена е от иманяри.

Шуменски край

Мараш

Училище

В спомените на стари хора от селото, училището се е намирало при старата църква в Средната махала, основано през 1875 г. В различни източници се посочва, че един от спомоществователите му е Маринчо Бенли от град Шумен. Смята се, че един от първите учители и основател на читалището е Димо Бодуров.

Новата училищна сграда е завършена през 1933 г. и носи името „Митрополит Симеон”. По това време председател на училищното настоятелство в Мараш е Илия Емандиев. Лично той изпраща писмо до Митрополит Симеон с покана да извърши освещаването.

През 50-те и 60-те години на ХХ в. учениците се обучават в два слети и два самостоятелни класа. Към училището е сформирана и една група детска градина от 3 – 7 годишна възраст. С построяването на новата училищна сграда след Освобождението, старата остава да се ползва за читалище.

След решение на Инспектората в Шумен, учебното заведение е преструктурирано в полуинтернат с целодневно обучение и осигурен обяд от тогавашното ТКЗС.

Училището е закрито през 1971 г., поради намалелия брой ученици. С решение на Инспектората децата са прехвърлени на обучение в Дивдядово.

В Мараш остава да работи детска градина и две полуинтернатни групи към училището в Дивдядово.

Днес училищната сграда в селото е публична държавна собственост, за която не се полагат никакви грижи и тя се руши.

Шуменски край

Мараш

Църква

Строежът на църквата в село Мараш започва през 1895 г. Изградена е с дарения на видни шуменски граждани, с материалната подкрепа и безвъзмездния труд на местното население. Църквата е завършена през 1897 г. и осветена през 1898 г. от Варненско-преславския митрополит Симеон под името „Свето Възнесение”. Някои от иконите в църквата са дарения на шуменски граждани.

Дейността и се ръководи от църковно настоятелство. Приходите, с които разполага са от дарения, продажба на свещи, приходи от църковните ниви. Освен организирането на стопанската дейност настоятелството се занимава и с религиозно-просветна дейност.

През декември 1938 г. по нареждане на Варненско-преславската митрополия е открита църковна неделна детска трапезария.

През 2003 г. е избрано ново църковно настоятелство с председател Жечко Нейчев. Една от новите задачи, които си поставя настоятелството е със средствата събрани от дарения да се направи благоустрояване на храма и района около него.

Храмовият празник на църквата „Св. Възнесение” е на Спасовден – четиридесет дена след Великден. За първи път през 1898 г. е направен курбан след построяването и. Църковните служби се извършват от отец Красимир – свещеник в храм „Св. Три Светители” в град Шумен.

Шуменски край

Мараш

Читалище

Народно читалище „Христо Ботев” в село Мараш е създадено през 1907 г. За това свидетелства учредителен протокол от 18 януари 1907 г., съхраняващ се в Държавен архив – Шумен. Читалището е създадено от 50 членове и председател Димо Бодуров (учител).

Първоначално се е помещавало в сградата на старото училище. За строеж на собствено помещение били отделени няколко декара земя, която давали под наем, а получената рента използвали за закупуване на книги, вестници, както и на собствен инвентар. Млади самодейци от селото започват да коледуват и лазаруват. По-късно в годините се взема решение да се учреди фонд за постройка на читалищна сграда.

През 1930 г. Кредитна кооперация „Съзнание” предоставя свой имот за нуждите на читалището. Сградата бива ремонтирана и оборудвана със столове, маси и библиотечни шкафове. Закупени са около 300 тома книги и направен абонамент за излизащата по това време периодика.

Сформира се първата театрална група от селото. Първите пиеси, които представят на сцена са: „Хъшове”, „Изгубена Станка” и др. Започват да им гостуват и други театрални групи от близките населени места – Дивдядово, Шумен.

След Втората световна война отново се образува фонд „Капитален строеж на читалищна сграда”. Със събраните пари през 1948 г. започва строежа. Всички селяни на доброволни начала се включват в работата по изграждане на читалищната сграда. След изливането на първата плоча, парите свършват и строежа се преустановява.

През 1956 г. работата по строежа се възобновява и на следващата година читалищната сграда е завършена. За салона му през 1965 г. е закупен първият телевизор в селото.

През 1983 г. е възродена групата за автентичен фолклор с художествен ръководител Канушка Драгоева – народна певица от Ансамбъла за народни песни и танци, град Шумен.

