Ак чешмя – източно на 15 км, под под гробищата до река „Кубарня“. Чешма с ялаци за водопой на добитъка, със студена вода, от която падат пиявиците.
Беседка на ловно-рибарската дружинка при село Нова Бяла река. Намира се в гората южно от селото.
Манастира – едно голямо конусовидно възвишение до Хасарлъка. Вечер „улулицата“ се обажда от високото и подсеща за вечността на Балкана. На върха, на равното, преди много години е имало манастир и вероятно там са намерили усамотение и християнска проповед княз Борисовите духовници, а последователите им, избавление от турския ятяган.
Казимова чешма. Намира се югозападно от селото. Изградена в памет на Казим Абилов от неговия брат. Според историята, разказвана от местните хора, чешмата е изградена на мястото, където братът намира овчарската гега на загиналия от мълния Казим.
ИМЕНА НА МЕСТНОСТИ В ПОЛЕТО
Из книгата „Миналото на Нова Бяла река” от Христо Ив. Бахарев
Арпалъците – ниви или дворни места в близост до селото, които са засаждани с боб, лук, картофи, чесън и други зеленчуци.
Алмалъчаир – ниви и ливади на 2-5 км от селото на север.
Аркаръ йол – пряк път от Маломир за Бяла Река. Нивите са разположени около него, на юг към Алмалъчаир и северно към Куза.
Бентарасъ – ниви и ливади, северозападноот селото на 15 км, в посока на Маломир.
Батаклъка – на изток от селото до източната част на Куза. Белорешкото – югоизточно от селото, след р. Кубарня. Бозалъка – на юг от селските лозя, редуващ се с ниви и кории. Върбишкото – но запад от Топоклията, лозята и Костакиевата кория, на 3-4-5 км от селото.
Големия гьол – намира се южно над селото на 0.5 км Там се приготвят кирпич и тухли за строеж. Неговата вода служи за водопой на добитъка.
Гюрлюджика – ниви на 2 км североизточно от селото.
Гяуртарла – самото наименование подсказва, че тая бедна „слаба“ земя, много ерозирала, се обработвала от българи. Отстои на 3 км на югозапад, непосредствено до Балкана.
Гробищата – действаща християнско гробище на 0.5 км източно.
Дядо Танасовите каваци – ниви на 1 км северозападно. В долът се намира студен извор (футул).
Кайджика – плодородни ниви на 1 км североизточно.
Карапетлик – ниви на 2.5 км североизточно.
Комлука – източно от Акчешмя, оттатък реката.
Костакиевата кория – на 2 км западно от селото. Лятно време се използвала за паша на добитъка. От собственика се използвала за листници за добитъка и за дърва за отопление.
Куза – гора на 3 км северно. Тя се използвала повече от другоселци. Новобелореченци я използвали предимно за паша на добитъка.
Лозята – частни лозя и бостани на 2 км западно. Почти всяко семейство е имало лозе и бостан.
Мандра (мандралъка) – слаби ниви, в близост до Куза.
Маломилския път – ниви от двете му страни до речната граница на землището. Намира се северно от селото.
Могилката – на 2 км южно. Лятно време се използвала за „караул“, който следи за пожари и предотвратяването им.
Върбишките могилки – намират се на 3 км западно. Обрасли са с дребна, предимно дъбова гора и сочна трева. Служили са за паша на добитъка.
Мушмулджи Начовия ямач – гориста местност на 2 км южно. Там се намирали облагородени овошки (ашлами). На 24-и май дядо Начо продаваше първите узрели череши.
Нуриевата могилка – на 2 км северно, заобиколена от ниви. По жътва се използвала за наблюдение и предотвратяване на пожари.
Овезалча – ниви на 2 км северно от селото.
Панайоткената чешмичка – намира се на 2.5 км западно, а Поповата кория се използвала за паша на добитъка.
Радуловите сливи – градината се намирала южно, вд близост до селото. Край нея имало ниви.
Сърта, Нуриевите круши – северно от Урумовата къща, крушите са малко по-едри от дивите, но много вкусни.
Топоклията – ниви на 2.5 км западно, граничи с варбишкото и маломирското землище.
Червения мост – ниви и ливади на 1.5 км западно от селото.
Хаджи йон – ниви северно от селището, вляво от маломирския път. На мястото на примитивната чешмичка сега има изградена чешма с ялаци (циментови корита) за водопой на добитъка.
Чобанката (Чобанарасъ), Мерата – ниви със слаба продуктивност на 2,5 км южно, между селото и Балкана.
Янакиевата кория – намира се в близост до селото, до Янакиевата къща. Около нея има ниви.
НАИМЕНОВАНИЯ НА МЕСТНОСТИ В БАЛКАНА
Арпалък – местността е на изток от Мечата круша. В началото на 50-те години на XX векбеше сечище.
Баалъка – вероятно някога там е ималолозя, а сега е гора, възвишение в началото на Балкана.
Бостанлъка – в далечното минало е бил сечище. Преобладава дъбовата, а на изток буковата гора. Започва от Чобанката и Гечите и нагоре достига до Арпалъка и Белите камъни, на запад е Баалъка, а на изток граничи с Япрак участък и Полянките. Там растат различни видове гъби.
