Шуменски край

Калугерица

Село Калугерица е разположено по терасовидните западни склонове на Мадарското плато, между село Мадара и град Каспичан и в непосредствена близост до НИАР „Мадара”.

Виж на картата

Днес Калугерица е квартал на Каспичан, присъединен към него с Указ № 202/2.03.1976 г.

За Калугерица
История
Читалище
Православен храм
Стопанство
Местност Кирека

Trans Alps Adventure

Калугерица

На картата

За Калугерица

Названието Калугерица се среща в османотурски документи още преди Освобождението през 1676 г. и е записано Калугеровица. В карта от 1821 г. се среща като Калигероса, а в руска карта от 1877 г. е записано като Калугерица. От направените археологически проучвания става ясно, че името на селото идва от калугерите, обитавали скалния манастир в местността Кирека.

Първите писмени сведения за населеното място се откриват във фрагмент от турски войнишки регистър от 1548 г., според който в Калугерица има 5 войнуци. В документи от 1639 – 1640 г. е записано, че има 58 християнски домакинства.
В началото на XIX век къщите в селото са около 300. Живеят българи, турци, татари и черкези. Мюсюлманите, които били 50 – 60 къщи сами разказвали, че са потурчени българи.

Първото училище в Калугерица е килийно и се създава през 1874 – 1875 г. в дома на Стоян Недев. Първоначално то се е помещавало в частни къщи. Първата училищна сграда е построена през 1877 г. Състояла се е от три стаи – една учителска и две учебни. Средствата нужни за изграждане на училището били от дарения. Поради Руско-турската война и липсата на учители, през 1878 г. училището прекратява дейността си.

През 1927 – 1928 г., по време на кметуването на Върбан Маринов е изготвен план на селото, в който е включен и построяване на училищна сграда. Решено било училищния двор да бъде на четири улици.
През 1929 – 1935 г. с доброволен труд на местното население е построено новото училище „Св. Св. Кирил и Методий”. През 90-те години на миналия век то е опожарено.

Днес в Калугерица няма училище и детска градина. Децата от квартала посещават учебните заведения в съседните населени места – град Каспичан и село Мадара.

полезна информация

Калугерица

История

За приблизителната епоха на възникване на сегашното селище може да се съди от средновековното гробище с огромните си каменни кръстове, което датира от XIII – XIV век. Намира се в горната част на селото над сегашните гробища и заема площ с размери 100 на 150 метра. Един от кръстовете от гробището е поставен на гроба на Карел Шкорпил в Плиска, втори се намира пред музея в НИАР „Мадара”, а други във вътрешността на комплекса „Създатели на българската държава“ над Шумен.

За старобългарския произход на жителите на Калугерица пише Любомир Милетич в изследванията си за населението в Североизточна България. Според него Калугерица принадлежи към т.н. Съртове или Съртски села (Кюлевча, Черковна, Марковец, Равна, Кривна, Могила, Каспичан, Калугерица, Неново, Янево, Невша и др.), където старото българско крайдунавско население най-добре е запазило наречията и носиите си.

През месец ноември 1969 година в района на гара Калугерица работници по железопътната линия се натъкват на тракийски некропол, източно от канцеларията на каменната кариера, която се намира на север от селото, в падина между жп спирка „Калугерица” и шосето София – Варна. Откритият некропол се състои от четири гроба и се намира в местността „Канарабаши”. Мястото преди прокарване на трасето е било дълго време нива на ТКЗС. Първите два и четвъртият гроб са изградени от груби, необработени каменни плочи, които се различават от камъка в кариерата, а третият гроб се състои от урна, поставена направо в земята. Некрополът се датира от втората половина на V век до средата на IV в. пр. н. е.

На 4 км от квартал Калугерица, върху ниско възвишение, наречено Калугерска мера, са открити 8 малки могили. Първите две били разкопани от иманяри и при военни учения, а в останалите са открити гробове с различни погребални елементи. Некрополът датира от първата половина на третото хилядолетие пр. Хр.

