На 15 км югоизточно от Шумен се намира село Ветрище. Селото е малко, както по брой на населението, така и по площ – около 7000 кв.км. Разположено е терасовидно в подстъпите на Източна Стара планина. Землището му на изток достига до Вехтовска река, а на Запад до местността с ливадите и река Поройна. Съседни населени места са селата Радко Димитриево, Вехтово, Ивански, Илия Блъсково, Овчарово, Благово.
Във Ветрище живеят основно два етноса – българи заселени от Тракия към края на 20-те години и турци, за които се смята, че са потомци на някогашните юруци.
Селото е добре благоустроено, с асфалтирани улици, водоснабдено с питейна и поливна вода. В землището му преобладават плодородни черноземни почви, подходящи за отглеждането на много селскостопански култури. Бедно е на естествени водоизточници. В миналото местните жители са се снабдявали с вода от кладенци, както улични, така и домашни. В западната му част има дълбоки кладенци, от които до преди 40 години водата била блудкава и негодна за пиене. Смята се, че поради разместване на земните пластове, тя променя вкуса си и днес е годна за пиене.
Местностите в землището на селото имат различни наименования. Повечето от тях са с турско-арабски произход наложили се през годините като ориентир за местните хора. Имената им дават представа за дадени природни особености, за определена стопанска дейност, както и за различните етнически групи, живели и битували в района на селото. Някои от тези местности са:
Юртлука –разположена е в югоизточната част на селото. Името и произлиза от тюркската дума „юрт”, която в превод означава „празен, запустял двор, пустош”. Останало от старо селище, намирало се някога на този терен.
Чалдермен – наименованието си носи от намиралата се там до преди около 50-60 години водна мелница, която обслужвала околните села. Преведена по смисъл думата означава мелница, която работи непрекъснато. Граничи с м. „Юртлука”, със село Радко Димитриево , а част от нея е в землището на село Ивански.
Вълдере – граничи със землищата на селата Ивански и Вехтово, а на изток до реката. В местността се намира плитко дере, откъм Вехтовска река.
Машаалтъ – тази местност се намира в югоизточната част на селото. Днес там се намират стопанските постройки на бившето ТКЗС. В миналото там е имало дъбова гора, която бива изкоренена и земята превърната в пасище. В превод от турски означава „Под дъбовете”.
Карабунар–името на местността идва от естествения водоизточник Карабунар. Намира се в източния край на селото и граничи с Вехтовска река. От селото я отделя местността „Под гробището”. Това е една от най-плодородните обработваеми площи. Върху нея се намират следи от антично селище.
Бел ардъ – североизточно от селото, откъм селата Илия Блъсково и Овчарово. В превод означава „Зад билото”, тъй като местността започва от билото на хълма до българските гробища, по посока към село Дибич.
Коджа тепе – в превод от турски „Голямата могила”. Намира се на север и е най-високата точка в землището. В непосредствена близост е изграден резервоар за водоснабдяване на селото.
Узун бел – „Дълго било”. Местността започва от землището на село Радко Димитриево, между шосето и тухларската фабрика.
Крушака – името на местността идва от многобройните стари диви крушови дървета. Използва се за пасище. Там се намират два плитки кладенеца, които днес не се използват, но преди са служели за водопой на животните. В тази местност преди години цялото село е празнувало Гергьодвен.
Караач курусу – Малко известна местност, заета от ливади. Смислово името и се превежда „Сухият безводен ъгъл”.
*Голяма част от информацията за историята на село Ветрище и част от снимките са почерпани от книгата на ст.н.с. д-р Дечко Лечев „Ветрище. Исторически бележки’.