Народно читалище „Христо Ботев” в село Мараш е създадено през 1907 г. За това свидетелства учредителен протокол от 18 януари 1907 г., съхраняващ се в Държавен архив – Шумен. Читалището е създадено от 50 членове и председател Димо Бодуров (учител).

Първоначално се е помещавало в сградата на старото училище. За строеж на собствено помещение били отделени няколко декара земя, която давали под наем, а получената рента използвали за закупуване на книги, вестници, както и на собствен инвентар. Млади самодейци от селото започват да коледуват и лазаруват. По-късно в годините се взема решение да се учреди фонд за постройка на читалищна сграда.

През 1930 г. Кредитна кооперация „Съзнание” предоставя свой имот за нуждите на читалището. Сградата бива ремонтирана и оборудвана със столове, маси и библиотечни шкафове. Закупени са около 300 тома книги и направен абонамент за излизащата по това време периодика.

Сформира се първата театрална група от селото. Първите пиеси, които представят на сцена са: „Хъшове”, „Изгубена Станка” и др. Започват да им гостуват и други театрални групи от близките населени места – Дивдядово, Шумен.

След Втората световна война отново се образува фонд „Капитален строеж на читалищна сграда”. Със събраните пари през 1948 г. започва строежа. Всички селяни на доброволни начала се включват в работата по изграждане на читалищната сграда. След изливането на първата плоча, парите свършват и строежа се преустановява.

През 1956 г. работата по строежа се възобновява и на следващата година читалищната сграда е завършена. За салона му през 1965 г. е закупен първият телевизор в селото.

През 1983 г. е възродена групата за автентичен фолклор с художествен ръководител Канушка Драгоева – народна певица от Ансамбъла за народни песни и танци, град Шумен.

През годините самодейците участват в много фестивали и пресъздават обичаи от народния бит. Най-запомнящо е участието им през 1986 г. в V национален събор на народното творчество „Копривщица 86”. Тогава те се завръщат с два златни медала – единият от които за обичая „Сляпа кукла”, който се оказва единствен по своята самобитност в цялата страна. Към него проявяват интерес учени от Института по фолклор към БАН.

Участие вземат и на следващите Копривщенски събори, където отново печелят златни медали и грамоти с представяне на обичаите „Кроене на дар” и „Мост на кръстника”, обичай изпълняван на сватби в село Мараш.

През годините групата за автентичен фолклор „Извор”  не спира да участва в събори, фестивали и прегледи на художествената самодейност. Продължават да представят народни обичаи свързани с миналото на техния край, бит и култура. Участват активно в честването на празниците свързани с традиционния празнично-обреден календар –  Бабинден, Трифон Зарезан, Сирни заговезни, Лазаровден, Гергьовден,  Денят на християнското семейство, Бъдни вечер и Коледа. Към читалището има създадена и група за народни танци „Хоротека”, група за художествено слово и Коледарска група.

Атрактивно е участието им в Карнавала на плодородието в град Шумен.

Чрез различни мероприятия се отбелязва Националния празник – 3 март, Денят на славянската писменост и култура – 24 май и Съединението на България, което се чества тържествено с поднасяне на венец на паметната плоча в местността „Корията”.