По време на Руско-турските войни през 1828 – 1829 г. почти всички села от Плисковското поле са опожарени и унищожени. Калугерица също е опожарявана няколко пъти и дава голям брой изселници в Бесарабия и Южна Русия, наред със селата Кюлевча, Могила, Енево, Нови пазар. Носи се предание, че през 1820 г. турците опожарявайки Калугерица имали намерение да изколят българското население, но завалял силен пороен дъжд и това провалило плановете им. Тръгнали за Шумен, където да извършат пъкленото си намерение, но там се повторило същото и се отказали.

Поради честите нападения от страна на поробителите, които опожарявали, убивали и потурчвали българското население, през 1876 – 1877 г. турци и българи напускат Калугерица и 6 месеца прекарват в околностите на град Шумен. Така селото се е запазило, тъй като местните останали турци не позволили то да бъде опожарено за пореден път. Днес, западно от селото, се е запазила една от старите махали – „Юртлука”. Там още могат да се намерят старинни предмети, като парчета тухли и керемиди, а понякога и стари монети.

В края на XIX век, след Освобождението, започва преселването на част от българите към съседния град Нови Пазар, а по-късно и към гара Каспичан. Към Калугерица се засилва миграцията на преселници от Пиринска Македония и Западна България.
По спомени на Бойчо Бойчев, през 1918 г. се решава в Калугерица да бъдат построени кооперация, читалище и кметство. По-заможните и видни селяни, залагали имотите си, за да се съберат средства за тяхното изграждане.

През 1922 – 1923 г. е построен кооперативен дом. В една от стаите му се е помещавало читалището, към което имало и библиотека. Издръжката му е била от членски внос и дарения. Магазинерът е изпълнявал и функциите на библиотекар.

През 1931 г. се провежда войнишка клетва под Мадарските скали на поляната, на която идва цар Борис III. Той нарежда тази историческа забележителност да се обособи като резерват. Кметът на Калугерица, Върбан Маринов – предприемач, наема работници каменоделци и започват да изграждат резервата. Най-напред каптират водите на река Дерменджийска, извираща от Голямата пещера, която в миналото е движела около 20 воденици. През 1932 г. се изграждат и три водоема от камък, независими един от друг, от които единия за село Кюлевча, два за Калугерица и шахта за село Мадара. Водопроводният канал до Калугерица е прокопан с доброволен труд от местното население, положени са железни тръби докарани от Германия до Гара Каспичан, а оттам с волски каруци до предназначението им. В село Калугерица е имало 7 – 8 големи каменни чешми. През 1964 г. е изградена и водопроводната мрежа. От 1935 – 1936 г. в Калугерица има изградена железопътна спирка. Тя се намира на север от селото. Теренът към нея е наклонен и продължава така до каменната кариера.

Шуменски край

Калугерица

Читалище

Народно читалище „Освобождение – 1904” в квартал Калугерица е създадено през 1904 г. по инициатива на учителя Слави Козарев, Стоян Петев и Бойчо Русев.
През 1967 г. със средства от самооблагане и доброволен труд на местното население е изградена читалищна сграда с киносалон, зала за събрания, читалня и библиотека. Основите на сградата са положени при кметуването на Младен Пенков. Първоначално читалището е носело името „Цар Освободител”, но при откриване на новата сграда е преименувано на „Освобождение”.

През 1979 г. е чествана 75-годишнината от основаването му и с указ на Държавния съвет е наградено с орден „Кирил и Методий” II степен. След 1996 г. читалищната му дейност е прекратена. Сградата е разбита и разграбена.
След 11 годишно прекъсване на 3 септември 2004 г. се провежда учредително събрание, на което е приет устав и се взема решение народно читалище „Освобождение – 1904” да бъде представлявано от председател и 4-ма членове към настоятелството. През 2005 година дейността му е възстановена. За председател е избрана Върбинка Нишкова, а за читалищен секретар Антоанела Тонева.
Преди закриване на училището читалището развива добра художествена самодейност. Днес към него се провеждат всички значими културно-масови мероприятия. Основана е детска фолклорна група „Звънчета”, която участва във всички празници и фолклорни събори в околността.

