Върбица е полупланинска селска община. Икономиката в района е свързана със селското стопанство и търговията, дърводобива, шивашката и хранително-вкусовата промишленост. Климатът е умереноконтинентален и предполага добро развитие на земеделието – трайни насаждения, фуражопроизводство и зеленчукопроизводство, което води и до повишаване на заетостта, чрез създаване на нови работни места.

По поречието на река Камчия има условия за добив на инертни материали – пясък, баластра. Бреговете на язовир “Тича” представляват голям интерес с условия за почивка, съчетана с чист планински въздух, спортен туризъм, риболов и др. Условията в община Върбица предразполагат и за развитието на планинско животновъдство.

В първите години след Освобождението Върбица се оформя като естествен център на селищата от района на Герлово, както в икономическо, така и в социално-политическо и културно отношение.

Част от земите на изселилото се турско население попадат в ръцете на заможни българи и върбишкия султан. През този период като основен данък, който плаща населението към държавата е т.н. данък „Десятък”. Събраните по него храни се съхранявали в дома на Мехмедали Герай и в домовете на някои заможни върбичани.

По-бедното население, което не можело да си закупи земя, прибягвало до придобиването на такава чрез изсичане на храстовидни участъци от покрайнините на гората. Така земята във Върбица се оказва силно раздробена. Силно развито става земеделието и слабо застъпено животновъдството.

Занаятчийството и търговията давали препитание на неголяма част от жителите на Върбица. Широко били застъпени занаятите свързани със земеделието и скотовъдството: кожарство, абаджийство, мутафчийство, грънчарство, коларство, железничарство.