Паметник на загиналите пет души руски разузнавачи

С активното съдействие на Вл. Заимов, до 1908 г. е извършена работа по събирането на доброволни помощи за строителството на паметници, мавзолеи, къщи музеи и по обезпечаването на експонатите за тях. Постепенно се реализира идеята за увековечаване освободителната мисия на руските войски по време на войната от 1877-1878 г., спонтанно породена в хода на военните действия сред самите офицери и войници. През 1879 г.  приключва строителството на паметниците с типичната за времето си символика. В статистическите данни за това време за Шуменско се сочат два завършени паметника: при с. Градище – на 11 Улански Чугуевски полк и в Шумен – на 47 – и пехотен Украински полк.

На паметника край с. Градище се чете следния надпис:

„Здесь покоятся 11-и Уланского Чугуевского полка

Взводнъй вахмистеръ

И 4 – ти нижних чинов,

Убитъе 22 января 1878 г.

Под Шумною”

На 31 ян. 1878 г., денят, в който се подписва примирието между Русия и Турция, руските войски се намират на 35-40 км. от Шумен. Те продължават действията си до 3 февр., за да разузнаят разположението на крепостния гарнизон. Подлъгани от срещнатите бежанци, че няма наблизо турски войски, малкият отряд руски войници се насочва към покрайнините на с. Градище в посока село Лозево. Неочаквано там се натъкват на голям турски лагер. Руските войници отбиват няколко конни атаки, но силният огън на дългобойната артилерия от Чакмаклъ табия ги принуждава да отстъпят. От руския отряд в сражението са убити 5 души, ранени са 5 офицери, и 5 конници.