Белите камъни – намират се зад билото по Торуманьолу пътя, в посока Хасарлъка. Варовитите камъни се използвали в строителството за темели и за добиване на вар. Балабана – една равнина с едра гора и със сочна трева, между Сюнтюрлика и върбишкото землище.
Гарата – една котловина между Ташалта, Арпалъка и Гьоргев гроб.
Гечите – начало на Балкана. Над тях е Баалъка.
Гьоргев гроб – погребан е някой си Георги, в дясно от пътя до деренцето малко преди Хасарлъка.
Горен кьорсерлик – вековна държавна дъбова и букова гора. Богато пасище за добитъка, снабдяване със строителен материал, а сухата дървена маса се използвала за отопление.
Гяурдере – реката се използвала предимно за водопой, а разкошното сенчесто пладнище за отмора на добитъка и пастирите. По новата топографска карта сега тя се нарича р. Равна.
Долен кьосерлик – част от кьосерлика, започващ от Гяурдере. Елешница – реката е граница в средното си течение между землищата на Нова Бяла Река и Бяла Река.
Дългата поляна – намира се на изток от Тръните и на юг от Полянките през билото. По-късно е засадена с бор. Дюзмешелика – сечище с богата паша за добитъка. В близост и северно е от Гяурдере.
Караджа бурун – вероятно е било любимо място на сърните. Намира се източно от Долен кьосерлик, на юг от Гяурдере, а граничи от запад с Чатал дере. Под буруна в реката се намира любимия вир „караджа бурун“ за къпане на малки и големи пастири.
Колюв гроб – намира се в горското землище на Върбица. Свързан е с кираджиите от село, които превозваха дървения материал на „склад“.
Корданлъ гьол – равно с леко хълмиста релефност на юг от Янъклъка. Тук воловарите изкарваха добитъка лятно време на паша. Районът е изпълнен с „килими“ от ароматен червен божур и от апетитната „самардала“.
Мечата круша – тя е основният ориентир в землището но новобелореченския Балкан. Някога там е имало стара, наклонена, дива круша. Забелязана е мечка да се катери по нея и да яде от плодовете й. След последователното изсъхване на дивачките, сега там има трето поколение круша. Намира се на главния път за Балкана, над Баалъка. Вдясно от нея се намира Сюнтюрлика, а в ляво е Сърта.
Отуру таш – местността се намира между Баалъка и Мини баир, а отгоре е Сюнтюрлика, Отуру таш ще рече седнал камък върху камък. Там има голяма стъпка от крак, а поверието гласи, че на този камък се е качвал Крали Марко. Отуру таш е едно творение на природата, на което са се любували поколения пастири. Пандъклъ чукур – тази местност се намира на изток и малко надолу от Хасарлъка. Някога там се намираше една от изобилно извиращите води в Балкана. Под извора гората изобилстваше от люляк и лещак.
Папаз пънар – местността „Папазпунар“ както я наричаха всички, беше обрасла с вековни дъбови дървета. Изворът се намираше на скала над малко дере, а сега в ниското има изградена чешма със силна вода.
Полянките – те се намират над Япрак участък и източно от Бостанлъка.
Плевните – местността е вълнообразна, приличаща отдалече на плевни. Намира се западно от Папаз пънар.
Рошавата могила – намира се на границата с белорешкото землище. Тя съществува от незапомнени времена. Преданието твърди, че вероятно е римска гробница.
Седлото – то е една седловина, на билото на Горния кьосерлик. От там минава пътеката за Южна България.
Сини вир – намира се в поречието на р. Елешница, под източния дял на Кьосерлика. По скалите над вира расте ароматен здравец.
Сливите – намира се югозападно отСюнтюрлика, западно от Дюзмешелика и южно от Балабана. Преобладават дъбовите гори.
Сърта – хребетът вляво от Мечата круша и надолу до Дюзмешелика.
Сюнтюрлика – старо сечище. Започва в дясно от мечата круша и завършва на запад до едрата гора на Балабана. По поляните му пастирчетата играеха на „чобан“.
Ташалтъ (шестте камъка) – те се намираг южно под Арпалъка. Долу под тях имаше добра паша за добитъка. Около чешмичката растяха най-едрите, свежи и вкусни диви ягоди. Пастирчетат правеха своеобразни кутии от ясенова кора, за да ги събират в тях.
Таван таш – ще рече камен таван или таван от камък. Намира се в Бостанлъка, малко под билото му, по Торуманьоолу пътя, в дясно.
Тръните – намират се източно от Белите камъни и над Хасарлъка. Поради гъстотата им, те бяха убежище на вълци и други зверове. Затова овчарите пасяха стадата си в близост до тях с особена наблюдателност.
Хасарлъка – една красива и романтична местност, с редки широколистни дървета и сочна трева. До един от най-студените извори в новобелореченския Балкан се намира гьол за водопой, но и в който се къпят и почиват биволите и биволиците. Хасарлъка се намира в подножието на Манастира. В „гьола“ съществуваха пиявици, които хората хващаха и поставяха по краката на болни от разширени вени и високо кръвно налягане.
Чаталдере – вливането на Гяурдере в р. Елешница се нарича Чаталдере. Местността се използвала понякога за бивак на кираджиите и пладнище на добитъка.
Янъклъка – представлява един североизточен склон, североизточно от Корданлъ гьол. Погледнат от Седлото, Янъклъка се вижда твърде ясно. В първите години на 50-летието беше опожарен от безотговорна ръка.