ВАЛЕЛИНГА

 Пали се голям огън неделя вечерта на Сирни заговезни на високо място извън селището. Някога в селото се правели 5 валелинги. Махалите, които се намирали наблизо палели огньове на Ереклик баир, Боаза, Дермянбаир, Чобан чешма и Вехтите лозя. Този отколешен обичай се е провеждал ритуално всяка година през февруари или март съобразно църковния календар. От цяло село момчета ергени и мъже с ентусиазъм се включвали в организираната игра. На Сирни заговезни петте валелинги в селото се съревновавали помежду си. Борбата се водела по два показателя: първо, валелингата да бъде най-голяма, с най – висок огън, второ, да бъде запалена най-късно, т.е. последна.

ГОДЕЖ И СВАТБА

 Когато ерген намисли да се жени, праща годежари /женихари/, трима мъже, да искат момата. Бащата не винаги пуска дъщерята от пръв път. При разрешение се дават пешкири (кърпи). Пред Велики пости /за Велик ден /не се прави сватба. Прави се голяма года – цялата фамилия готви за гостите, раздават се богати дари. Подготвя се сватбата-роклята е от тафта, булката е украсена с три реда пендари. Всичко се подготвя – бакър, дрехи, в петък ходят калесниците с бъклица и босилек да поканят близки и роднини. Колят се агнета. В събота се правят засевки – ходят от ергена към момата, пекат питки и се начупват. Прави се голямо хоро и на него се раздават питките.

В неделя се бръсне ергена, гайдата свири и тръгват към булката. Напред вървят мюждеджии /предвестници/ – носят кърпи и съобщават за сватбарите, а момата ги дарява. В двора на момата има забито дебело, 8-10 м дърво, на върха на което има завързан пешкир. Дървото е изгладено, обикновено липа, за да бъде трудно за изкачване. На пътната врата има напречно заковано дърво /бариера/. На него е записано огромно число – това е откупът за булката. Тия дървета се подготвят от шаферите /слугари/ от страна на момичето, а слугарите от страна на момчето се наричат девери и зълви. Преди сватбата шаферки канят бъдещата булка на гости, за да се прости с моминството.

При влизането в двора на момата наддаването правят само зетят и кръстникът, докато бъдат пуснати всички сватбари. В двора свири гайдата, панера с даровете е изнесен, редят се и се даряват зълви и девери. Докато не заиграе зълвата, не я даряват. Зълвите се делят на същи и по-далечни. Дава се бяло хубаво платно /станове се казва/, завързва се около снагата няколко пъти, дори стига до земята. На по-далечните зълви се връзва само едно платно. Докато трае даренето, деверите се опитват да смъкнат пешкира от забитото в двора дърво /стремежът е дървото да бъде по-трудно превзето/. Обикновено най-близкият девер се изкачва да свали кърпата.

На къщната врата слугарките спират зетя с кобилица, препречена на входа и отново искат откуп. Кръстникът върви пред зетя и влизат при булката. Той носи булото и прибулва булката. Слугарките пеят специални песни за случая /напр.“Мома се с майка прощава”/.

На кръстника се поднася букет, богато украсен с цветя, ябълки и златни пари.

Поднася се и пита, печена кокошка. И тук се изпълнява специална песен /“Я откупи си, кръстничко, хубава елха”/. На три пъти може да му се поднася докато заплати. На петларя, който е от рода на мъжа, се дава богато украсен петел с кърпа, вараци, мамулки-пуканки и шарени книжки, също с песен. С тоя петел цял ден се играе. Той се яде в сряда след сватбата.

