Село в Североизточна България, област Шумен, община Велики Преслав. До 1878 г. се е наричало Чаталар, до 1899 г. – Чатали. Преименувано е на Цар Крум с указ №519 от 30.11.1899 г. и на Хан Крум с указ №1125 от 02.08.1977 г.

Намира се на 9 км североизточно от Велики Преслав и на около 10 км югозападно от Шумен. Разположено е край река Врана, близо до устието на река Камчия, южно от Шуменското плато на височина около 100 м. Характеризира се с умерено континентален климат. Тук се събират два пътя: единият от Плиска, а другият от Шумен по Калугер боаз, Омуртаговия мост на Камчия при аула и оттам за Ришкия и Герловския проход през Велики Преслав. Природните условия благоприятстват развитието на овощарството и лозарството.

Според някои археолози на мястото на селото през ІV в. се е намирала столицата на остготите начело с Улфила или най-малко крупен техен център, за което говорят откритите тук богати готски накити и други археологически находки. Разкопани са църкви от IV-V в. Лежи на равнище по терасите на река Камчия (Тича) и река Врана.

Според някои източници преди да се нарече Чаталар, се е наричало Чифлик, като се предполага, че възниква около чифлика от 5000 дка на Хасан бей от Шумен. Отначало тук са дошли три български семейства като работници в чифлика, харесало им и се заселили около чифлика и така се слага началото на селото.

След Освобождението на България 1878 г. селото има 42 къщи и вече се казва Чаталар. Името си получава заради разположението си на главния път Шумен – Преслав – Шумен – Осмар. Смята се, че оттам произхожда турското име Чаталар – „чаталест, раздвоен път”.

По-късно след откриването на Омуртаговия надпис върху мраморната плоча, която се намира в археологическия музей в София с наименование Чаталарски надпис, в който се величае могъществото на хан Крум, до 1940 г. селото се именува Крумово. През 1940 г. гарата и селото се именуват Цар Крум. През 1977 г. селото се преименува в с. Хан Крум.

Л. Милетич констатира тук старо, кореняшко население. Турско население винаги е имало, но малко. Има българи, преселници от Осмар, Миланово и Драгоево, от Еленско и от Герлово, след построяването на язовир „Тича”.

Според последното преброяване от 2011 г. населението е 369 души.

Традиционни за селото са празниците „Свети Дух” – Петдесетница и Еньовден.

Известни личности, родом от село Хан Крум, са писателят Крум Велков, художникът и скулптор Йордан Стоянов, лекоатлетът Ангел Кънчев.

 Здравна служба

До построяването на сградата за здравеопазване и кметството, здравната служба се е помещавала в къщата на Минчо Доков.

От 1977-78 г. в с. Хан Крум има добре обзаведени лекарски и зъболекарски кабинет с лекар, зъболекар, сестра и акушерка. След реформите в здравеопазването през 2000 г., здравната служба е преименувана в Амбулатория за индивидуална първична медицинска помощ, обслужвана от лични лекари от гр. Велики Преслав и Шумен.

До 2007 г. сградата е изоставена, когато благодарение на дарители не само от частния бизнес,  но и от лекарската колегия, тя е ремонтирана и обновена.

Специална благодарност обществеността и екипът на д-р Чолаков отправят към спонсорите. Това са Винарска изба „Хан Крум” АД, Анатоли Чернев – тренажорен цех, „Попов и сие” ООД (Илия Попов), „Строителни изделия” АД (Димитричка Недева), Тодор Александров – цех за стъклопакет в с. Хан Крум, Христо Христов (КОС – в с. Хан Крум, Борис Тодоров – „Билмат” ООД, Валентин Кънчев – „Виола” ЕООД, културно-просветна организация на ромите в Шумен, д-р Ивелина Коцовска – „Плантабул” ООД, Стоян Батов – кмет, клиника д-р Чолаков.