През годините самодейците участват в много фестивали и пресъздават обичаи от народния бит. Най-запомнящо е участието им през 1986 г. в V национален събор на народното творчество „Копривщица 86”. Тогава те се завръщат с два златни медала – единият от които за обичая „Сляпа кукла”, който се оказва единствен по своята самобитност в цялата страна. Към него проявяват интерес учени от Института по фолклор към БАН.

Участие вземат и на следващите Копривщенски събори, където отново печелят златни медали и грамоти с представяне на обичаите „Кроене на дар” и „Мост на кръстника”, обичай изпълняван на сватби в село Мараш.

През годините групата за автентичен фолклор „Извор” не спира да участва в събори, фестивали и прегледи на художествената самодейност. Продължават да представят народни обичаи свързани с миналото на техния край, бит и култура. Участват активно в честването на празниците свързани с традиционния празнично-обреден календар – Бабинден, Трифон Зарезан, Сирни заговезни, Лазаровден, Гергьовден, Денят на християнското семейство, Бъдни вечер и Коледа. Към читалището има създадена и група за народни танци „Хоротека”, група за художествено слово и Коледарска група.

Атрактивно е участието им в Карнавала на плодородието в град Шумен.

Чрез различни мероприятия се отбелязва Националния празник – 3 март, Денят на славянската писменост и култура – 24 май и Съединението на България, което се чества тържествено с поднасяне на венец на паметната плоча в местността „Корията”.

Шуменски край

Мараш

Традиции

Жителите на село Мараш отбелязват Деня на моето родно село на Спасовден. Този ден се почита от 1898 г., когато за първи път е направен курбан след построяването на църквата „Св. Възнесение”. Денят започва с църковна служба и раздаване на традиционния курбан, след което тържеството продължава с музикална програма.

Превърнал се в традиция, през 2017 г. се провежда десетото юбилейно издание на Празника на чушката и домата. Той се организира от Народно читалище „Христо Ботев – 1907” и Кметство село Мараш. Първото му издание е през 2005 г. Фестивалът на чушките и доматите в Мараш е празник, който представя традициите в зеленчукопроизводството в региона. Домакините организират демонстрации по варене на лютеница, както и изложение-базар на чушки, домати и кулинарни изделия. Провеждат се много състезания по надяждане със зеленчуци. Организирани са различни конкурси – за най-малък и най-дълъг пипер, за домат и пепер с най-интересна форма и др. На сцената се представят самодейни състави от страната и региона.

Шуменски край

Мараш

Минерални извори

Село Мараш е известно със своите минерални извори, които са единствените термални извори в Шуменско. При сондажни проучвания на работници от Геологопроучвателния район – Варна, извършени през юни 1977 и октомври 1978 година в околностите на селото е открита подпочвена минерална вода на дълбочина около 2000 м. Водата притежава ценни лечебни свойства при широк спектър от заболявания свързани с опорно двигателния апарат, гинекологични, нервни, стомашно-чревни и др. Дебитът на водата и на двата сондажа е приблизително еднакъв – по над 1000 литра в минута. Характеризира се като хипертермална, хлоридна и флуорна, слабо жълтеникава с мирис на сероводород и с температура над 60 градуса.

Според местни хора, заради високата температура и близкия химически състав, лечебните води се доближавали по характеристика до един от горещите извори в известния чешки курорт Карлови вари, оттам идва и прозвището “като в Карлови вари”.

През годините Марашките минерални бани са посещавани от над 10 000 души годишно, за да лекуват ставни и други болки.

През 90-те години частна фирма започва строителството на лечебен комплекс около изворите, но той остава незавършен.

Изградената база на Марашките минерални бани работи докъм средата на 90-те, когато все още е доставяна вода за физиотерапия в шуменската болница. След това източникът е затворен вече 25 години. Всички постройки и басейна са разрушени.

Започната е процедура за възстановяване. Възможност за изграждане на балнеолечебен център и развитие на балнеотуризъм.

Към момента община Шумен има разработен технически проект за ВиК в селата Салманово и Мараш, в който е включен и теренът на минералния извор. Извършват се необходимите проучвания, отнасящи се до химичните, радиологичните и микробиологичните показатели на минералната вода.

Шуменски край