През XIX в. населението на Салманово е смесено – българско и турско. По-късно се заселват и роми. До 1860 година в селото няма църква, тъй като турците не позволявали да се построи такава. Църковните християнски богослужения са се провеждали в пригодени за целта помещения в частни къщи. Единственият молитвен храм бил за мюсюлманите – джамията, която се намирала в долната махала.
Към средата на века и по-късно, когато започва усиленото развитие на търговията и занаятчийството в страната, започва борбата за самостоятелна църква и национално-освободително движение. Всичко това оказва влияние и върху българското население в Салманово.
От летописните бележки за училищната дейност на Тодор Енев, дългогодишен главен учител на първоначалното училище в Салманово, става ясно, че старата черква „Свети Димитър” е построена през 1860 г., тъй като заедно с нея в двора са изградили и стая за училище. Черковната сграда била примитивна с характерната за XIX в. – дървена конструкция със стени от плетени пръти, измазани с глина.
През първата четвърт на XIX в. в селото вече има постоянно свещеник – поп Костадин, който в същото време бил и учител в едно от махленските училища. През 1867 г. свещеничеството приел и поп Русин, който остава да служи в селото до 1871 г., като едновременно с това е и учител.
Църковните архиви от първите години след Освобождението не са запазени. Но през 1921 г. се заражда идеята за изграждане на нов храм. Същата година на 21 октомври 1921 г. се издава Позволително от митрополит Симеон Варненски и Преславски. С него се дава разрешение за строителството на храма да се събират „доброволни подаяния” в цялата епархия.
С преодоляването на много трудности през годините църковната сграда е завършена до покрив през 1942 г. За вътрешната и уредба средствата отново били недостатъчни. Тогава църковното настоятелство се обръща с призив за финансова помощ към населението. Много салмановчани се отзовават, всеки според възможностите си. Поради липса на архивни документи не се знае кога точно е станало освещаването на новата църковна сграда.
На 26 октомври – Димитровден, с тържествена литургия и осветен курбан, църквата „Св. Димитър” празнува своя храмов празник.
