Местоположение
Село Радко Димитриево се намира на 14 км в южна посока от град Шумен. Селото разполага с железопътна спирка по линията Шумен – Комунари. Асфалтирани пътища го свързват със Салманово, Мараш, Дивдядово, с. Ветрище и др. Разположено е на източен скат, а на 1 км на запад от него протича река Камчия. Площта на землището на селото е 8 кв.км.
Селото носи името на българския и руски висш офицер Радко Димитриев.
Радко Русков Димитриев е български офицер, който на два пъти преминава на руска служба. В Българската армия достига чин генерал , а в руската – генерал от инфантерията. Той е началник на Щаба на Българската армия от 1 януари 1904 до 28 март 1907 г. Под негово ръководство щабът изготвя един от ранните планове за война срещу Османската империя На 18 май 1905 г. е произведен в чин генерал-майор. От 1909 г. е началник на 3-та военно – инспекционна област в Русе.
На 2 август 1912 година, по случай 25-годишнината от идването си в България, цар Фердинанд произвежда 6 души генерал-майори в чин генерал-лейтенант. Димитриев е един от тях. Това е първият случай в историята на Третото българско царство, когато званието генерал лейтенант е дадено на действащи офицери. До този момент то е давано само на офицери от запаса.
По време на Балканската война, ген. Радко Димитриев командва Трета българска армия, която завзема Лозенград. В началото на Междусъюзническата война (16 юни 1913 г.) генерал Димитриев командва Трета армия, предназначена за защита на София от сръбско нападение и действия по направление към Пирот. Преди още войските му да се включат в бойните действия, на 20 юни той е назначен за помощник-главнокомандващ (фактически главнокомандващ) на Действащата армия на мястото на уволнения от цар Фердинанд генерал Михаил Савов.
След Междусъюзническата война, Димитриев е изпратен като български пълномощен министър в Санкт Петербург. В края на юли 1914, под въздействието на руския външен министър Сергей Сазонов, лобира пред правителството на Радославов да включи България в назряващата война срещу Австро – Унгария на страната на Сърбия и Русия. В началото на Първата световна война се връща на служба в руската армия като генерал-лейтенант начело на 8-и армейски корпус в състава на 8-ма армия, действаща в Галиция. След успешни боеве срещу австро-унгарците през септември 1914 е повишен в чин генерал от пехотата и му е поверено командването на 3-та армия.
На 11 септември 1918 г. ген. Р. Димитриев е арестуван заедно със сина си от комунистите, които събират заложници, за да закрепят властта си в Северен Кавказ. Екзекутирани са повече от сто генерали и адмирали, живеещи в Кавказ. Между тях са ген. Радко Димитриев и ген. Рузский. Това се случва на 18 срещу 19 октомври 1918 г. край Пятигорск. Посмъртно е удостоен с най-високото звание в българската войска – генерал от инфантерията (от итал. „пехота”). Награден е и с много ордени за храброст.
Исторически сведения за селото
Съществува предание за старо селище в местността „Юртлука”, намиращо се между селата Ветрище и Радко Димитриево. То се е предавало през годините от поколенията, като името на селището остава неизвестно. В преданието се разказва, че чума поразила жителите на старото селище. Много хора заболели и починали. Селянинът Насър, който знаел за чумата, предвидливо изгорил къщата и покъщнината си и избягал далеч от заразеното място. Заселил се на една поляна сред гората, където се намира сега село Радко Димитриево. Последвали го и други от селището. Една част от хората се установили на височината в гръб на старото селище. На турски език „сърт” означава височина. Затова новозаселената махала те нарекли Сърт махле, сега Ветрище. Селото, в което слязла по-голямата част от хората, нарекли на името на водача им Насърлъ, по-късно Насърлий.
В преданието не се казва колко голямо е било селото, поразено от страшната болест, нито пък кога точно е спряло да съществува. Знае се, че старото село в местността Юртлука е съществувало дълго след като е основано селото Насърлий и че много скоро след преместването на жителите на старото селище, тук са дошли преселници- тракийци, българи от селата Драгоево, Хан Крум, Салманово, и др. Знае се, че селото е създадено в периода между 1543 г и 1573 г. със задължение да отглежда овце за нуждите на държавните кланици.Такива юрушки селища е имало доста. Населението – ислямизирани християни, с разнороден етнически състав и от различни места.
За юрушкия произход на жителите на селото Юрук Касъм говори самото му име. То означава „Юруците на Касъм”. Касъм е бил най-страшният от тези юруци. Юруците са обособена военна организация на териториален принцип. По – късно те се наричат оджаци.
Юруците се различавали от турците се само по своя произход, но и по начина си на живот, по различието на самите си имена, хранене и обичаи. С времето се претопили с турците и се уеднаквили с тях. Дълго време трите села съществували едновременно, като Насарлъ се водело отделно селище, а Сърт махле – като махала към Юрук Касъм. Населението на Юрук Касъм силно намаляло и от 1878 г. е напълно заличено и от регистрите на селищата в България. Така с Освобождението на България се заличило от картата и едно старо юрушко селище, носило името Юрук Касъм повече от 300 години.
На картата на България се появили и са останали две нови имена – Сърт махле (Ветрище) и Насърлий ( Радко Димитриево) .
В първите години от обособяване на с. Насърлий там са живеели преселените юруци. Запазени от тяхно време са названия на местности, чешми, кладенци и др., които носят имената, свързани с тях : Ихлимановата могила наречена на Ихлиман Осман; Карачавдаровата чешма, наречена „Кара чешма”, „Парсаловата чешма”, свързана с фамилията на първите заселници в селото Парсаолу и други.
След преселването на юруците са дошли българи от други селища- от Ивански, Драгоево, Хан Крум и др.
Първите заселници в селото са от фамилиите Парсаолу и Парсови, наричани още Парсаловите.
До 1934 г. Насърлий е наименованието на селото. Преименувано е с МЗ 3775/07.12.1934 на Радко Димитриево.
Поминък на населението – земеделие и животновъдство. Отглеждат се зърнени култури. След масовото влизане на ТКЗС се основават големи овцеферми, кравеферми и птицеферма. Днес в селото животновъдството почти е замряло.
Занаяти, организирани в отделни занаятчийски звена почти не е имало. Дърводелство и железария – слабо развити.
Основният състав на населението – български. В селото има здравен пункт, кметство, читалище. В читалищната сграда е и пощенският клон с телефон.
Към днешна дата, при последно преброяване на населението в селото, броят на живеещите там е 286 души.
