Каспичан е град в Североизточна България, разположен в Дунавската равнина, край реките Каменица и Мадарска. Възниква като железопътна станция Шумлъ във връзка със строежа на жп линията Русе-Варна (1865-1866). Намира се на 6 км югозападно от Нови пазар, на 22 км североизточно от Шумен и на 70 км от Варна. Градът е важен железопътен и шосеен възел. През 1964 г. с Указ на Президиума на Народното събрание селището е обявено за град, а през 1979 г. Каспичан става център на община със съставни селища: Върбяне, Златна нива, Каспичан, Косово, Марково, Кюлевча, Могила, Плиска и Мадара (Указ № 173/обн. 21.07.2000 г. – отделя село Мадара и неговото землище от община Каспичан и го присъединява към община Шумен ). През територията на община Каспичан преминава трасето на автомагистрала „Хемус”. Предпочитана дестинация е за любителите на историческия туризъм, тъй като в близост се намира НИАР „Плиска”, НИАР „Мадара” и местност „Кирека”.
За пръв път през 1573 г. се споменава наименованието на село Каспичан. Една от най-разпространените хипотези е, че името Каспичан се свързва с едно от племената от т. нар. късни номади, заселили се в североизточните български земи през 60-те години на XI век.
Интересно описание за Каспичан четем в „Юбилеен сборник: Българското село” от 1931 година: „Гара Каспичан. Така се нарича по името на селото. Населено е с българи. Наоколо конусообразни неразкрити могили. Разположена е в долина при малка рекичка, там където двете ж. п. линии, Русе-Варна и София-Варна се събират. Околийски център Нови пазар, на 5 километра. Къщи паянтови от тухли, с марсилски керемиди, едно и двуетажни. Поминъкът е търговия и чиновничество. Има училище, телефонен пост и телеграфни станции, популярна и клон от българска народна банка, строящо се читалище, две керемидни фабрики, две валсови мелници, събирателно дружество, маслобойна фабрика, акционерна търговска индустриална банка. Нуждае се от постройка на читалище и училище, от пътища и канализация на реката, за да не прави пакости при наводнения.”
