Районът около Салманово е населяван от дълбока древност, за което свидетелстват многобройните селищни могили в землището му. В него са намерени археологически находки датирани от Праисторическата древност, Античността и Средновековието.

Салманово е едно от селата с най-богата и разнообразна топонимия. Всяка местност в землището на селото носи своето наименование. Те са със смесен произход, съществуват както турски, така и български имена. Най-познатите местности са Балар яса, Четирите могили, Бялата вода, Стателовата кория, Синур дере, Съръ-ери, Дюз меше, Чешме кърши, Балар меше, Лозята, Алчака, Голямата могила, Денева могила (Бакаджик), Хамбарлия, Чалъ яса, Хаембарлия и много други.

Още през 1908 г., археологът Рафаил Попов пише в статията си „Принос към предисторията на България”: „…околността е обсипана с могили, произходът на които е от различни времена. По-голяма част от тях са предисторични (неолитични). В землището на Салманово има около 35 могили, различни по форма и големина. От тях 8 носят следните названия: „Голямата могила”, „Голата могила”, „Чалък могила”, „Ченгене-алан могила”, „Куру-Гергевата могила”, „Песу-кузу могила”, „Чадър-ери могила” и „Бакаджи могила”.

На два пъти, през 1906 и 1912 г. проф. Рафаил Попов провежда археологически проучвания на Бакаджик могила. Изследователят нарича могилата Денева, затова и до днес това име става популярно. Думата „бакаджик” е турска и означава „виждам”, „гледам”. Смята се, че някога се е използвала като наблюдателница, за да бъде наблюдаван главния път, който минавал недалеч от нея. Изследователят на могилата Рафаил Попов и дава едно по-описателно значение „място, откъдето се открива широк хоризонт”.

През годините, някои от могилите са били разорани, а други подложени на масово разкопаване от иманяри. В този район иманярството съществува още от XVIII век.

Значимостта на разкопките и на придобитите археологически материали в Деневата могила край Салманово са от важно значение за науката, давайки основание на по-късните изследователи да ги използват като сравнителен материал за датиране на откритията си. Голяма част от откритите материали като накити, оръдия на труда, съдове, разни глинени предмети са датирани  от меднокаменната епоха. Това доказва, че в продължение на хилядолетия този край е бил населяван още от древността.

Според източници селото се появява през първите столетия на турското робство. Още преди 1543 г., в Шуменската каза са регистрирани 28 юрушки оджака (семейства), един от които е Салманлии с 18 джелепкишани (население в Османската империя, задължено да отглежда овце) . Няколко години по-късно през 1573 г., със султанска заповед е утвърден списък на джелепкишаните в Шуменската каза, в който селото е записано под името Салман.

Преди и след Освобождението в Салманово съществували само две махали Горна и Долна махала. Първите заселници били турци и те се установили в източния край, ниската част на селото. Там се обособила Турската (Долната) махала. По-късно българското население се заселва в горния край на селото, където оформя и нова махала – Българска (Горната).

По-масово съсредоточаване на българското християнско население в Салманово започва края на XVIII век. Тогава, около Руско-турските войни в селото се установяват цели български родове от Търновско, Котленско, Одринска Тракия и от други краища на България.

По време на войните Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война Салманово е едно от селата в  региона с най-много загинали през войните – 46  млади, трудоспособни мъже. Други участници във войните прекарали  известно време в плен. Това положение оказало влияние върху стопанската дейност в селото. Училищата почти не функционирали, тъй като не достигали учители, читалищната дейност замряла.

В тяхна памет е издигната паметна плоча на загиналите салмановци през войните 1912/13 и 1915/18 година.

През 2018 г. в центъра на селото е открит и Паметник на поборниците, посветили живота си на борбата за освобождението на България. Паметникът представлява металната пластика, композиция от полуарка, кръст и паметна плоча. Проектът за паметника е дарен от художника Пламен Петков, а инициативата е осъществена със съдействието на кмета на селото Йордан Киров. Идеята за изграждане на паметната плоча е на Инициативен комитет с председател д-р Драган Нонев от Шумен, който дарява средствата за неговото изграждане.

Положението в следвоенните години за населението в Салманово, както и в цялата страна, станало още по-тежко. В продължение на десетилетия, до 1944 г. в селото се създават местни организации на различни политически партии – земеделци, комунисти и др. След промените през 1944 г. населението се увеличава, като през 1950 г. то достига до около 1770 души. Няколко години по-късно започва миграцията към големия град и  това води до значителен спад в броя на жителите. Днес в Салманово живеят около 700 души, от които около 1/3 от жителите са роми.

Заселването на ромите в Салманово започва отпреди повече от 100 години. Те почитат както мюсюлманските, така и всички християнски празници. Салмановските роми са музиканти. Някои от тях смятат, че техните предци са от Котел, а според други от съседните села и най-вече от Драгоево. Известни са главно с музикалните си изяви. В миналото почти нямало семейство без музикант.

Благоустройствената дейност в селото най-активно започва през 70-те и 80-те години на ХХ век, когато са  шосирани и са изградени тротоари, започнато е благоустрояването на площада пред кметството, направен е обръщач в Телечка махала, разширена е електрическата мрежа и др.

*Голяма част от информацията за село Салманово е почерпана от книгата на историка

Дечко Лечев „Салманово. Материали и бележки за историята на селото”