Златар
Археологическите находки дават основание да се твърди, че заселването на района е започнало през новокаменната епоха – неолита – 6 и 5 хилядолетие пр.н.е. Следи от живот на хора от праисторическо време са откритите могили-селища. Селищата са оградени с насип и се състоят от 20-30 събрани на едно място примитивни и лесно разрушими къщи – колиби с правоъгълна форма. Около тях е имало и малки ниви. Сечивата, с които си служат първите заселници са от камък
На картата
Златар
Display external content from OpenStreetMap.
Display external content from OpenStreetMap.
За Златар
Първото място на селото е в местността „Черешка”, по долината на река Лясковец. Основанията да се приеме това твърдение, са много – в местността има добри водоизточници, близо е до Златарското кале, което е могло да служи и за убежище на населението. В околностите има плодородна земя и хубави пасища. Открити са основи на черква, стари християнски гробища с надгробни каменни кръстове и основи на сгради от 8-9 век.Това е мястото на Златар по време на Първата българска държава. В първите години на османското владичество то е опожарено и населението се разпръсва из околностите.
Второто място на селото е местността Текеджика, около съществуващата могила, където също са открити следи от средновековно българско селище. Следователно има всички основания да се твърди, че Златар е старо славянско селище от времето на средновековната българска държава, възникнало през 8-9 век.
За името на селото – Предполага се, че по време на Първата българска държава в околността работи известен златар. Този занаят в онези години вече се е упражнявал и в манастирите, каквито има и в Златарското землище. Вероятно името е свързано с изработване на златни предмети, украшения и др.
Името на селото се споменава общо в седем османотурски документа. За пръв път то се среща в османотурски регистър, описващ военно-феодалните владения през 1430 г.
Името на селото се среща и в списъка на джелепкешаните (овчари, със задължението да доставят определен брой овце за султанските кланици), съставен съгласно ферман от 1573 г. С това име селото се среща и в турските регистри от 1676 г. и 1689 г. Според особеностите на турския език името се пише – Излатар.
К.Шкорпил в изследванията си за старобългарските крепости и пътища около Преслав, записва селото с името Златер.
Първите заселници на сегашното място са родовете Герчови, Калчеви, Петкоолу, Райчеви, Трифонови,Тиханови и др. Според някои източници, първоначално селото се е казвало Дългарица. Когато турците през 1388 г. го ограбват и запалват, една част от населението избягва и основава сегашното село Дългач, чийто произход е от Дългарица. Археологическите находки доказват, че сред първите жители на селото преобладават славяните. Землянките, характерни за техните жилища, са повече от юртите, изграждани от прабългарите.
Турската махала в селото резонно възниква по време на турското робство. По-късно се заселват татари и черкези. В средата на 19 век с. Златар е на трето място по големина селище в околията след Преслав и Върбица, с 2803 жители. Населението е смесено, като по-голямата част са християни. През 1910 г. в центъра на селото се построява Голямата чешма с два чучура.
През 1949 г. в селото се открива пощенска станция, а през 1954 г. започва да функционира първата автобусна линия Русе, Шумен, Драгоево, Златар, Риш.
Кметове през последните години са : Христо Проданов, Гинка Костадинова, Вълко Димитров, Вълчо Николов, Ганчо Ганчев.
През 1985 г. в селото живеят 1400 жители. По данни към 2011г., числеността на населението в село Златар е 1032.
Население – 1235души към 2015 г.
Златар
Читалище
Учредяването на читалището в село Златар става през 1905 г. Инициатори са представители на местната интелигенция – главният учител Николай Бобев и свещеник Иван Василев, подкрепени от будни свои съселяни. Архивни данни от това време не са запазени.
Основна грижа на първите читалищни дейци е създаване и увеличаване на книжния фонд на библиотеката. През 1907/08 г, самодеен колектив при читалището поставя пиесите „Обесването на Васил Левски” от Вазов и „Многострадална Геновева”.
Дейността на читалището отслабва и почти замира по време на войните – 1913-1918 г.Трудни са и следвоенните години за читалищна дейност. Малки са приходите от театрални представления, даренията са предимно в натура…
Изнасянето на читалищната библиотека от училището става през 1927 г. Наета е малка стая, където библиотекарят Тодор Парашкеванов работи безвъзмездно.
През 1928 г. към читалището е организирано вечерно училище за възрастни.