На територията на Калугерица няма училище и детска градина и читалището остава единственото средище, където подрастващото поколение и по-възрастното население може да се среща, да заеме хубава книга или да ползва безплатен достъп до интернет.

Традиция е всяка година на Лазаровден всички къщи в квартала да бъдат спохождани от лазарките.

Към читалище „Освобождение – 1904” е и пенсионерският клуб. В него членуват около 30 души, които се включват активно в местните мероприятия. Празникът на Калугерица е на 11 май – Денят за почит на светите братя Кирил и Методий.

Шуменски край

Калугерица

Православен храм

Църквата в квартал Калугерица „Св. Св. равноапостолни Кирил и Методий” е паметник на културата, построена през 1878 г. на мястото на старото килийно училище. Сградата е с ширина 6 м и дължина 11 м.
В православния храм е изографисана мисълта: „Има Православие – има България, няма ли Православие – няма България”. Тази мисъл ни напомня, че благодарение на вярата България е възкръсвала от пепелта на робството и всякакво духовно унищожение.
През 1971 г. църквата е основно ремонтирана от майстор Иван Величков Павлов. Оттогава тя се обслужва от свещениците Атанас Григоров, Димчо Стоянов, а от 1996 г. от свещеник Милен Герчев.
Празникът на храма е на 11 май, тогава църквата почита Св. равноапостолни Кирил и Методий.

Шуменски край

Калугерица

Стопанство

В началото на ХХ в. населението в района се изхранва със земеделие, животновъдство и каменарство.

Северно от Калугерица, в падина между железопътната спирка и главния път София – Варна, в местността Кору-канара, се намира каменна кариера „Калугерица”, която е една от най-старите в България. Първоначално в кариерата се е работело по най-примитивен начин. Ползвани са били предимно ръчни бойни чукове, чукчета, колички и тарги за транспортиране на скалната маса. Сондирането се е извършвало с ръчни бургии. По-късно ръчният труд е заменен от машини. Транспортни ленти сортират и отвеждат чакъла до огромни железни силози. Започват да се товарят над 30 вагона за два часа. В резултат на подобрената организация на производството всеки ден от кариерата са се товарели десетки вагони чакъл и негасена вар за нуждите на строителството в цялата страна. При идване на комунистическата власт, кариерата се одържавява и там в първите години на новия строй, работят основно политически затворници.

В землището на Калугерица, на площ от около 200 дка се създава лозов масив от Илко Илчев, с който се съживява някогашната слава на района в областта на лозарството. Отглеждат се сортовете Мерло, Каберне совиньон, Гаме ноар, Пино ноар, Совиньон блан и Шардоне. Амбициите на производителя са в бъдеще да изгради винарска изба, където да бъдат дегустирани произведените вина.

В местност „Куннуците“ е разположен язовир „Калугерица“. Изграден е през 1960 г. на дере, десен приток на река Каменица. Залятата площ е 119 декара. Язовирната стена е с височина 4.50 метра. Предназначен е за напояване, отглеждане на риба и водни птици, за туристическа дейност и спортен риболов.. Язовирът е в експлоатация. Предоставен на концесия.

Шуменски край

Калугерица

Местност „Кирека”

Над село Калугерица в подножието на Мадарските скали се намира местност „Кирека”. Пътя за нея е непосредствено след последните къщи на квартала, който води до стар пионерски лагер. Смята се, че лагерът е построен върху голямо средновековно монашеско гробище. Намира се на широка поляна в подножието на скалите, където се провежда фолклорния събор „Кирека пее и танцува“, организиран от община Каспичан. Съборът възниква през 60-те години на ХХ век и се организира всяка година в началото на месец юни. В него взeмат участие фолклорни певчески и танцови състави от цяла Североизточна България.

Оттам започва екопътека, която води до Средновековен манастирски комплекс, открит през 1934 г., когато в местността за пръв път се провеждат разкопки от Геза Фехер. Различават се основи на сгради, строени на етапи. Въз основа на направените археологически проучвания, археологът изказва предположение, че това е манастира, където цар Борис I се оттегля през 889 г., отстъпвайки владетелското място на първородния си син Владимир Расате /889 -893/. Носи се предание, че тук през 864 г. княз Борис I е приел християнството.

