Средно училище ”Паисий Хилендарски” води началото си още от 1808/1810 г., когато се смята, че е открито първото килийно училище във Върбица.
За възникването му се споменава в някои описания на руския митрополит Григорий и в „Животоописанието” на Турко Василаки. В него той описва, че е роден във Върбица през 1790 г. и посещава килийното училище в селото.
Първоначално се помещава в църквата „Св. Троица”, към която имало килия, превърната в класна стая. Изучавали се предимно църковните книги и църковно пеене. Първите учители са свещеници, които обучавали момчета, подготвяни за църковни служители.
През 40-те години на XIX век църквата и килията към нея били съборени. Второто училище във Върбица е построено през 1850 г. Първоначално е посещавано от стотина ученици. През 1871 г., от поместена статия в Цариградски вестник става ясно, че във Върбишкото училище се обучават около 150 момчета и 50 момичета.
През втората половина на XIX век, с увеличаване на развитието на търговията и занаятчийството, както в цяла България, така и във Върбица се оформя търговска буржоазия. С това стремежът към по-високо образование се засилва и броят на учениците нараства. Необходимостта от строителство на ново училище, отговарящо на тогавашните изисквания се засилва.
С набраните средства от дарения за нова училищна сграда, върбичани поканили за майстори уста Генчо Кънев и уста Миньо Иванов – ученици на известния майстор строител Кольо Фичето, участвали в строителството на Габровската гимназия през 1835 г.
Новото училище бива открито на първия учебен ден през учебната 1873/74 г., което се състояло от 4 класни стаи, един салон и отделение за читалище. С въвеждане на светското образование учителите – свещеници са заменени с учители, които имали необходимата учителска подготовка.
До 1874 г. момчетата и момичетата от Върбица учат заедно, без ограничение във възрастта. През същата година броят на момичетата достига до 70. Това наложило да се създаде отделно девическо училище. То просъществувало две години. Първата учителка в него е Ангелика Стефанова от град Елена. След сливането на мъжкото и девическото училище се въвежда и ограничение на възрастта на учениците, които не можели да бъдат на повече от 14 –15 години.
През 1956 г. се сливат турско и българско училище в едно основно, в което се обучавали около 750 ученици от първи до седми клас.
При въвеждане на модела на Единното средно политехническо училище през 1972 г., върбишкото училище не разполага с необходимата материална база. Въпреки трудностите, пред които бива изправено ръководството на учебното заведение, то бива преустроено. Изгражда се трети етаж на сградата. Новите класни стаи и кабинети биват обзаведени и така на 15 септември 1987 г. средното училище във Върбица има първите ученици в девети клас от основните училища в общината.
Днес училището в град Върбица е едно съвременно учебно заведение, в което се обучават деца от почти цялата община. Като материална база, разполага със спортна площадка и кабинети необходими за учебния процес. В продължение на години СУ ”Паисий Хилендарски” винаги е било важно културно-просветно средище, дало образование на хиляди млади хора, реализирали се в различни области на живота.
