През годините на османското владичество, както в цялата империя, така и във Върбица, средище за съхранение на културните и духовни ценности на българина е църквата. С нахлуването си османските войски масово разрушават и опожаряват християнските храмове по цяло Герлово. Това е съпътствано и с насилническото ислямизиране на населението от този край.

В стари документи се споменава, че в края на XVIII век във Върбица съществува малка църква „Света Троица”. Към нея имало килия, използвана за килийно училище. През 1848 г. те са съборени.

В началото на XIX век у върбичани се ражда идеята за построяване на нова църква. С помощта на  своя съгражданин Васил Влаев (Турко Василаки) – високо поставена личност в двора на султан Махмуд II, било подписано специално разрешително за построяване на нова. Храмът трябвало да бъде изграден с едно стъпало по-ниско от джамията, за да не бъде по-висок или равен с нея. Това било изрично упоменато в подписания султански указ. Местният владетел Герай, потомък на заселения в селото през XVII век татарски султан, заповядал по негово благоволение да се изгради висока, голяма черква с дебели стени.

Днес църквата „Св. Димитър Солунски” е част и център от възрожденския комплекс във Върбица, построена през 1842–43 година. Това е една от малкото църкви строени през епохата на робството с такива внушителни размери.

Православният храм е издигнат на дванадесет колони, а над входа е иконата на Свети Димитър. Иконостаса, тавана и дървените колони са резбовани от български майстори резбари, изобразявайки  различни библейски сцени и образи. Камбанарията е строена по-късно от майстор Ганю Вардунлията, а камбаната подарена от киевския митрополит чрез учителя Петър Груев.

По време на църковно-националните борби, Върбица остава встрани от тях. Църковните служби са се провеждали на църковно-славянски език, независимо от това, че митрополит Вениамин се опитва да въведе гръцко богослужение в Шумен и подчинените му църкви. През 1860 г. той бива изгонен от Шумен и приютен от султана във Върбица. Пристигането на митрополита не променя богослужението на църковно-славянски език.

Иконите са изработени от шуменските иконописци Васил Беделев и Никола Василев, както и един странджански зограф. През 1997 г. те са реставрирани.

Във Върбица има две действащи джамии. Старата джамия е построена през 1900 г., намира се в Горната махала. Подложена на неколкократни ремонти, през своята дългогодишна история не е прекъсвала дейността си. През годините тя се посещава от пътуващи за Турция граждани и гости на града.

Втората джамия е Хакикат джамия, новопостроена в Трошка Махала.