Когато извеждат булката гайдата свири тъжна мелодия. Булката се прощава с целия род, това е и честитяването. Дават се и пари – пълнят дори и обувките. Последен минава бащата. Той си подготвя три клечки, които хвърля на изток, запад и юг. Майката полива вода. Венчавката става в църква. Сватбата тръгва към кръчмата – водят я с хоро. Пеят се песни, играят се хора. Вечерта се тръгва към дома на зетя. Свекървата постила чисто платно да вървят младите по него. На вратата свекърът стои и харизва (подарява) ниви, агнета, биволи и т.н. След това влизат вътре. Канят се гости и тогава се носят подаръците. Слагат се софри (трапези). Дават се тави, бакъри, чинии, кани за обзавеждане. Веселбата трае до зори. Завеждат кръстника и сватовете, съпроводени с гайда. В понеделник се носи благата ракия. Пее се песен /”Ашкулсун, моме майкина, майка си не засрамило, майка си, още баща си”/. Носят ядене да хранят булката. Сутринта булката мие лицето и краката на свекъра, а зетят полива. Същото се повтаря и при свекървата. Сватбарите цапат навсякъде, за да има повече работа булката. Докато шета, булката мълчи /говеене/. За да не приказва, свекървата й дава малък дар /чиния/. В понеделник завеждат булката при трендафила и там я отбулват. В сряда се ходи при „Кукуригуто“ да се яде петела. В сряда вечер булката прави баница, носят на „Кукуригуто” и дарява всички, че и на метлата закача. Даровете са богати – по 30 ризи, кърпи, всичко тъкано на ръка. На неделята се ходи у майката.

Пеперуда

Обичай, който е много характерен за Овчарово. Той се провежда обикновено през пролетта, ако тя е сушава. Събират се млади момичета и булки, избира се една от тях, по-издържлива и се завива в зеленина, цветя и бъзак. Тя ще бъде пеперудата.

В това време една по-възрастна жена прави бебе от парцали и то трябва да носи мъжкото име Германчо, което съответства на небесния Свети Герман, който само гърми, трещи, а дъжд не вали. Жените минават по всички улици. Хората изнасят вода и поливат пеперудата, а останалите пеят: „Пеперуда летяла, летяла, над вода се е мятала…” и така излизат до края на селото, където има река. Бабата, която носи бебето изкопава една дупка и там заравя Германчо и нарежда с него да си отиде и злото и да завали дъжд: „Дай ни Боже ситен дъжд, да се роди жито, ръж…”. Всички пеят и се молят Бог да чуе молбата им.

За дъжд се прави и молебен от свещеник. На някоя чешма извън селото се прави водосвет. Последният молебен за Овчарово се прави през 1949 г., заедно с курбан, на който се казва „Ела Боже да ядем и чуй молбите ни за дъжд”.

ИВАНОВДЕН в ОВЧАРОВО

На този ден всички млади зетьове, женени през годината, се къпят на селската чешма. За този ден има специален ритуал. Младият зет отива рано на Ивановден у родителите на жена си. Той носи шише ракия или бъклица с вино. Младата невеста е закичила китка здравец на ревера му. Родителите на булката го очакват. Посрещат го с греена ракия, кокошка, вино, кебап, бахур от закланото на Коледа прасе. На софрата не липсва и баница. След това зетят отива у кръстника си да почерпи. Там също го посрещат с греена ракия, вино, наденички. И докато се черпят младежите, именника го причакват, за да го къпят на селската чешма. Кръстникът го превежда през таен изход на улицата, за да има известен аванс, но младежите го виждат и хукват след него и като го хванат го отвеждат на чешмата. Там го чака кръстникът, взема му палтото, полива му вода на главата, благославя го, а младежите гледат да го повалят в коритото. Някои зетьове не чакат да ги съборят, а сами лягат в леденото корито. Двама от бегачите правят столче като вплитат двете си ръце. Зетят сяда, кръстникът го намята с палтото и го отвеждат към дома му съпроводени от гайдарджията. Всяка група, която ще къпе зетя, си има гайдарджия. Тази група се състои от 7-8 млади пъргави момчета, още неженени. Роднините на зетя, когото ще къпят, предварително узнават за това и рано сутринта отиват да го търсят. Една група окъпва няколко зетя.