Основен поминък на населението в района е земеделие и животновъдство. Най-ранните сведения за поминъка се срещат в Годишника на Дунавския вилает от 1873 г., където е отразено, че в село Юрук Касъм хората предимно се занимават с животновъдство.

До средата на ХХ век земята се е обработвала по традиционния примитивен начин, като огромна част от работата се е извършвала на ръка. Основаването на ТКЗС в село Ветрище става през 1949 – 1950 г. Първоначално записалите се в кооперацията били около 20-30 души, с малко земя и нищожен инвентар. Впоследствие влизат и тези, които имат много имот и животни. Първоначално кооперацията разполага с 2200 дка  земя. Член-кооператорите са организирани в 4-5 звена, с около 120 работници. През първата година земята се е обработвала на ръка и с инвентара събран от кооператорите – каруци, плугове, веялки и др. След 1958 г. ТКЗС село Ветрище се обединява с други стопанства. Първоначално със село Ивански и АПК Смядово. След 1990 г. се кооперира със селата Друмево и Вехтово.

Освен със земеделие и животновъдство в селото, като основен поминък се развива и бубарството, пренесено от тракийските заселници още през 1928-30 г., тогава все още непознато за местните жители. В началото на 30-те години с бубарство се занимават около 40 семейства, но впоследствие този поминък се разраства и с него започва да се занимава и турското население. По спомени на стари жители на селото,  във Ветрище са се отглеждали най-много буби в Шуменски регион. Затова, когато се е обсъждал въпросът за ново име на селото през 1934 г., едно от предложенията е било то да се именува Бубарево. Във връзка с този нов поминък за местното население, масово тракийските заселници засаждат дворните си места с черничеви дървета. Появяват се и цели черничеви градини, които днес са изкоренени, тъй като в днес никой не се занимава с бубарство.

В миналото селото се слави с добре развито тухларство.  През 1943 г. е открита тухларската фабрика на Георги Каранфилов. Фабриката в продължение на години  осигурява допълнителни доходи за много хора от селото и околността. За някои тя става основен източник за препитание и изкарват във фабриката целия си трудов стаж. За известен период от време, през 1964 г. тухларският цех във Ветрище става филиал на предприятие „Керамат“ град Каспичан.

В по-ранните години от съществуването на селото се упражняват занаятите зидарство, дърводелство, коларо-железарство, ковачество, шивачество, бъчварство, бозаджийство, мандраджийство и др.