Географско положение, възникване
Средня е село в Североизточна България. Намира се на 15 км западно от град Шумен. Разположено в дълбок боаз на южната страна на северозападно разстояние от Шуменското плато. От север селото е запазено от покрити с борова гора възвишения, а на юг се разкрива живописна панорама до Стара планина.
Старото име на селото е Ортакьой. Знае се, че селото на това си място не датира от много старо време. Старо селище с неустановена датировка е съществувало в местността „Арагар”, която се намира на изток по пътя от Средня за с. Лозево. От откритите гробища, пръстени, водопроводни тръби и др. може да се каже, че на това място е имало селище. За това свидетелства и пещерната църква, врязана в наречената от К.Шкорпил „Ортакьойска канара”. Църквата получила местното название „Цръквато”; тя се състои от две съединени една с друга, изсечени в скалата помещения, осветени от кръгъл отвор и симетрично разположени от двете му страни два процепа. Фактът, че църквата е изсечена високо в скалата и е трудно достъпна, показва, че тя е служела и за укритие на живеещото тук българско население.
Друго изчезнало във времето селище, е имало в местността ”Енджикьой, която се намира на около 4 км югозападно от сегашното село Средня. Според някои изследователи, името на селото е Йенидже – кьой, т.е. Новичко село. Според преданието, още през 18в. р. Пакуша е заляла селото. Оцелелите жители били принудени да се заселят на височините по на север и да поставят началото на селата Черенча и Средня.
Местността, където се заселва част от населението на Йенидже-Кьой, се е наричала Дервент. Както височините около селото, така и на юг от него са растели гъсти и непроходими гори – по склоновете на Балкана между гъсталаците се е извивал пътя до Ески Джумая (Търговище). Непроходимите гори са благоприятствали укриването на разбойници и затова турските власти поставят стража да охранява пътя. Тъй като войнишкият кантон се е намирал на средата на пътя между Шумен и Търговище, бил наречен Орта беклеме – Среден кантон. Оттук и създаденото село около поста получава името Орта кьой – Средно село.
Редица изследвания показват, че наред с турците в селото са живели и много българи. За това свидетелстват стари названия на местности като Георгин баир, Могилата, Изтока, и др. При първото преброяване на населението през 1880 г., в статистическия сборник селото е записано като Средне, а не с турското си название, което дава основание да се счита, че от по-рано селото е и известно и с българското си название. До 1946г. е Средне, осъвременено без административен акт.
Първият българин, заселил се в селото след Освобождението е Недьо Геров Дабчев. След него идва Сава Матев, а по-късно и двамата се изселват в гр.Шумен. След тях се заселва Петър Стойчев Панайотов, който купува около 200 дка земя.
През периода от 1900 до 1910 г. в селото се заселват много българи от Кюстендилско и Трънско. Независимо от многократните изселвания на турците в Турция, броят на населението за периода 1880 до 1946 г. се увеличава повече от два пъти.
Жители на населеното място към 2020 г. – 510
През 2009 г. служители на парк „Шуменско плато” случайно разкриват една загадка, над която учените работят години наред – а именно : откъде са каменните блокове, с които са построени дворците във Велики Преслав. Те откриват варовикова кариера в непосредствена близост до с. Средня. Първоначално смятат откритието си за скален манастир. Но археолозите разбират, че това всъщност е стара каменна кариера. Специалистите откриват, че структурата на камъка, открит в кариерата е съвсем същата като на като стените на двореца и крепостните стени във Велики Преслав. Вижда се, че от стените са дялани блокове. Повечето от тях са със страни 80х40х30 см – точният размер на блоковете в столицата на цар Симеон Велики.
В кариерата са открити старобългарски и стари рунически знаци, характерни за периода разцъфнали кръстове (те изобразяват кръстния знак, стилизиран с флорални мотиви, бел.ред.), както и на няколко места владетелския знак ипсилон.
Смята се, че кариерата не е единствената в района на с. Средня и има поне още няколко. Оттам е възможно да са добивани камъните за крепостта в Плиска.
