Кюлевча е едно от малкото селища, за които се твърди, че православна църква е имало още през Средновековието. Доказателство от една страна за това е, че след опожаряването на селото по време на Руско-турската война през 1828 – 1829 г. от пепелта били изровени църковни венци за венчаване, а от друга обозначаването на селото на военните карти от 1827 г. с името Черковна.

Местните жители и днес сочат мястото на старата църква изгоряла през 1829 г. – при Матакевата чешма. В летописната книга от 1929 г. е записано, че на мястото на старата църква били „изровени венци, които се употребяват при венчаване…” Най-ранното сведение за свещеник в селото е от 1573 г.

По време на Кримската война (1853 – 1856 г.), християнското население в Кюлевча започва да води борба за построяване на нова църква. Въпреки протестите на местните мюсюлмани, влиятелни родолюбиви селяни успели да се снабдят със султанско разрешение за строеж на църква. Изграждането на новия православен храм било извършено със средства на църковно-училищното настоятелство, с дарения и труд на християните.

От надписа върху каменна плоча, вградена над входа на църквата, се вижда, че тя е изградена през 1857 г. и носи името „Св. Пророк Илия”. Нейният храмов празник се чества на Илинден – 20 юли.  По своето устройство, вътрешна и външна украса храмът „Св. Пророк Илия” е паметник на възрожденската църковна архитектура. Църквата е строена с дялани блокове от местен камък. Тя е безкуполна, трикорабна псевдобазилика. Над колониалното предверие е зазидан надпис с имената на  ктиторите и църковните настоятели. Някои от иконите в църквата са стари и недатирани, други са рисувани от шуменският иконописец Васил Хр. Беделев.

Летописната книга на храма „Св. Пророк Илия” в Кюлевча, е започната от свещеника Васил Тодоров Николов през 1929 г. Някои от първите свещеници и ктитори са погребани в двора на църквата. През октомври 2017 г. храмът отбеляза 160 години от своето освещаване.