Илия Р. Блъсков
Илия Блъсково е село в Североизточна България, община Шумен, област Шумен. Намира се на 12 км югоизточно от областния град, разположено по продължение на 2 км в долина. Днес населението му наброява около 500 души. Благоустроено е с асфалтирани и добре поддържани улици. Най-близките съседни села са Благово (в миналото Керемидин) и Васил Друмев (Горен Иджик).
На картата
Илия Р. Блъсков
Display external content from OpenStreetMap.
Display external content from OpenStreetMap.
За Илия Р. Блъсков
Първите сведения за поселищен живот в района ни дава археологията. Тези данни спадат към епохата на Първото българско царство. В резултат на направените теренни археологически проучвания през 60-те и 70-те години на ХХ век в землището на село Илия Блъсково са открити останки от две селища и един некропол. Първото селище се е намирало южно от днешното село в местността Капалъка, между селската река и язовира. Второто селище е било разположено западно от днешното село, а некрополът на около 500 м югозападно от него. Откритите археологически находки – керамика, обици, гривни и др. и начина на тяхната изработка свидетелстват за интензивен живот още през VIII – X век.
Предполага се, че село Илия Блъсково съществува още преди падането на България под османско владичество. В миналото съществува като едно село, заедно с днешното село Васил Друмев под общото име Иджик
През 1828 г. по време на Руско-турската война, когато стават сраженията около Кюлевча и Мадара са опожарени и унищожени много селища в Шуменския регион, включително и село Иджик. В резултат на военните действия много от местните жители напускат домовете си, търсейки други места, където да се заселят.
Селото не престава да съществува, но се разделя на две махали – Долен Иджик (днес Илия Блъсково) и Горен Иджик (село Васил Друмев). Под името Долен Иджик съществува до 1934 г., когато с Министерска заповед от 14 декември 1934 г. се преименува на село Илия Блъсково.
Някои сведения сочат, че е създадено от турските феодали – Неджип и Хасан Паша, които владеели голяма площ земеделска земя. Турски чифлици е имало до Първата световна война, след което те са закупени от Иван Баев, който става притежател на около 500 дк земя. Много хора се заселват там, работейки за него и така постепенно се образува Чифлишката махала.
Няма сведения за това, кои са били кметове на селото до 1920 г. Едни от първите след тази година са Стойно Тодоров, Тони Данев, Вълчо Йорданов. През 1930-1931 г. е средище на община, която включва селата Илия Блъсково, Васил Друмев, Благово и Овчарово.
Село Илия Блъсково е водоснабдено през 1967 г. Първоначално водоизточника е от ливадите на селото, а днес водата идва от дълбоки сондажи от землището на село Васил Друмев.
Водоизточници има и извън регулацията на селото. Това са: Баевия кладенец, Двете кофи кладенца, Сладкия кладенец, Каваджишката чешма, чешмата Кокарджа. В селото има изградени 5 селски чешми, които текат гравитачно от три водоизточника.
Две от големите чешми, намиращи се в централната част на селото и района около тях са благоустроени по Проект „Водата е живот и здраве – нека я пазим”, финансиран от Министерство на околната среда и водите.
През 1951 г. село Илия Блъсково е електрифицирано с доброволния труд на селяните, които сами изкопават дупки за стълбовете. Пощенската станция е открита на 1 април 1975 г.
На запад от село Илия Блъсково се намира местността Дъбовете – защитена местност, която заема площ от 5 декара. В местността растат около 40 вековни дървета – летен дъб на възраст над 300 години.
Голяма част от информацията за село Илия Блъсково е предоставена от г-жа Йорданка Текерова – кмет на селото от 1979 г. до 1991 г.
На 2 март 1905 г. в Илия Блъсково е основана Първата потребителна кооперация „Орач”, а по-късно и Кредитна кооперация, която съществува от 1912 до 1919 г. Потребителната кооперация е създадена с цел да се подпомогнат по-бедните и безимотни хора, като им се предоставя земя, която да обработват.