Собствена база за културно-просветна дейност, читалището получава през 1937 г. Старата сграда на Прогимназията след ремонт е превърната в читалищен театрален салон. Западната част на бившата сграда на общинската администрация е предоставена за читалищна библиотека с читалня. От 1940 до 1944 г. е оживена дейността на театралния колектив. През 1949 г. читалището доставя кино машина и започват прожекции в училищния салон. Първият кинооператор е Ганчо Недев, после – Никола Гроздев, който става и директор на киното в Преслав.
Първият щатен библиотекар е Веска Колева, назначена през 1956 г.
През 60 – те години се изграждат самодейни художествени форми : хоров състав, танцова група и оркестър. Създава се и битова група за автентичен фолклор, а също и ученическа група за местен фолклор.
През 1963 година се открива сегашната читалищна сграда. Тя се издига в центъра на селото. Това допринася за по-добра дейност на библиотеката, художествената самодейност и културно-масовата работа.
Към днешна дата : Председател Георги Николов Гроздев, секретар : Нина Вълчева Савева.
Женска фолклорна група „Зорница“ и група за стари градски песни; Мероприятия, организирани от читалището : Бабинден, Ден на самодееца, международен ден на жената, Първа пролет, Лазаровден, Великден и др. Участия в събори и фестивали – общински, регионални, национални, международни. Гостувания в населени места от общината, областта и страната и чужбина.
Библиотечен фонд – 8300.
Златар
Образование
ОУ ”Христо Ботев”.
Училището в село Златар е открито през 1854 г. Пръв учител е дядо Андрей от Търновско. Издръжката на училището отначало се осигурява от родителите на учениците. Няколко години след това започват да помагат всички в селото.
Училищното настоятелство се грижи за наемане на класни стаи в частни къщи и за заплащане на учителите.
Освобождението заварва селото с две начални училища: българско и турско/мектеб/- за турското няма точни данни. Много време турското училище използва за класни стаи джамийските помещения, а учители са ходжите.
Архивите на общината показват, че и след Освобождението тя полага грижи и за двете училища.
Първата училищна сграда с две класни стаи, учителска канцелария и библиотека е построена през 1894 г. На нейното място е сегашната двуетажна сграда, източно от църквата, в която учат учениците от начална степен. Сградата на основно училище „Христо Ботев” е построена през 1935-6 г. Има проект и за физкултурен салон, но поради липса на средства не е осъществен. През 40-те години, западно от джамията е построена сграда с две класни стаи и канцелария за турско начално училище.
През 1920-21 г. в Златар се открива Народна смесена прогимназия. Дотогава учениците, които продължават образованието си, учат в Смядово. От учебната 1922/23 г. прогимназията става пълна/с три класа/, а през учебната 1927/28 г.се обединява с Началното училище под общото име Основно училище ”Христо Ботев”.
През 1959-60 г. турското начално училище е закрито и учениците му продължават да учат в Основно училище „Христо Ботев”. През същата година в селото се открива Практическо училище с двегодишен курс на обучение над основното образование. В него учениците се подготвят за професиите тракторист, комбайнер, шивач, готвач и др. То просъществува 5 години.
Особени заслуги за развитието на учебното дело имат Радослав Пейчев – учител в периода 1914-1939, Иван Савчев – дългогодишен директор, Деньо Попов, Данчо Кънев и др.
Към настоящият момент училището в селото функционира нормално. Обучават се деца от първи до осми клас.
ДГ „Червена шапчица”
ДГ „Червена шапчица” в село Златар е открита през 1983 г. Към днешна дата директор на градината е Даниела Христова.
Градината е посещавана от деца от селото и от съседните села.
Златар
Религия
Манастирът „Свети апостоли Петър и Павел”
На 5-6 км от село Златар, сред красива местност се намира манастира „Свети Петър и Павел”.
Манастир на това място е имало още от римско време, построен от дялани камъни в римски стил. Към средата на турското робство, по земите ни започнали грабежи от кърджалии и даалии. Те ограбили и изгорили манастира, в който имало е много монаси и работници. Голяма част от тях били избити. Някои от по-младите послушници успели да избягат. Те обикаляли из църкви и манастири по целия Балкански полуостров .След 40-годишно скитане се върнали, но от манастира нямало и следа. Хубавите му камъни били разграбени за строежите на джамии. Наново го построили, макар и не толкова внушителен. Започнали пак да идват тук и да търсят утеха християните. В манастира редовно се криели хайдути и четите им. Понесла се славата му на гнездо на народни закрилници. Шуменският паша заповядал да бъде разрушен манастирът и следа да не остане от него.
