Народно читалище „Пробуда-1928”- град Каспичан е създадено през 1921 г. по инициатива на Андрей Василев, Христо Овчаров и Дони Бенлиев. През октомври 1928 г. се избира настоятелство, приема се устава, който бива одобрен и читалището узаконено. През 1925 г. се избира ново читалищно ръководство – Иван Топалов, Андрей Василев и Славчо Загорски. По предложение на Иван Топалов, един от първите председатели на читалищното настоятелство, читалището получава името „Пробуда”.
Първа проява на самодейците е създаването на коледарски състав. Със събраните средства от коледуването и събрания членски внос били закупени предимно книги за библиотеката и отделени средства за строеж на читалищна сграда. Същият самодеен колектив създава и театрална група. Първата постановка е представлението „Вампир”, представено в общинската сграда, на дървена сцена със завеси от черги.
Общинският съвет и читалищното ръководство определят място за построяване на читалищна сграда. Архитект Рачов от Шумен създава архитектурния план. Началната сума, с която разполага читалището за започване на строежа била крайно недостатъчна. Затова се отлага временно до септември 1929 г., когато са събрани повече средства, основно от дарения. Независимо, че учреждението не било окончателно завършено е монтирана сцената и доставена завеса. Така през 1931 г. театралният колектив открива творческия сезон с комедията „Тримата кандидати”.
Събитие било, когато бил доставен и монтиран киноапарат в читалището. Това става със съдействието и съгласието на директора на шуменското кино „Одеон”, който командирова техник да инсталира апарата. Постепенно се увеличава и фонда на библиотеката с нови художествени произведения.
През 1956 г. на читалището се присъжда званието „Образцово”, а през 1974 г. е наградено с орден „Кирил и Методий” II степен. С откриването на новата сграда през 1983 г., читалищната дейност продължава да се развива и най-вече – театралната, която се организира и ръководи от ДКТ „Васил Друмев” – Шумен. Танцовият състав се разраства под ръководството на хореографа Васил Куртев. В него вземат участие самодейци от различни възрасти. Печели много награди на местно, регионално и национално ниво.
Днес читалището си остава единствения културен център в града, който работи за опазването и развитието на културния живот, за съхраняване на българските традиции и обичаи. Освен библиотечната дейност се развива богата художествена самодейност. Театър Каспичан продължава да поставя нови пиеси и да участва във фестивали и празници на любителските театри. Сформиран е детски танцов състав „Хоп-троп”, танцов състав „Настроение”, група за народни хора „Каспичански ритми” и фолклорна певческа група „Кехлибарена огърлица”. Основано е детско вокално студио „Звездици”, в което децата научават основните елементи в поп и джаз пеенето. Освен на концерти организирани от община Каспичан и читалищата в близките населени места, вокалното студио взема участие в национални и международни конкурси.
Днес библиотеката към читалището е обществен и информационен център. През 2010 г. печели проект „Глобални библиотеки – България” за оборудване на компютърна зала. През 2014 г. отново е спечелен проект „е-Каталог на традициите” по програма „Глобални библиотеки България”, чиято цел е съхраняване на историята, традициите и обичаите в населените места в община Каспичан.
Народно читалище „Пробуда-1928“ и Община Каспичан са организатори на Международния фестивал „Майстори на шеговития къс разказ-Зевзек“. Той се провежда под патронажа на Министерство на културата. В него вземат участие изпълнители на авторски и народен хумор от България, Украйна, Румъния и др.
По традиция, всяка година в подножието на Мадарските скали в местността „Кирека” се организира и провежда фолклорния регионален събор „Кирека пее и танцува”. На него вземат участие самодейни състави от цяла Североизточна България.
