По време на османското владичество, в с. Радко Димитриево не е имало църква. Българите в селото са ходели на църква в с. Мараш и с. Дибич.

Пръв титулярен свещеник в селото е бил Васил Георгиев, починал през 1885 г. Според регистъра на ражданията, той е бил свещеник още през турско. След него свещеник е Радуш Вълчев – местен човек. Свещенодействал е от 1886 до 1893 г., когато е починал. От 1893 г. до 1897 г. енорията е завеждана от Петър Костов – свещеник от село Мараш. През 1897 г. свещеник става учител от Осмар. По време на неговото свещенодействане е била съборена старата църква и е била приспособена новата – на мястото на стара голяма плевня, в двора на училището.

Новият храм, където се налага да бъде преместена църквата поради непосредствената си близост до училището, е обслужван от свещеник от Мараш. Дворът и малката постройка в него са дарение от Миньо Генчев. Там са пренесени няколко от старите икони и част от нарисуваните за църквата в село икони от Христо Савов, който заедно с тях подарява и камбана на църквата в храма в село Радко Димитриево.