За историята на манастира днес се знае благодарение на родолюбивия българин от село Златар, Рачко Рачев- дядо Рачо, който започнал да строи манастира наново през 1938г. Той предоставя своята нива от 8 дка, в която са открити много археологически находки. Върху намерените основи с надписи, през 1937 г е съградена от кирпич малка църква, посещавана изключително много от богомолци от Златар и съседните села. Близо до църквата, Рачо Рачев изгражда жилище и се премества да живее там със съпругата си. През 80 – те години на 20 век, на мястото на малката кирпичена църква е изграден настоящият храм.
Ежегодно на Петровден в манастира се събират вярващи от околните селища.Този храм е единственият действащ манастир в Североизточна България.
Православен храм „Св. Димтрий”
Храмът “Свети Димитрий” е построен през 1902 г. Пръв и дългогодишен свещеник в новопостроения храм е Иван Василев. Той е един от основателите на читалището и Кредитната кооперация в селото. Иконостасът се урежда със средства на Параскев Великов, Вълчо Киров и др. Дарение за камбанарията прави Стоян Домусчиев. През годините 1940-1943, църквата поддържа трапезария за бедни ученици. Преди построяването на храма, в село Златар е имало два параклиса.
Джамия
Джамията в село Златар, по сведение на възрастни хора от селото, е построена в края на 19 век по инициатива на братята Ариф и Хюсмен Муса и Хасан Коч.
Златар
Стопанство
Основният поминък на първите жители на селото – славяни и прабългари- е земеделието. За това се съди по откритите селскостопански сечива – косери, лопати, мотики и др. От зърнените култури най-разпространени са пшеницата, ръжта и просото. Добре развито било и лозарството.
Природо-климатичните условия в района са благоприятни и за скотовъдството. Отглеждали са се биволи, коне, овце, кози и др., което се потвърждава от намерените при археологически разкопки, животински кости.
Въпреки че природните условия са благоприятни, затвореният феодален характер на стопанството и примитивната обработка на земята през турското робство са основните причини за ниските добиви от земеделие, за бедния и труден живот на селяните.
Към края на 19 в. в селото се зараждат и някои занаяти като : обущарство, сарачество, шивачество, коларо-железарство и др. В първите години след Освобождението не се наблюдават съществени промени в бита и поминъка на населението. Стопанството запазва своя натурален характер. Обработката на земята продължава да се извършва с примитивни земеделски сечива.
В началото на 20 век Златар става известно с добре развитото си лозарство. Наред с Осмар, Преслав и Дивдядово то е пример в този отрасъл. Развиват се овощарството, бубарството, свиневъдството.През 1921 г златарчани за пръв път използват моторна вършачка, закупена от заможен селянин.
Кооперации и сдружения
На 16 декември 1907 г. се основава Земеделско спестовно заемно дружество „Пчела” с 28 души. През 1911 г. се преименува на Кредитна кооперация „Пчела”. Златарчани първи основават кооперативно стопанство.
През 1922 г. се основава още една кооперация – Всестранно земеделско сдружение „Орало”. Целта на новосъздаденото сдружение е да доставя по-добър земеделски инвентар, машини и стоки. То не просъществува дълго време и през 1932 г се слива с Кредитната кооперация „Пчела”.
През 1934 г. в Златар е основано коневъдно дружество “Паганини”, което съществува до 1947 г.
На 17.V.1945 г.се учредява Трудово кооперативно земеделско стопанство. Така стопаните на Златар се нареждат сред първите 3 села в Шуменски окръг, в които се преминава към кооперативно обработване на земята.
Около 90-те години на 20 век, поради настъпилата обща икономическа криза, кооперация „Пчела” изпада в затруднено финансово положение и прекратява самостоятелната си дейност. Слива се със Земеделска кооперация „Ал. Стамболийски”.
ТКЗС – Първото основано в Преславска околия и третото в окръга. Датата на учредяване е 19.09.1945 г.Паньо Филев е председател на ТКЗС, а Николай Панайотов е счетоводител.

































































