Село Кюлевча e антично, средновековно прабългарско селище основано по времето на управление на хан Аспарух и Хан Тервел. Разположено е при южното подножие на Кюлевчанското плато. Намира се на около 3 км югоизточно от село Мадара, на 10 км от град Каспичан и на 20 км от град Шумен.
Името на селището се среща в късносредновековни ръкописи като Кулефча или Кулевча.
В издание за географско-поселищно проучване на Плисковско (Абобско) поле от 1943 г., авторът пише: „…По-рано селото се намирало върху самото плато, под името „Кула”, по-после променено на Кулевец, Кулевца, Кулявца, а най-после Кюлевча.” Според археологическите проучвания и предания, селото носи името от кулата на старата българска крепост на прабългарите над „Дермен дере”, към която води пътека, наречена „Куланска пътека”. Предание гласи, че преди селото да се установи под скалите, се е намирало на самото плато под името Кале ери.
Една от хипотезите за произхода на името се свързва с опожаряването на селото през Руско-турската война от 1828 – 1829 г. и произлиза от турската дума „кюл”- пепел. Тази хипотеза не се приема за достоверна, защото в редица турски документи още от XV век се среща названието „Кюлефче”.
По време на Руско-турската война, на военните карти от 1827 г., Кюлевча е картографирана като две селища и с две наименования – Кюлевча и Черковна. Предполага се, че названието Черковна или Черковна махала е дадено, тъй като там се е намирала българската църква.
На един от ктиторските надписи на местния православен храм „Св. Пророк Илия”, наред с годината на съграждането на храма – 1857 г., е записано името на селото – Кулефче.
След войната през 1828 – 1829 г., част от българите се изселват в Бесарабия и основават българска колония. Тази колония на емигриралите кюлевчани е назована с името на родното им село Кулевча. Днес селото се намира в пределите на Одеска област, Украйна.