Поминъкът на населението е земеделие и скотовъдство. Първоначално земята се обработва от частни стопани. През 1950-1951 г. се създава ТКЗС с председател Марин Димитров. След настъпилите демократични промени, в началото на 90-те години на ХХ в. земята се връща на частни стопани. Обработваемата земя днес от арендатори е около 12 000 декара.
Илия Р. Блъсков
Читалище
Както във всяко населено място, така и в Илия Блъсково читалището играе важна роля в духовния живот на селото. През 1925 г. на проведено събрание под ръководството на Вълчан Вълчанов и учителя Марин Митев от село Кюлевча на 27 ноември 1925 г. се основава читалище „Просвета”. Първоначално то се помещава в една от училищните стаи, където се провеждат тържества, сформира се самодеен театрален колектив.
През годините дейността му се разширява и нуждата от собствена сграда нараства. Строежът на нова читалищна сграда започва през 1958 г. и завършва през 1960 г.
Както в миналото, така и днес читалището развива основно своята библиотечна дейност и е начело на всяка културна проява в селото и региона.
През всички тези години самодейците участват в много събори, фестивали и прегледи на художествената самодейност. Атрактивно е участието им в празниците на плодородието в Шумен.
Днес към НЧ „Просвета – 1925” са основани няколко самодейни състава с различни интереси: Група за автентичен фолклор „Извор“, Група за стари градски песни „Пей сърце“, Детска фолклорна група „Славейче“, Клуб за народни танци „Хоп-троп“, Лазарска група, Коледарска група, Клубове „Дамски свят” и „Художествено слово”.
Характерно за празничната обредност за селото, както и в много други села в региона е, че преобладава християнската обредност в празници като Коледа и Великден, а в други като Бабинден, Трифон Зарезан, Сирни Заговезни, Гергьовден и Лазаровден се налагат традиционни езически предхристиянски елементи, съхранени и пренесени през вековете от местното население.
Всички тези празници, обичаи, традиции днес се празнуват и пресъздават от читалищните самодейци. Така те биват съхранени за бъдещото поколение.
За Бъдни вечер коледарската група се събира да коледува. Обхожда домовете и във всеки дом изпълнява коледарски песни и отправя благопожелания към стопаните.
На Лазаровден момичетата лазаруват. Обикаляйки къщите на селото, те пеят обредни лазарски песни и благославят за здраве и берекет.
Самодейците от групата за автентичен фолклор пресъздава обичаите „Харизване на дете”, „Откриване на жътва”, „Оставяне брада на нивите”.
Освен отбелязването на чисто християнските празници и пресъздаването на българските обичаи и традиции, в читалището се аранжират витрини и литературни кътове, по повод честването на годишнини на личности, писатели и събития.
В салона е подреден етнографски кът с традиционни български предмети използвани в миналото, които представят някогашния бит на местното население.
През 2018 г. НЧ „Просвета-1925” се включва в благотворителна кампания „Изплети топлина” към фондация „Има начин”. Обединени от идеята самодейците изплитат десетки чорапи, терлици, шапки и шалове за нуждаещите се.
По този повод Телевизия Шумен правят запис за предаването „Седянка” на групата за автентичен фолклор „Извор“ към читалището.
Илия Р. Блъсков
Училище
Училище в селото се създава през 1863 г. Първоначално се помещава в отделни стаи на частни домове. Поради нарастващия брой на учениците се взема решение за строеж на училищна сграда, който започва през 1880 г. Земята за строежа предоставя безвъзмездно дядо Стойно Алтъпърмаков. Парцелът се е намирал близо до Голямата чешма. Първият назначен учител е Васил Недялков – учителствал една година. След него са назначени учители дошли от различни краища на България, на които първоначално се заплаща в натура. След 1902 г. започва да се изплаща и заплата на учителите.
През годините броят на учениците се увеличава, а с това и необходимостта от нова училищна сграда. Тя започва да се строи по времето на Вълчо Йорданов – кмет на селото и член на читалищното настоятелство. През 1927 г. сградата е построена с доброволния труд на селяните.
