История и проучвания

В околностите на село Черенча са локализирани няколко селища и крепости, покриващи почти всички исторически периоди на човешко присъствие. Първи сведения за наличието на археологически обекти дава Карел Шкорпил. В северното подножие на хълма Фисек той описва късноантична крепост с четириъгълна форма и размери 150 на 180 м. Половин столетие по-късно Цв. Дремсизова и Вера Антонова издирват и подробно публикуват археологическите обекти в Шуменски окръг, включително и тези в околностите на село Черенча. Екип от археолози от РИМ – Шумен провежда мащабна експедиция по локализиране и картиране на нови археологически структури в границите на Шуменското плато и неговата периферия. Засечени са нови обекти, които допълват и обогатяват археологическата карта в тази интересна и важна територия.

От околностите на село Черенча произхождат и три изключително ценни сфрагистични паметника : на българските владетели Симеон Първи (893-927) и синът му Петър Първи(927-969) и на византийския василевс Роман Първи Лакапин (920-944). И трите печата са публикувани. На пръв поглед прави впечатление, че трите печата нямат еднакъв произход. От крепостта на хълма Фисек произхождат печатите на Роман Първи Лакапин и Петър Първи, докато този на Симеон е от Калето до с. Черенча. Изследователите стигат до изводите, че концентрацията на три владетелски печата в едно място с точно рамкирана датировка дава основание за предполагаемо съществуване на владетелски извънстоличен център. Но от какъв тип е-дали резиденция или просто крепост, е трудно да се каже. В непосредствена близост до село Черенча се намира село Новосел, в чиито околности е проучен един от извънстоличните центрове за обработка на метал. Намерените лети имитации на византийски монети на Роман Първи в Надарево и Златар, доказват че този род монети са изработвани именно в тези производствени центрове. Тяхната истинска роля и функция тепърва предстои да се разглежда.

Резиденция или не, в околностите на Черенча са разположени важни крепости с определен акцент в живота на средновековната българска държава.

 

Археологически паметници

1. Тракийска, антична и средновековна крепост. На 3,5 км северозападно от селото, в северното подножие на височината Фисека. Има форма на неправилен четириъгълник с приблизителни размери 150 на 180 м. К.Шкорпил отбелязва на югозападната страна три кули, а на северозападната – една.
2. Антично селище – На около 600 м. югозападно от селото, в м. Тузлупунар. По терена изобилстват късове от домашна керамика.
3. Късноантично укрепление – На 3 км. североизточно то селото, върху северния склон на Шуменското плато, в м. Хороташ. Има неправилна четириъгълна форма с приблизителни размери 50 на 35 м. Добре запазен южен зид, изграден от ломен камък и хоросан, със счукана керемида. По затревения терен има оскъдни фрагменти от късноримска керамика.
4. Късноантично селище – На 2,5 км северозападно от селото, върху югозападния склон на височината на Фисека. Основи от ломен камък и хоросан, смесен със счукана керемида. Запазени са фрагменти от съдове, характерни за късноримската епоха.
5. Средновековно селище- На 1,5 км североизточно то селото, в м. червената пръст, на десния склон на Боаза. Запазена домашна керамика. Намерени са железни стрели, копия, оръдия на труда, монети от Втората българска държава и др.
6. Крепост – На 2 км северно от селото, върху най-крайния северен рид на Шуменското плато. Има неправилна форма с площ над 20 дка. Липсват характерни находки за датиране на крепостта. Допуска се, че е от времето на Втората българска държава.