Село Кочово се намира в община Велики Преслав, Шуменска област. Разположено е в подножието на югоизточната част на Шуменското плато. Намира се на еднакво разстояние от Шумен и Търговище (на 21 км) и на 8 км от Велики Преслав. Покрай селото минава жп линията София – Варна. През землището на Кочово тече река Врана със съставните си притоци. Името на селото е свързано с отглеждането на овце – кочове. Развити са също и лозарството, овощарството, зеленчукопроизводството, животновъдството. По данни на ГРАО населението към 2015 г. е 738 души.
Кочово възниква около една височина, която някога е била обрасла с дъбови дървета. Тази височина се нарича „Кор баир” – „Суха височина”. От нея се виждат селата Миланово, Кирково, Преслав, Мостич, Имренчево, Надарево. Стратегическото значение на височината е добре подчертано във военните операции, развили се през 1828 и 1829 г., когато руските войски настъпват в Кочовския проход.
Смята се, че селището вероятно е съществувало още през Средновековието. В землището му има следи от ранновизантийски кастел (малка крепост), датиращ от периода V-VI в. За пръв път под името Катошева, селото се споменава в подробния регистър на доганджиите (соколари) от 1477 г., където е записано като „Село Катошева, спадащо към Шумну“ (Шумну – дн. Шумен). До 1878 г. селото носи името Кьотеш, преименувано на Кочово с МЗ 2820/14.08.1934. Съществуват различни версии за наименованието му. Любомир Милетич го нарича Кътеш. Илия Рашков Блъсков – Кьойтеш. На учителския събор през 1873 г. се споменава под името Киотеш. В топографската карта на Карел Шкорпил е дадено под названието Кьойтешъ. Руският археологически институт го нарича Кьойтеш, а в руската карта по това време е Кетеш.
Според някои източници, първоначално селото се е казвало Дългарица. Когато турците през 1388 г. го ограбват и запалват, една част от населението се изселва и основава сегашното село Дългач, чийто произход е от Дългарица.
