Идеята да се изгради църква в селото възниква през 1922 г., но първоначално няма събрани средства. Първата вещ на непостроения още храм е желязно клепало, за което архиерейският наместник в Шумен с писмо от 19.03.1924 г. известява, че митрополията във Варна е утвърдила протокола, с който църковното настоятелство в село Дибич го подарява на тукашното. За място на бъдещата църква е избран дворът срещу училището, който от 1926 г. става църковна собственост. Първият свещеник в енорията е Антонин Харченко, украинец, живеещ в Царев брод. От септември 1927 г. комисия от шест души, заедно с членовете на църковното настоятелство започва събирането на средства за строеж на сграда. Планът й е изработен безплатно от архитект Заяков от Шуменската постоянна комисия. Основният камък е положен през май 1934 г. Първата литургия е отслужена през 1940 г. от новия енорийски свещеник отец Стоил Миленков. Създадено е и ученическо православно дружество с ръководител Петрана Богословова, а отец Миленков урежда енорийско църковно училище в една от стаите на селското училище. През 1946 г. храмът е осветен и вече носи името „Св. Успение Пресвета Богородица”.