Село Черенча е разположено в подножието на най-високия хълм в Североизточна България – 501м, в западната част на Шуменското плато. Намира се  на 18 км северозападно от Шумен, в прехода между два от дяловете на шуменските височини. Източно от селото се извисява Новоселската планина, а хълмът Фисек, явяващ се най-западната част на Шуменското плато, отстои на запад от него.

В близост до селото се намират скални масиви с историческо значение.

Миналото на това село е съвсем малко познато. В местността Хисарлъка, северно от Фисек-баир има съвсем сигурни останки от трако-римската и раннохристиянската, българска епоха. Следи от старо селище данните сочат в м. Баблец, в Йенидже-Кьой, в м.Кьой – дереси под Фисер – баир. Любопитно е да се знае, че на това характерно възвишение турците казват „хюсек”, което значи „висок”, а българите казват „Фисек” или „Високо”- име, което стои несъмнено във връзка с това изчезнало селище. Но това име скоро е изчезнало, тъй като след едно столетие в турския кадастър стои записано село Чиранджу, а в по-късните документи то е Чурундже, става Черенче или Черенча и др.Това име се тълкува по различен начин. В народната етимология то е от череша, а турците го извеждат от арабски „череча” в смисъл на мера, пасище. Времето, което е отминало, не е оставило много сведения за това село. Старото кореняшко население тук отдавна е изчезнало и хората му повечето са преселници.

Село Черенча е основано през 764 г. Намерените находки свидетелстват за наличието на стара култура в землището му. Археолози откриват средновековна крепост в местността Хисарлъка, северозападно от ската „Фисек баир”. Основите на крепостните зидове, запазени и до днес, говорят за живота на хората през няколко епохи – от най-ранния 4 век пр.н.е. до втората българска държава през 19 век.

До Освобождението в с. Черенча е имало 100-110 къщи и населението е било мюсюлманско.

След Освобождението започнала бавна, но сигурна емиграция на мюсюлманите – настъпила съществена промяна в демографския облик на селото.

Днешното село е възникнало вероятно със заселване на турските колониалисти. През 1901г. тук се установява първият българин Димитър Колисолу. В периода до 1910 г. идват и много семейства от Кюстендилско, привлечени от доброто географско положение и благоприятния климат за развитие на основния поминък – земеделие и животновъдство. През 1946 г. се каптира водата и се създава водопроводна мрежа, а през 1950-1951 г. селото се електрифицира. Построява се мост между селата Черенча и Средня. Строителството му трае три години – 1941-1943 г. Строежът се е ръководел от инж. Коеджиков.

Истинското обновление на селото настъпва през 1970 г. – с  построяването на новата и красива търговска сграда, съвместно с промишлен комбинат за битови услуги, читалище, здравна служба и съвременен площад с булевардна улица. Селото е напълно електрифицирано и водоснабдено. Построена е голяма детска градина с 80 легла.

Численост на населението към 2011 г – 330.