Първоначално училището съществува като начално от 1 до 4 клас, но по-късно се преобразува на основно – до 7 клас. В него учат и деца от съседните села – Благово, Овчарово, Васил Друмев, Костена река. Прихождащите ученици са настанени в пансион с отделни възпитатели. Горните класове се закриват през 1973 г., а по-късно и началните класове. Децата започват да посещават училище в съседното село Дибич.
Училищната сграда в село Илия Блъсково е превърната в детска градина през 1975 г., която е закрита няколко години по-късно.
Илия Р. Блъсков
Паметници
Бюст-паметник на Илия Р. Блъсков
През 1989 г., по повод 150 години от рождението на Илия Р. Блъсков в селото е изграден негов бюст-паметник, който е единствен в България. Организацията за осъществяването на проекта за паметника е на Йорданка Текерова, кмет на селото от 1979 до 1991 г.
Скулптурната изработка на бюст-паметника е на Петър Дичев и арх. Д. Добрев. Поради промени в обществено-политическия живот в страната, паметникът е открит на 31 май 1991 г. под надслов „Искри любородни”. На празника присъстват хора от селото, общественици, Йорданка Текерова – кмет на селото, кметът на град Шумен – Христо Христов, скулптора Петър Дичев, арх. Д. Добрев, адвокат Илия Евтимов и представител на Общинския съвет за култура в Шумен.
По този проект е изработен и барелеф на Илия Р. Блъсков за Начално училище „Илия Блъсков” – Шумен. Открит е на 17 май 1991 г. от Илия Евтимов – внук на писателя и баща на шуменския художник Деян Евтимов.
Паметник на загиналите във войните
В центъра на селото, пред сградата на читалището, освен бюст-паметника на Илия Р. Блъсков е изграден и Паметник на загиналите войници в Балканската и Междусъюзническата война. Открит е на 16 октомври 2011г.
Паметникът представлява голям скален блок, в който е вградена мраморна плоча, на която са издълбани имената на загиналите 22-ма местни жители. Сведенията за участниците във войните са открити при проучване на документи във Военен архив – Велико Търново. Те са издирени с помощта на създадения за целта Инициативен комитет и Кметство – село Илия Блъсково.
Илия Р. Блъсков
Патронен празник
Всяка година на 9 февруари, когато е рождената дата на писателя и общественик Илия Р. Блъсков (9 февруари 1839 г.) независимо дали е кръгла годишнина или не, местното население чества патронния празник на селото
Предложението за честване на юбилеен празник по повод 140 години от рождението на възрожденеца идва от читалищните дейци през 1979 г. Започва издирване на информация за писателя и организация за празника. По този повод се създава и кръжок – вечер по седенки в домовете, където се четат материали от живота на общественика и повестите му „Изгубена Станка” и „Злочеста Кръстинка”. Издирени са стари издания на произведенията му. Едно от тях е „Сиромашки клетви” от 1884 г.
През 1989 г., когато се честват 150 години от рождението на Илия Р. Блъсков е изграден и открит бюст-паметник на възрожденеца. Открит е на 31 май 1991 г. под надслов „Искри любородни”.
На 9 февруари 2019 г. с тържествен концерт е отбелязана 180-тата годишнина от рождението на Блъсков. Негови наследници посещават селото. Правнук на възрожденеца е шуменският художник и тогава директор на Художествена галерия „Елена Карамихайлова“- Деян Илиев Евтимов. По време на тържеството, той подарява на селото портрет на своя прадядо – Илия Р. Блъсков.
Във фоайето на читалището е подредена витрина с материали за живота и творчеството на Блъсков.






























































