Над манастирския комплекс, издълбана в скалния масив, се намира Раннохристиянска гробница от IX – X век, т. нар. „Кирик”. Тя е изцяло вкопана в скалния отвес, с правоъгълна форма с размери 3,40 м на 2,30 м и височина 2,20 м. Вътре, от двете страни на скалата са издълбани две каменни урни, а входът е украсен с богато фрагментиран кръст. Според унгарския историк Геза Фехер това е гробницата, в която са били поставени мощите на цар Борис Михаил, отдалечил се в манастира „Свети Кирик”, намиращ се на около стотина метра от гробницата. До нея в скалата се намира четириъгълна ниша, изсечена на малко повече от половин метър от подножието на скалата с плоско гробно легло, подобно на гробните корита в гробницата.

Според предание названието на гробницата произлиза от името на манастира „Св. Кирик”. Кирик е било името на малко момче, чиято майка Юлита произхождала от род на римски императори. Тя била ревностна християнка, която овдовяла рано и сама отгледала сина си. Научила Кирик на вяра и молитва, още когато бил малко момче.

През 304 г. от Хр., по времето на Диоклециан – император, който жестоко преследвал християнството, Юлита , заедно със сина си Кирик и няколко верни слуги побягнала. Но била намерена и изправена на съд. Когато я попитали за името й, тя се нарекла християнка. Мъчителят отнел сина й и заповядал да бъде бита и измъчвана. Детето гледало мъченията на своята майка, плачело и викало: „Пуснете ме при мама, аз съм християнин!” Тогава мъчителят го блъснал, то паднало, ударило си главичката на камък и починало. Майката благодарила на Бог, че синът й се удостоил с мъченически венец на Христовата вяра. След много мъчения Юлита била посечена с меч. Телата на пострадалите били хвърлени за храна на дивите зверове. През нощта слугини ги взели и погребали. Една от слугините, доживяла възкачването на престола на Константин Велики (306-337), разказвала за жестокото убийство и показала мястото, където били погребани Кирик и Юлита. Те били обявени за светци. Според житие, част от мощите им били пренесени в Охрид в църквата „Св. Богородица”. В православния календар 15 юли е денят на светите мъченици Кирик и Юлита.

Учените смятат, че връзката на комплекса в местността „Кирека” с житието на Св. Цар Борис е повече от убедителна, защото е в близост със столицата Плиска и е изграден в първите години на християнството. Известно е, че оттеглил се в манастир, цар Борис продължил да управлява държавата чак до смъртта си през 907 г.
Землището е известно и със скалния си манастир. По целия скален масив от Мадара до Калугерица има множество естествените пещери, които били повече от 150 на брой и се използвали като църкви, параклиси, монашески килии и гробници. Според направените проучвания манастирският комплекс е бил обитаван през вековете от хиляди монаси.

В местността „Кирека”, на 2 км югоизточно от селото, се намира и една от по-големите пещери по целия скален масив. Това е Куртевата пещера, до която ни отвежда проход, водещ през скалите за Мадарското плато. Основния вход се намира на 25 м от основата на скалите. До него води издълбана в скалната маса пътека. Пещерата се състои от няколко ниши, свързани помежду си. За една от нишите се твърди, че е била използвана за църква. Друга има отвор, който ни отвежда на платото.

Други по-големи пещери по скалния венец са Дядодимовата пещера и Черната дупка, за която се носи предание, че през нея се стигало до село Кюлевча, като първо оттам е минало едно козарче, ходило на училище до съседното село.

Квартал Калугерица и местност „Кирека” предлагат благоприятни условия за развитие на туризъм. Интерес за всички туристи представлява несравнимото съчетание на история, прекрасна природа и енергийно въздействие.

Тук се намира и хотелски комплекс „Кирека”. Разположен непосредствено до НИАР „Мадара” и старата българска столица Плиска. В комплекса е изграден параклис „Свети Димитър“, място за преклонение и богослужение на вярващите християни.

Шуменски край